Ок, има все пак нещо положително в номинацията на младежа за министър на културата.

На първо четене той не е част от групичките в културния кошер. Не е асенасеновец, не е част от до болка познатия ни кръжец от културни лешояди.

Или поне аз не знам да е такъв. Лошата новина, заедно с добрите е пак тази. Младежа може да е маал тенис в Холивуд, може да е вечерял био суши на съседната маса до Ким Кардашиян, но едва ли познава блатото на българската култура.

И като казвам блато, не се шегувам. То е блато - кално, зловонно и пълно с интереси. Кои тайни, кои-явни.

Та…Ако идеята на Киро Йейла и Асен Хайделберга е била да ни изненадат - успяха.

В културата отдавна имаше нижда от някой, който е равноотдалечен от всички мухлясали фигури.

Бързо ще разберем дали младежа става. Дори името му още не мога да запомня. Но не искам и да го помня - ролята на един министър е да е толкова добър, че да е напълно незабележим.

От новия младеж очаквам да е незабележим. Не искам звезда като досегашните министри на културата.

И му давам няколко седмици. Не 100 дни. И само да видя, че е тръгнал да закрива културни институти по заръка на асенасеновците, ше замерям с камъни.

Моята толерантност отдавна свърши. Ще изчакам съвсем малко да видя какво се случва.

*От фейсбук!