"Основна предпоставка за злоупотреба с власт - особено в балканските условия - е свръхконцентрацията на властта в ръцете на един човек. Циментирането на българската политическа система около хегемонията на ГЕРБ в продължение на повече от десетилетие и липсата на функционална опозиция, нормална за една демократична система е пряко следствие от голямата концентрация на власт в ръцете на Бойко Борисов. Днес и Борисов и ГЕРБ като цяло плащат сметката за тази свръхконцентрация на власт". Това написа във Фейсбук профила си политологът Огнян Минчев. И продължи: 

"Но сега ние сме изправени пред заплаха за свръхконцентрация на власт в още по-голям мащаб. От седем месеца насам България се управлява еднолично от Румен Радев в качеството му на президент и резултатите от това са достойни за съжаление. Някой би казал - нека да свършат изборите, да се формира нормално правителство и с тази свръхконцентрация на власт у Радев ще бъде свършено. За съжаление, това е илюзия. Ако Румен Радев спечели президентските избори, заплахата за свръхконцентрация на недемократична власт няма да намалее, а ще се увеличи значително.

Политическата криза в България най-дълбоко се отразява върху способността на партийната система да осъществява своите отговорности. Разглеждани като партии на статуквото, ГЕРБ и ДПС се считат за недостатъчно легитимни да участват във формирането на едно ново правителство. Партията на победителите Петков и Василев е в начална фаза на своето формиране и тепърва ще трябва да видим с какъв капацитет за управление ще разполага. Кой ще запълва липсващия засега капацитет на тази партия? Разбира се, президентската администрация. БСП, която излъчи Румен Радев като кандидат за президент и през 2016, и през 2021 г. понесе от своя избраник възможно най-силния удар - президентският проект Продължаваме промяната на практика прие гласовете на около 15 на сто от социалистическите избиратели, редуцирайки гласовете на БСП под числото 300 000. БСП е в дълбока криза на разделение и свиващо се влияние. Лидерът на партията Корнелия Нинова е в оставка.

Демократична България бе достигнала на изборите от 11 юли до нива от 14 на сто подкрепа и имаше амбиция да разгърне тази динамика на повишаваща се популярност и доверие поне до 18-20 на сто. На 14 ноември обаче партията се завърна в рамката на едноцифрените резултати и бе разтърсена от дълбока криза. Почти половината й избиратели минаха в "отбора на Продължаваме промяната. Привържениците й са разделени - освен на три доста разнородни парии - и около кандидатурата за президент (между Лозан Панов и Румен Радев), а лидерите й са в оставка. Последната партия, считана за легитимен участник в едно следващо правителство на България след 14 ноември е ИТН, където едноцифреният резултат на подкрепа миналата неделя идва три месеца след първото място с над 23 на сто на 11 юли. Популисткият проект на шоумена Трифонов се сви като шагренова кожа след като и най-семплите избиратели на партията разбраха, че става дума за шоу, а не за правителство и управление. Е, шоу - не шоу, сега ИТН също ще участва в новия кабинет, ако такъв бъде договорен. В партията все още има някакви експерти, които от немай къде може и да стават и за министри...

Ако тези четири гореописани партии все пак направят кабинет, техните слабости и кризите, които преживяват ще се отразят пряко върху капацитета на този кабинет да управлява. Това, че премиерът е от Харвард няма да може да компенсира напълно факта, че културният министър е от Ку-Ку бенд. Властовият вакуум ще се окаже още по-дълбок и опасен ако новото управление не може да разчита достатъчно на административната система поради продължаващи политически и идеологически разделения. Кой ще запълва властовия вакуум? Този въпрос има само един възможен отговор - Румен Радев и неговата президентска администрация. По този начин концентрацията на власт в ръцете на президента ще остане свръх висока, независимо от това дали ще имаме четирипартийна коалиция с парламентарно мнозинство, или ще се наложи да отидем на четвърти поред избори в условията на трети пореден служебен кабинет.

С практическата дългосрочна концентрация на власт в ръцете на президента и със задълбочаващата се криза на партийната система, България стъпка по стъпка се свлича по надолнището на една полуприкрита авторитарна система от президентски тип, която в определен момент ще бъде официализирана с конституционна промяна. Тази концентрация на власт е изключително тревожна и вредна за България. Тя може да бъде избегната вече по един единствен начин - със смяната на Румен Радев на позицията президент от Анастас Герджиков в неделя. Мисля, че българският избирател винаги е проявявал мъдрост и предвидливост когато се е налагало да бъде пресечен пътя на когото и да било към контрола върху цялата власт в държавата. Надявам се, че тази мъдрост ще бъде проявена и в неделя".