Въпросът виси на косъм, против са външният министър Стоян Ганев, председателят на парламента Стефан Савов и влиятелните депутати Георги Марков и Венцислев Димитров

Преди 30 години България бърза да обяви независимостта на съседната ни страна, преди това да направи Европейският съюз, макар че в средите на СДС няма единно мнение по въпроса. Дори външният министър призовава да се изчака, но в конкретния ден, в който е взето решението, той не е в страната. На неговото становище са и други

знакови

фигури от СДС

– Стефан Савов, Георги Марков и Венцислав Димитров.

"168 часа" се свърза с Георги Марков. Той уточни, че не е бил съгласен с бързането за признаване на Македония, а не със самия акт.

"Бях много ядосан, че връщайки се с делегация от Бон, начело със Стоян Ганев, научих, че това е станало в отсъствието на външния министър и на председателя на парламента

Стефан Савов, който беше при царя в Мадрид

България призна Македония.

Институционално беше недопустимо – заяви Марков. – Основна роля изигра заместник-министърът Стефан Тафров. Бързаха, въпреки че Стоян се обади от Магдебург и каза на Филип, че Ханс Дитрих Геншер иска да има общоевропейско решение. Савов беше разговарял с Филип Димитров след втория тур на президентските избори. Бях малко в положението на Костов, който казваше за бюджета:

“Оставете ме с тези балкански истории,

че ми е пламнала главата".

Отсъстващите имат огромно влияние сред синия електорат. Демократическата партия, ръководена от Стефан Савов, има и много министри, така че ако бяха изчакали, може би нямаше да признаем независимо Скопие. "Беше изключено Стоян Ганев и Стефан Савов да бяха в София и това да се случи", категоричен е Марков. В същото време е имало информация от службите, че Сърбия е струпала войска на границата, в Солун се провежда митинг срещу независимостта на Македония, а румънците също имали готовност да я признаят.

"Равносметката днес показва, че не сме много по-напред в отношенията с югозападната ни съседка", смята Марков.

Александър Джеров – тогава председател на правната комисия, добави, че тогава не е имало дискусии в коалицията. Той също смята, че

жестът е бил прибързан

"В България нямаме македонско малцинство, защото Македония е била област в България и не сме делили хората на родени в Македония или в Тракия и Добруджа. Ако беше така, трябваше да има и добруджанци, и тракийци. Въпросът беше поставен в началото, след като минаха събитията в България и много проблеми от комунистическо време не бяха изяснени и може би още тогава бяха направени някои по-големи или по-малки грешки.

Не знам доколко беше правилно,

признахме статут, създаден от Москва

Много неща не бяха улегнали. Когато се бърза, не може да не се сбърка. Повлияхме се от момента, което ставаше тук и в Русия."

Тогавашният премиер Филип Димитров обаче оценява положително към днешна дата стъпката си отпреди 30 години. "От гледна точка на историята признаването на Македония беше правилен ход. От гледна точка на позицията на България в света тогава той беше успешен. С това и с други неща България се вписа в кръга на държавите, които да участват в бъдеще в това, което най-общо наричаме Западен свят – ЕС и НАТО", коментира той пред Нова тв.

И добави, че

не е имал колебания, а само известни страхове

"След като Македония обяви независимостта си през септември, очаквахме решението на комисията "Бадентер", за да имаме база, на която да стъпим. Бях убеден, че трябва да признаем Македония възможно най-скоро."

Зад тази позиция застава и президентът Желю Желев,

който се намира между двата тура на изборите и очаква преизбирането си и затова не може да излезе напред с инициативата. Свикал Консултативен съвет по национална сигурност, който обаче бил разделен и затова решението взема Министерският съвет. 30 години по-късно също имаше заседание на КСНС при Румен Радев.

Третата прилика между събитията тогава и сега е, че темата се повдига в началото на новата година. Филип Димитров отива след 20 ч. вечерта на 15 януари 1992 г. в Народното събрание, за да съобщи приетото от кабинета решение. Премиерът Кирил Петков вече направи първото си посещение в Скопие на 18 януари, а македонското правителство дойде в София за съвместно заседание на 25 януари т.г. Остава надеждата, че разговорите днес ще доведат до отприщване на проблема.

Какви са трите прилики между днешната и ситуацията, в която признахме Македония преди 30 години, четете ТУК.