Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Строежът на ПАВЕЦ "Чаира" започва през 1980 г.
и завършва през 1999 г.

СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Строежът на ПАВЕЦ "Чаира" започва през 1980 г. и завършва през 1999 г. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Планът бил да осигурява гъвкавост на енергийната система на денонощна база и да се използва при аварии на големи мощности

2500 работници при минус 10 градуса строят машинна зала на 350 м под земята

Заради скока на цените на електроенергията и кризата в сектора, премиерът Кирил Петков, търсейки спешно решение, се фокусира върху работата на ПАВЕЦ “Чаира”. Евтиният и чист ток, произвеждан от нея, може да се използва точно в моменти като този, за да се понижат разходите.

Проблемът е, че най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа, работи само с 25% от капацитета си.

Три от четирите помпи не функционират

- две от тях поради планов ремонт, а другата заради авария от месец август. Централите “Белмекен”, “Сестримо” и “Момина клисура” могат да се използват едва наполовина заради продължаващата от 2018 г. рехабилитация.

“Трябва да се финализира бeзкpaйният peмoнт нa ПABEЦ “Чaиpa”, която веднага ще даде по-евтин ток”, категоричен бе Кирил Петков.

Финансовият министър Асен Василев допълни, че работата ще продължи около два месеца, защото турбините надолу по каскадите

също са

разглобени

“Тоест един гигават от електроенергийната система е изцяло извън строя”, обясни той.

Всъщност, когато започва да се строи тази станция, идеята е да осигурява гъвкавост на енергийната система на денонощна база и да се използва при аварии на големи мощности като ТЕЦ и АЕЦ.

Общият

капацитет

за производство на електричество е 864 мегавата, а за изпомпване на вода - 788 мегавата. Изграждането й се прави на два етапа, като първият започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен чак през 1995 г. В началото на януари 1986 г. фотографът Иван Григоров е на място, откъдето заснема целия процес. Тогава, благодарение на 2500 работници, са построени машинната зала, която е на

350 м под земята,

2 броя напорни тунела с обща дължина 4300 м, подземен напорен тръбопровод № 1 с дължина 1800 м, хидроагрегати № 1 и № 2, които влизат в експлоатация през април 1995 г., както и долният изравнител язовир “Чаира” с язовирната стена.

Вторият етап на строежа на ПАВЕЦ “Чаира” е в периода 1996 - 1999 г., като 74% от финансирането е осигурено от Световната банка, а 26% от Националната електрическа компания.

Тогава са изградени тръбопровод № 2, водна кула и главен трансформатор № 2, хидроагрегати № 3 и № 4.

Едно от най-сложните неща в строежа било изграждането на двата подземни тунела с височина 700 м, по които да се спуска водата от язовир “Белмекен” и да завърта четирите турбини с обща мощност 900 мегавата. Така, работейки по около 6 часа, “Чаира” трябвало

да покрие

нуждите на енергийната система

Нощем, използвайки излишък от електричество, турбините връщат водата по обратния път, тоест токът акумулира водна енергия.

Голямото предимство на ПАВЕЦ е, че може да се активира или спира изключително бързо, за разлика от които и да било други централи. С изграждането на язовир “Яденица” възможностите за използването на “Чаира” могат да се увеличат двойно, но през последните 5 години този проект буксува.

СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Заместник-бригадирът Бисер Чолаков казва, че строителите дават най-доброто от себе си.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Заместник-бригадирът Бисер Чолаков казва, че строителите дават най-доброто от себе си. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Минусовите температури не отказвали хората да работят.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Минусовите температури не отказвали хората да работят. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
На почивките работниците палели огън, за да се стоплят.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
На почивките работниците палели огън, за да се стоплят. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Телефонистката сигналист Теменужка Емануилова направлява кабел-крановете, когато кофата излиза от видимостта на оператора.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Телефонистката сигналист Теменужка Емануилова направлява кабел-крановете, когато кофата излиза от видимостта на оператора. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Директорът на строително управление "Белмекен – Сестримо" Радослав Чекарлиев.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Директорът на строително управление "Белмекен – Сестримо" Радослав Чекарлиев. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Щабът на язовирния строеж уточнява какво е свършено и какво още има да се прави.
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
Щабът на язовирния строеж уточнява какво е свършено и какво още има да се прави. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ
СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ