Три са условията за кандидатите за власт, предизвиквали сътресения - те могат да паднат със 160 гласа. Но за кардинални промени в съдебната власт и мандатите на тримата големи трябва Велико народно събрание

     

Днес, когато има свободно движение на хора, нужно ли е кандидатите за президент да броят били ли са по 183 дни през всяка от последните 5 г. в България?

   

 Кой ще е новият Димитър Попов - премиер на коалиция за спасение на България

Още преди да излезе решението на Конституционния съд по казуса с двойното гражданство на Кирил Петков, Георги Марков в интервю за “24 часа” разказа какво може да се направи, ако се приеме, че текстът, забраняващ двойното гражданство за висши управленци, е архаичен. Сега Марков разви пред “24 часа” вижданията си за кои промени се изисква Велико народно събрание и за кои - не.

Всички промени в конституцията поначало се извършват от Обикновено народно събрание освен изрично записаните, че са от компетентността на ВНС. Такива например са промяната на формата на държавно управление - от парламентарна да станем президентска република или конституционна монархия.

Има и тълкувателно решение на КС от 2003 г., според което Обикновено народно събрание не може да извършва кардинални промени в съдебната власт, отнасящи се до нейната структура, мястото на органите в нея, мандат. Например

то не може

да извади

прокуратурата от

съдебната власт, да намали или да увеличи мандата на председателите на двата върховни съда и на главния прокурор.

Нещата обаче около кандидатите за президент, депутати и министри с трите изисквания:

- да си живял в България през последните 5 г.,

- да си български гражданин по рождение и

- да нямаш двойно гражданство,

са въпрос на преценка от Обикновено народно събрание. Затова ще се окаже, че за гласуване на такава промяна в конституцията ще е необходимо мнозинство от две трети.

Но може да се помисли дали е целесъобразно кандидатите за президент на следващите избори за държавен глава

непременно

да са живели

в България

по 183 дни през всяка една от последните 5 г. Този текст наистина е архаичен - беше насочен персонално към Симеон Втори. Но сега, 32 години след падането на Берлинската стена и границите между страните, когато има свободно движение на хора, не е речено всеки български гражданин да си брои дните в чужбина, за да се кандидатира. Получи се парадокс - царят не успя да стане държавен глава, какъвто му отиваше да бъде, а стана премиер на България. И ако погледнем реално,

получи много

повече власт, защото и хлябът и ножът са в изпълнителната власт.

Може да се помисли също дали кандидатът за президент трябва да е български гражданин само по рождение, а не по натурализация. Георги Пирински например беше роден в САЩ, след това по решение на Държавния съвет стана български гражданин.

Не можа обаче

да се яви срещу

Петър Стоянов

като кандидат за президент по решение на КС, а стана председател на парламента.

Колкото до случая с Кирил Петков - въпросът дали трябва да има забрана за двойно гражданство за депутати и за министри, заслужава да бъде обсъждан. Това изискване бе въведено заради проф. Александър Чирков, тъй като комунистическата

Живкова

конституция

през 1990 г.

допускаше

с двойно

гражданство

да си депутат.

Проф. Чирков беше избран за депутат мажоритарно като кандидат на СДС на I тур с над 70% във Варна, въпреки че е български и немски гражданин. След това му попречиха - щеше да стане депутат в 36-ото НС, тъй като беше ярка фигура в групата на 39-те депутати, които тогава напуснахме ВНС. Най-малкото щеше да стане министър на здравеопазването - единия път при Филип Димитров, втория път при Симеон Втори. Но не стана.

След като КС обяви решението си, че е бил назначен незаконно за служебен министър, защото в този момент е бил с двойно гражданство, Кирил Петков обяви, че правата на 2 млн. българи са ограничени. Но не е точно така.

Първо, българската държава е изключително толерантна към сънародниците в чужбина по отношение на гласуването. Живея в друга държава, следя отблизо европейската политика и

не съм видял

никъде с урни да

се тича по плажа

само и само нашите сънародници да гласуват. Всеки може да си дойде в България и да застане пред урните, може да го направи и в нашите мисии в чужбина. Така беше и на изборите през 1990 г., и на тези за ВНС през 1991 г.

Същевременно има много страни, които не допускат двойно гражданство. Винаги се сещам за Словакия - словаците въпреки отличните отношения с Унгария и настояванията на Виктор Орбан не се решават да дадат унгарско гражданство на около 500 хил. унгарци, които живеят около Комарно, Щурово и т.н. Словаците може да имат само словашко гражданство, а изключения, и то редки, има при смесените бракове.

Големият въпрос у нас не е емоционален, а дали е редно български гражданин с чуждо гражданство да стане министър на вътрешните, или на външните работи, или на отбраната, или да участва като министър-председател или като депутат в КСНС при президента.

Разбирам неолибералния вятър, който духа в момента над България, но това са сериозни неща. И не съм сигурен, че при един дебат в парламента ще минат, защото веднага

ще се постави

въпросът за

българите с

турско

гражданство

Така че не бива от един конкретен казус, според който депутат или министър се е оказал потърпевш, моментално да се мисли за промени в конституцията. По тази логика и Симеон Втори можеше да иска промяна в конституцията, защото, забележете, там тогава беше казано да е живял 5 г. в страната, не беше казано колко дни. И със 7:5 Конституционният съд го изтълкува, че трябва да е “преобладаващо”, т.е. 183 дни. Горе-долу това е правилото да плащаш данъци, ако живееш в две държави - плащаш само там, където си живял по-дълго.

И Пирински можеше да поиска такава промяна, Жорж Ганчев - също. Та той беше избран за депутат и ние го изкарахме от парламента! Беше дори още по-сложно, защото имаше спогодба за двойното гражданство между България и САЩ.

Тоест ние трябва да се научим да си спазваме конституцията такава, каквато е. Защото, ако в основния закон има архаизъм, по същата логика можем да се юрнем да променяме и Наказателния кодекс.

За мен решението на КС е важно не защото казусът беше сложен, а защото показа в един доста деликатен за България момент, че никой, дори и толерираният отвън Кирил Петков, споменат в писмото на американския президент Джо Байдън до президента Радев, няма да бъде подкрепен за нарушение на конституцията.

Петков е симпатичен, млад, приятен и образован човек, но според мен трябва малко по-задълбочено да гледа на българската конституция, защото, кой знае,

утре може

да ни стане

и министър-

председател

Но ако е български и канадски гражданин и беше решил да се освободи от българско гражданство, как щеше да постъпи? Пуска си молба по факса до Румен Радев и няма значение дали той ще издаде указ или не?! Не е все едно. Щеше да бъде български гражданин до момента, в който президентът не издаде указа.

Не разбирам и реакцията на Радев: “Атакуват го, защото им пречи”. Не мисля, че е имало кой знае каква атака срещу Петков. Атаката по-скоро е срещу самия Радев, защото той е длъжен да проверява тези неща. А когато цялата история стана публично достояние, можеше да го извика и да му каже: “Кириле, важен министър си ми, но в момента и двамата сме в небрано лозе. По-добре сам напусни като министър, за да не се налага аз да те сменям.” Защото по решение на КС от 1992 г. президентът може по всяко време да си сменя служебните министри. А какво се получи? Радев поиска делото да се прекрати, защото вече нямало предмет.

Според мен КС

постъпи

флегматично,

но милостиво

и толерантно

и спрямо Радев, и спрямо Петков. Защото можеше, докато Петков е министър, още към 20 август, когато имаше парламент и депутати, да излезе с решение. И още тогава щеше да се поиска импийчмънт на Радев, защото е нарушил конституцията. И щеше да е истинска бомба - отменя се указът за назначаването му като служебен министър, Петков отпада и веднага следва импийчмънт на президента.

Затова според мен е нужно смирение. И по-полека с промените в конституцията, включително и в съдебната власт - душа не остана на тая власт от тормоз.

Понеже се задава ноември, ще направя една аналогия между Лукановия и Радевия ноември, защото са сравними. Ако през Лукановата зима нямаше бензин за линейките, сега има, но няма легла в болниците. Ако тогава хората умираха по опашките и липсваха обезболяващи лекарства, сега няма респиратори. Ако тогава на всеки 3 часа спираше токът, сега ток има, но може да се окаже, че не сме в състояние да си го плащаме.

Затова иде големият въпрос след изборите на 14 ноември - като следва Радева зима, аналогична на Лукановата, кой ще е новият Димитър Попов? Тогава ние направихме коалиция СДС и БСП само 5 месеца след митинга на Орлов мост на 7 юни. Ако тогава бяхме казали, че ще правим коалиция с комунистите, щяха да ни обесят на орлите. Но в името на България направихме компромис.

Сега също трябва широка коалиция - български премиер не е канен зад граница от 6 месеца. И ако тогава партиите бяха с потенциал от над 2 млн. души, сега всяка е с около 600 хил. електорат.

Затова големият въпрос пред България сега е не да променяме конституцията, а да не станем второ Бергамо след толкова много умрели от COVID.