Помня последната разходка с баща ми цар Борис III, казва Царят

Планинар съм, това за мен е незаменимо удоволствие

Бях ловджия, сега ми е жал да уловя и една риба

Най обичам боб чорба и кисело мляко

Българският цар Симеон II има една мечта, за която продължава да работи. Да види как България се превръща в страна, която цени, обича и използва пълноценно своята прекрасна природа. Държава, която знае как да покаже на света величието на своята богата история. Опитът на Н.В. Симеон II е безценен, той е бил и специален посланик на Световната организация по туризъм, базирана в Мадрид. Съгласява се да даде това изключително откровено интервю специално за "България Днес" и най-авторитетния туристически гид в страната Destinations - ultimate guide for your holiday. Списанието е на български и английски, разпространява се безплатно на ключови обекти, свързани с туризма, в нашата страна, както и в много европейски столици. Изданието ще бъде представено на световното изложение в Дубай ЕКСПО 2020, в Доха, град домакин на световното по футбол в Катар 2022. В разговора българският цар споделя не само своите идеи за бъдещето, но и съкровени лични спомени.

- Ваше Височество, един въпрос, който може да ви изненада. Не е тайна, че сте прекарали голяма част от живота си на път, но знаете ли броя на държавите, които сте посетили?

- През живота си съм пътувал наистина много. Държавите, които съм посещавал, са приблизително около 80.

- За целия свят последните две години бяха белязани от пандемия и безпрецедентни мерки, ограничаващи свободното движение на хората. Това удари силно и туристическия бизнес. Доколко успешно се справи България като държава с тази много сложна ситуация?

- Бих казал, че в тази криза с вируса България се справи относително добре като мерки и система, ужасяващо обаче ниско е нивото на ваксинираните хора! Странно е, че в XXI век, когато науката е толкова напреднала, отпорът у нас е толкова голям. Дали на базата на суеверия и предубеждения? Сравнено с другите европейски страни, процентът е шокиращо нисък. Хората трябва да са убедени, че едно правилно справяне с пандемията ще е полезно за всички. Ще се улесни животът като цяло, пътуването.

- Както всяка една криза, така и пандемията от коронавирус създаде и възможности. Трудностите, свързани с пътуванията в чужбина, станаха причина много повече България да почиват в родината и дори да я преоткрият. Кои са вашите любими места в нашата страна?

- Много хора действително решиха, и това не е само в България, да почиват и пътуват в собствените си държави. И това не е лошо. Така те опознаха по-добре страните си и помагат на местната икономика. Аз самият съм по-скоро планинар и макар че имаме чудесно морско крайбрежие, за мен разходката в планината си остава незаменимо удоволствие.

- Известно е, че вашият баща цар Борис III е обичал много българските планини. Какви са вашите спомени от разходките в гората заедно с него?

- Спомените ми от онова време са и малко, и много. Баща ми почина, когато бях на 6 г., но си спомням за излетите ни в Искърското дефиле, многобройните маршрути в Рила, както и последното ни изкачване, заедно и със сестра ми, на връх Мургаш – Стара планина, през далечната 1943 година.

- Цар Борис III има и богата колекция от ловни трофеи. Вие практикувате ли ловен туризъм, или предпочитате тишината и усамотението, които дава планината?

- Бил съм ловджия, но от 1983-а вече не ловувам. Това, което ми липсва наистина, са местностите, природата и приятелите. Сега вече съм неспособен да уловя и една риба – с годините съм станал явно по-жалостив. Тук държа да подчертая, че мнозинството от ловците истински обичат природата, грижат се за нея, пазят я. Тъжно ми е, че днес често са обект на нападки и несправедливи обвинения.

- Мнозина български класици от Иван Вазов през Йордан Йовков и Алеко Константинов ни оставят в творбите си незабравими картини от българската природа. Имате ли любимо литературно произведение или откъс, свързан с красотата на родината?

- Аз съм човек, който чете много и разнообразни книги, макар че предимно се придържам към исторически, теологични и биографични. И по тази причина е трудно да кажа за някой нарочно любим пасаж, свързан с природата. Но при все това от българските автори особено харесвам Алеко Константинов.

- Паркът на двореца "Врана", който е отворен за посетители в почивните дни събота и неделя, бързо се превърна в предпочитано място за софиянци и гостите на столицата. Кое е вашето любимо място в парка, който е създаден от дядо ви цар Фердинанд?

- Една от големите поляни в парка. Но и тук е трудно да избера – паркът на "Врана" е толкова красив и разнообразен! Дори и днес, повече от 100 години след като дядо ми – цар Фердинанд, го създаде, разположението на масивите е все още същото.

- Имате многобройни контакти и приятели в цял свят. Когато ваши близки посещават нашата страна, какви съвети най-често им давате?

- По принцип избягвам да съветвам. И ако казвам нещо, то би било да не бъдат предубедени, сами да си направят оценките, но особено внимание да обърнат на нашата красива природа, която, уви, ние тук приемаме за даденост и не ценим достатъчно.

- Ние, българите, заслужено се гордеем с националната си кухня, която е оценена и от много чужденци, имали щастието да я опитат. Кое е вашето любимо българско ястие?

- Кухнята ни е толкова разнообразна, че е трудно да избера само едно конкретно любимо ястие. Но от времето, когато бях в изгнание, нещо, което ме връщаше винаги към България, бе нашата си боб чорба. Тя и българското кисело мляко, което е и така известно, са, да кажем, любимите ми храни.

- Сякаш всички в България са единодушни, че туризмът трябва да бъде национален приоритет и основа на един дългосрочен план за развитие и просперитет. Но какво трябва да се направи, за да може нашата страна да се възползва по най-добрия начин от прекрасните природни дадености, с които разполагаме?

- Трябва адекватно и целенасочено рекламиране на видовете туризъм тук. И да се взима опитът от страни с успехи в тази сфера като Австрия, Испания, Италия, Швейцария например.

- Има ли нещо, за което съжалявате, че не успяхте да свършите в областта на туризма за времето, в което бяхте министър-председател на страната?

- За 4 години постигнахме немалко, но винаги има какво още да се доразвие. Ето пример са табелките, които ние започнахме – изписване на латиница имена на обекти, местности, информация в музеи. Днес, години по-късно, този процес, уви, сякаш е спрял. На много места няма латински надписи или обяснение поне на английски език! Как очакваме чужденците да ни посещават тук, ако няма да могат да разберат нищо? Или инфраструктурата – тя е реклама или антиреклама за една държава. А нашата, бих казал, не е особено на ниво. Нито пътища, нито елементарни други битовизми.

- В кои сфери на туризма страната ни има най-голям неразкрит потенциал?

- Културния туризъм. Ски и морски туризъм имаме развити. Но културният, а и балнеолечебният туризъм, които са с огромен потенциал, са или слабо развити, или слабо рекламирани!

- Винаги сте казвали, че важно да се гледа напред в бъдещето и да се мисли в по-голяма перспектива. Как виждате развитието на туризма в България в следващите 10 или 20 години?

- Това бъдеще зависи много от индивидуалните усилия на всеки – на отделния ресторант, хотел, курорт, отговорна институция, така щото да полагаме общи усилия и без хитрини на дребно. Трябва да се постараем. Има немалко примери за страни, които се провалиха в туризма точно заради недобри практики и некоректно отношение спрямо туристите. Правилното съотношение на цена спрямо продукт, доброто отношение към госта, качествената услуга – това са начините. И нека не забравяме, че 1 негативна оценка е много по-силна от 100 положителни. Като цяло забелязвам и дефицит на усмивки.

- Оставате ли и днес оптимист за България въпреки трудностите, пред които сме изправени?

- Човек трябва да е реалист. И България има не по-малки възможности да успее. Особено сега, като държава член на ЕС!