Винаги следва девиза на родителите си: Направи добро и го хвърли зад гърба си

До последно беше убеден, че банковата криза е провокирана в полза на чужди интереси

Угасва тихо като свещ, с чаша и пура в ръка

Направи добро и го хвърли зад гърба си.

До края на живота си банкерът Венцислав Йосифов следваше завета на родителите си. За тях той казваше, че са били най-добрите хора, които е познавал някога.

Шефът на първата частна банка в България почина на 74 години.

Страдал от много заболявания,

а след падане бил обездвижен и почти две години не излизал от дома си.

Новината за смъртта му първи съобщи ген. Румен Ралчев.

“Сбогом, Венци! Сбогом, братко! Сбогом, приятелю!”, написа във фейсбук запасният генерал, масон и тамплиер.

След съобщението за кончината му бившата му втора съпруга Моника Станишева сподели разплакана: “Искаше да е вкъщи, а не в болница. И въпреки че беше болен, прекара последните си месеци така, както и живя - с чашата и с пурата в ръка. Отиде си тихо, угасна като свещица”.

Венцислав Йосифов е роден в Лом на 7 февруари 1947 г. Баща му е офицер в Българската армия, а майка му работи в Държавна печатница “Мадара”.

През 1990 г. Венцислав Йосифов оглавява Първа частна банка - една от най-мощните тогава.

5 години по-късно решава да се кандидатира за кмет на София, издигнат е от БСП. Тогава се заканва, че ако спечели изборите, първо ще започне с асфалтирането на улиците в София и

ще съхранява парите на българите

както трябва.

В няколко предизборни интервюта разказва, че живее в “Люлин 2”, защото е един от първите заселници там, но започнал да си строи голяма къща в квартал “Симеоново”. Хвали се, че първата му съпруга готвела много вкусно, а той обожавал миш-маш, сиропирани сладкиши и плодове. Тя била инженер и работела в частна строителна фирма. Обичал да си пийва гроздова ракия, уиски и водка. Разпускал с лов на дивеч, но не за да отстреля животните, а да се любува на природата. Ловял и риба, а спортувал с 1 час плуване, но само в морето.

Описва се като

благ на вид, но “кръвожаден” в работата си

Не понасял некомпетентността, нехайството и арогантността. Мразел да го лъжат и дори ставал "страшен". Заради лъжа уволнява 34-ма директори, защото научил, че в живота всичко се постига с много труд, усилия и упоритост.

Като дете мечтаел да стане танкист, после космонавт, но се превръща в един от най-успешните банкери у нас.

За да е толкова добър в това, което прави, ставал всяка сутрин в 7, а в 8 часа вече бил на работа. През целия ден не хапвал нищо, изпивал 6 кафета и пушел по една кутия цигари, а вечерта хапвал обилно противно на всички лекарски предписания.

Не носел часовник, защото бил щастлив човек

Описва се като романтик по природа, но смятал, че жената търси мъж джентълмен, благороден, щедър и палав.

“Трябва да е мъж отвсякъде, а моят идеал за такъв е Д'Артанян”, споделя приживе Венци Йосифов.

Предизборната му кампания се отразява от политическия репортер тогава Моника Янова, която отговаря за БСП в "24 часа". Между двамата постепенно пламва искрата на любовта, въпреки че разликата във възрастта им е 24 години.

В телевизионно предаване преди години Моника, която днес е омъжена за политика и председател на ПЕС Сергей Станишев, разказва как се е развил романът между нея и банкера.

“Прибрах се от една ваканция, а той ми каза: “Виж какво, има едно правило -

далеч от очите, далеч от сърцето”

И аз бързо реших, че искам да сме заедно.”

Двамата имат две деца - първото е момиче, което го кръщават на нея, а второто е момче - Венцислав.

Синът им е едва на 50 дни, когато двамата сключват брак в катедралата “Свети Александър Невски”.

“И двамата вложихме много от себе си - споделя тогава Моника. - Раждането на Моника беше изключително щастлив миг. Изживяхме много трудни моменти, но се подкрепяхме. Бяхме много силен отбор. В един момент и двамата стигнахме до решението да се разделим. Обичаме се вече като хора, а не като мъж и жена.”

На изборите за кмет на София Венцислав Йосифов се класира на второ място, победен от кандидата на СДС Стефан Софиянски.

Още тогава той се заканва, че когато се пенсионира, отново ще се опита да влезе в политиката. Смятал да се пробва за шеф на ООН, но 16 години по-късно е претендент за президент на България. Йосифов се кандидатира за държавен глава заедно с Емилиян Димитров, с когото се познават от времето на Първа частна банка. Издига ги инициативен комитет, но получават скромните 7021 гласа.

През 1997 г. той е изправен пред

един от най-трудните моменти в живота си

- фалита на Първа частна банка.

Банкерът тогава е категоричен, че ден преди да излезе официалното решение на БНБ за особен надзор на ПЧБ, той бил уведомен за ликвидацията. По-късно същия ден получава и телекс да върнат на БНБ 3,5 млрд. лева - последното рефинансиране на Първа частна банка. Това бил поводът за затварянето й.

“Фалитът на ПЧБ ще повлече и фирмите - предупреждава тогава Венцислав Йосифов. - Първа частна банка е в добро финансово състояние, като се има предвид, че голяма част от кредитите й са във валута. Това я защитава от разликите във валутния курс долар - лев. Затова и

ликвидирането ми се струва нелогично

Излиза, че ПЧБ става жертва на икономическата криза. С този ход се цели опит за фалиране на българската индустрия, за да може чужденците да купят българските предприятия на безценица.”

Банкерът се фокусира върху това кой има интерес от тази ликвидация и стига до извода, че вероятно други, чужди банки искат да сложат ръка на вече създадената клонова мрежа.

По-късно Йосифов признава, че

министри и депутати го принуждавали да им отпуска кредити,

за да се подкрепят приватизационните схеми. Били сред тогавашните лидери на СДС и БСП.

Икономистът Емил Хърсев е убеден, че фалитът е провокиран изкуствено от премиера Жан Виденов под натиска на Международния валутен фонд.

Самият Йосифов бе един от обвинените по банковите дела, повдигнати след ликвидирането на Първа частна банка.

На 20 януари 2001 г. той бе арестуван за нанесени щети в особено големи размери на банката и че не е упражнил достатъчно контрол.

Банкерът описва ареста си като времената на КГБ. Дошли няколко души униформени в 7 часа сутринта и го отвели с ескорт от 2 автомобила. Заповедта била издадена ден по-рано и той бил разочарован, че поне са могли да го уведомят по телефона, за да му спестят този шок.

“Нямаше да избягам”,

казва тогава Йосифов.

След 11-дневен престой в ареста той се прибира вкъщи срещу гаранция от 2000 лв. Причината е, че Софийският градски съд обявява задържането му за неоснователно.

Проблемите със съда преобръщат напълно живота му. През 2002 г. банкерът признава, че не работи, а семейството се издържа от съпругата му.

Изпитва истинско облекчение и радост, когато в началото на март 2006 г. съдът го обявява за невинен по всички повдигнати обвинения срещу него.

“Делата срещу мен бяха образувани не защото съм виновен, а по политически причини, за да се прикрие вината на властта, която доведе страната до кризата през 1996-1997 г. - категоричен е тогава Йосифов. - Само акционерите в банките не получиха дори и стотинка. По времето на премиера Иван Костов законодателството беше променено, така че банките да бъдат обявявани във фалит, макар че при много от тях активите реално са превишавали пасивите.”

В телевизионно интервю през 2011 г. банкерът заявява, че “кризата в банковата система през 1996-1997 г. беше национализация”.

Малко след това Венцислав Йосифов обявява, че се издържа с финансови консултации и е силно заинтересуван от модерните технологии, в които смята да инвестира. Сега новината за смъртта му накара близките му да си спомнят за неговите изключителни банкови умения.