Три години след смъртта на неподражаемия актьор любовните му послания към Александра Сърчаджиева се споделят като поезия

“Понякога тая в себе си злоба и лечението ми идва, когато в изблик на злобата ми ти моментално изскачаш пред очите ми и ми казваш да не съм такъв!” - към Чочо Попйорданов

“Знам, че величието на прошката ти
и яростта на любовта ти са най-ценното в живота ми!” - към Алекс

“Пазете се от усмивки, безизразни очи и
“приятелство”. Общувайте с грубияни! Милите
хора ме плашат. Ваш Иван!” - към всички

“Cаше, каквото и да се случи, аз ще се оправя. И ще живея. Живее ми се, бе!”

С тези думи Иван успокоява своята любима жена в деня, преди да го вкарат в реанимация. Не много по-късно Александра чува съкрушителните думи от лекарката “той умира”. Актрисата влиза при бащата на дъщеря си, омотан и овързан с тръби и кабели. Успява само да го целуне по ръката за последно. Вече знае, че това е краят. На 6 януари сутринта получава обаждането - отишъл си е.

Този месец се навършиха три години от смъртта на неподражаемия актьор Иван Ласкин. За последните мигове и силното му желание да се пребори за живота си споделя в затрогващата си изповед от сцената неговата половинка Александра Сърчаджиева в автобиографичния спектакъл “На живо”.

Ласкин беше уникален чешит и бунтар, който имаше особения талант да оставя силно впечатление със своето мнение, мисли и чувства. Щедър на критики и безмилостен противник в спорове с острата си ирония и сарказъм, той не жалеше дори себе си. Знаеше как да хапе жестоко враговете си. Но още по-добре знаеше как да обича приятелите и любимите си хора. С думите боравеше като истински поет. И днес любовните му признания към Александра са споделяни в социалните мрежи. Някои от някогашните му статуси наистина звучат като стихове, неподвластни на времето и общочовешки. Така чрез написаното, казаното и споделеното Ласкин сякаш още е тук - живее, както му се е искало до последно. Не може да си спомним за него без част от автентичните му и красноречиви коментари.

Естествено, от съвсем малък той проявява своята неконтролируема природа. Роден в София, по майчина линия е от арменски произход.

“Аз бях изключително диво дете. На хората, които ме отгледаха, трябва да им плащат вредни. Все едно са гледали бабуин”.

Учи в софийското Седмо училище. Ни най-малко не подозира, че се е проявил отлично в един най-обикновен ден, докато играе със съучениците си на площада пред църквата “Св. Седмочисленици”. Тогава, докато пука с прашка балони, Иван грабва вниманието на седящия на една пейка заедно със съпругата си Димитър Петров. Режисьорът вижда в палавото момче точния избор за главната роля в сериала “Васко да Гама от село Рупча”. Кастингът за малките звезди от хита на БНТ започва още през 1983 г., като екипът търси деца първо във Варна и Бургас, а чак по-късно в София. Най-трудно е да се намери кой да изиграе Васко - находчиво и палаво момче с афинитет към съревнованията. Но това е точно Иван.

На снимките Ласкин се явява в последния момент, а после почти не ходи на училище. Превръща се в звезда и уроците не са му толкова важни. Докарва го до 3,65.

Завърших с най-ниската диплома в 7-о у-ще (заради филмови снимки) и сега имам и се гордея с две висши образования. И това дължа на търпеливите и благородни Български учители, които ме подкрепяха винаги и с любов! И така беше с всичките ни класове! (...) УЧИТЕЛИТЕ са велики. Те имат мисия! От Бог им е дадено! (Пост от 25 февруари 2017 г.)

Иван е толкова феноменален в ролята на Васко, че режисьорът отсича, че наистина е роден за актьор.

С Павел Поппандов, който е екранният му баща, стават и остават близки приятели. През 1994 г. Ласкин е приет във ВИТИЗ актьорско майсторство при проф. Здравко Митков. Малко след това влиза в казармата. Постъпва в Първа армия - преден пехотен боен отряд, защитаващ границата ни с Гърция. Батальонът му е базиран в Сандански.

Гордея се, че съм част от Българската армия! Гордея се със 7,62 X 54 R! Моята картечница. Наричах я Джулия! А запасната ми цев се казваше Пенка! България трябва да има АРМИЯ! България трябва да има сила! Такива времена ще ни довтасат, че аз на 50 ще трябва да ходя запас. И 250-зарядната ми кутия, да я носи Пом. Карт. от Чучулигово!... с Джулия. ПКМ! (Пост от 7 май 2017 г.)

Прославя се като най-добрия стрелец в дивизията, а после става куполен картечар на МТЛБ.

След службата се връща към артистичното си ежедневие, завършва ВИТИЗ и започва да се снима. Участва в сериалите “Дунав мост”, “Хайка за вълци”, “Църква за вълци”, както и във филмите “Стъклената река”, “Най-важните неща”, “Приятелите ме наричат чичо” и други, плюс десетки чужди продукции.

В театъра започва работа на щат през 1991 г. в “Сълза и смях” и впечатлява с роли на всички софийски сцени.

“Когато играя, имам чувството, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появяват топлина и радост. Това е.” (В интервю за “168 часа”.)

Кариерата му в театъра приключва, след като напуска трупата на “Българска армия”, където е от 1997 до 2014 г.

“Не знам какво означава думата театър. Едни казват “театър на военните действия”, други (негативно) - “този ни разиграва театър”. Трети подигравателно в кръчма - “ее, голем артист е тоя”, и т.н. За мен театър е аз да стоя седнал на стрелата на 70-метров кран, а в кабинката кранистката да играе моноспектакъл, написан от Луна и Азис. Е, кажи ми сега, не съм ли арт? Театърът в България е 80% качамак от плагиатства. Гледат нещо на някой фестивал или в YouTube и веднага copy-peaste на сцената. Останалите 20% не мога да ги открия.” (В интервю за "168 часа".)

В личен план актьорът първо се жени за колежката си Мирослава Гоговска, с която имат една дъщеря - Люба. Съпрузите са разделени от две години, когато Ласкин и Александра Сърчаджиева се влюбват, макар после тя да е атакувана, че е провалила брака му. Това не е вярно.

Двамата всъщност се срещат през 2001 г. на снимачната площадка на “Най-важните неща” на режисьора Иван Андонов и сценариста Камен Донев пред камерата на оператора Виктор Чичов. Още тогава “лошото момче на българския театър” закача младата чаровница и я предупреждава, че един ден ще му стане жена. Тя му отвръща да си гледа работата, без да подозира, че заканите му ще се изпълнят. Ласкин много уважава нейната майка Пепа Николова. Техни приятели и колеги дори смятат, че Иван и Пепа изключително много си приличали като хора. И двамата били “истината на този свят” - така ги определи някога актьорът Светослав Пеев пред “168 часа”.

Някои дори виждат съдбовна намеса в това, че губейки майка си, Алекс открива любовта точно в лицето на Иван. А за него тя е... муза.

Знам, че си от Беломорска Тракия. Знам, че си по-красива от поне двайсет световни актриси, взети заедно.

Знам, че величието на прошката ти и яростта на любовта ти са най-ценното в живота ми! Дори горската мъгла, в която се намирам в момента някъде под връх Баба, ме гали с твоите пръсти... три часа... и ми липсваш. Повече от горската мъгла. На добър час, момиче... просто исках да го споделя с приятелите и се ядосвам, че с мокри ръкавици се пише трудно. Ще ти донеса дъбово клонче. Направил съм кафе. Наспи се и го изпий изстинало. На добър час... И мъглата стана по-гъста и пак ме погали с твоите пръсти... (Пост от 25 ноември 2017 г.)

И двамата нямат нужда да се венчават, за да доказват пред когото и да било колко се обичат: “Александра е моят подарък от Господ. Няма да намесвам Господ с общината и някакъв поп”.

През 2010 г. се ражда дъщеря им София.

София, ти си по-сладка от плуващо патенце. Когато те прегърна усещам Природата! Когато видя сълзичка на съвършеното ти личице, виждам морета от сълзи. Бурни. Извинявай, че ти извадих две зъбчета вече, но така трябва. Честит рожден ден, моя София! Обожавам те! (Пост от 5 декември 2016 г.)

Въпреки семейното щастие Ласкин пада жертва на един безмилостен демон. За борбата си с него признава сам в тв ефир през 2012 г.

“Аз пия много алкохол! Казвам го сега, защото така ме посъветваха. Това е първата крачка към лечението. Никой не знае как се случва. Идва изведнъж. Никога не съм се излагал на представление, но съм изключителен алкохолик и пияница.”

Пие, защото обстановката около него го отчайва. Не вижда надежда за бъдеще, което не е безобразно цинично. Понякога съвсем изгубва вяра.

Най-голямото разочарование се нарича доверие! Никога не се доверявайте поради сляпа емоция. Ще получите тъга и разочарование! Подлостта и меркантилността ни обикалят като влажна и невидима мъгла около нас. Пазете се от усмивки, безизразни очи и "приятелство". Общувайте с грубияни! Милите хора ме плашат. Ваш Иван! (Пост от 12 октомври 2017 г.)

И си налива чашата догоре. Същият порок измъчва и погубва един от най-близките приятели на Ласкин - Чочо Попйорданов, който почина през 2013 г. Иван никога не съумява да се прости с него истински, да го забрави. Говори с него с поводи и без.

Знаеш, че днес ти донесох руски люти кисели краставички, които ти обожаваш, и един ловен патрон, защото постоянно ми ги крадеше патрон по патрон и си ги редеше в хола като трофеи. Пак се смях на бюста, който ти е изваял Вежди, защото приличаш на нещо средно между карибски пират и Годзила в менопауза. Смея се, любими приятелю... хубав си! Александра и Джовани изпушиха 757 438 цигари. Довечера няма да отида с другите. Ще си остана вкъщи и ще гледам или “Адио, Рио” или “Вчера”... май и двата. Александра и Софи ще отидат, за да си играят с Катето.

Пиша на страницата си, защото имам нужда да споделя на всички колко много те обичам! Сещам се, когато си сцепи главата на снимките на "Дунав мост", как ти промих раната с газирана вода и после всички момчета ти се подигравахме, че си като отворено шампанско.

Понякога тая в себе си злоба и лечението ми идва, когато в изблик на злобата си ти моментално изскачаш пред очите ми и ми казваш да не съм такъв! Да, ще се старая да съм като теб. Въпреки че моето сърце е обикновено, човешко, а твоето е голямо колкото НДК и е Ангелско! Хем ми липсва смехът ти, хем го чувам всеки ден! Честит рожден ден! Обичам те, големи батко! Обичам те, непрежалими Петър Иванов Попйорданов! (Пост от 11 юни 2017 г.)

Осъзнавайки проблема си, Ласкин бе решен да се опълчи с всички сили на своя порок. Негово неотлъчно и безстрашно подкрепление бе Александра. Да, думата пак е за нея. Достатъчно често, както обичаше той.

Нямам обяснение защо те Обичам.

Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки, за които никой не знае! Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!??

Просто устните ти са като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му.

Риташ ме, докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника.

Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам!??!!

Също така се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело! Защото толкова те обичам!

Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми!

Както и камила с анорексия! И аз те обичам!

Защото всичко, което правиш ти, е Обич! И аз те обичам!

Пренебрегвам понякога трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти... защото те обичам!

И целувката е моя за теб, мило момиче! Ти правиш хората добри! И мен! (Пост от 20 май 2017 г.)

Иван Ласкин закъсня, не успя да се пребори за живота си, но... остана.