Съпругът й е личен лекар на Георги Димитров

През 40-те години проф. Сребра Родопска вече е на специализация в Париж в института "Луи Пастьор”. В продължение на година изучава методите на производство на бактериални ваксини и серуми и сътрудничи за създаването на френска ваксина срещу туберкулоза.

Почти неописана в подробност

поради липса на достатъчно информация

е историята как Сребра Родопска, връщайки се в България, успява да пренесе парижки щам на живата ваксина у нас. След което я адаптира в лаборатория у нас. Откъслечни сведения потвърждават, че щамът е вкаран "нелегално". По това време не е имало и как да бъде по друг начин. В книга на Христо Михайлов "Борбата с туберкулозата" е описано, че екип на създадената в София лаборатория е получил

“препоръка”

от партията

и одобрение за използване на московския ваксинален субщам 374А.

Факт е, че замяната, която прави именно д-р Родопска, поевтинява много ваксината. Различни учени през годините са правили заключения, че по онова време трудно би било допуснато масово ваксиниране с ваксина без руско участие.

Новата БЦЖ ваксина се произвежда в малки серии,

като свойствата й се изпитват в лабораторни условия чрез въведени от д-р Родопска методи на контрол. С произведената ваксина започва пероралната ваксинация на новородени деца у нас.

Постиженията на д-р Сребра Родопска, която разработва щама за БЦЖ ваксината в България, са

високо оценени

в чужбина

през 60-те и 70-те години на миналия век, но не достатъчно в родината.

За постигнатия от нея научен резултат се заговори по-задълбочено едва преди година, когато няколко световни научни института публикуваха изследвания, в които се посочва, че смъртността от коронавирус в страните със задължителна БЦЖ ваксинация е много по-ниска в сравнение с държавите, в които тя се прави по желание или изцяло липсва.

Роднините на д-р Родопска разказват, че тя прекарва почти целия си професионален път в Научния институт по епидемиология и микробиология, както се казва държавното звено през 50-те години. Работи не само върху БЦЖ ваксината, тя е сред хората, които реално въвеждат в страната задължителния

имунизационен календар

Реалният й принос за науката продължава след разработването на българския субщам, защото тя описва в редица изследвания резултатите от имунизацията. Документира по години напредъка по отношение на ваксинирането на населението. Автор е и на първия медицински наръчник за приложението на БЦЖ ваксината в България, части от който се използват и до днес.

Защитава подробен доклад по темата по време на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева през 1956 г.

Именно там получава международно признание. Мнозина учени от различни страни я поздравяват за подробния анализ по темата. По това време България е първата страна в Европа и втората в света след Япония, която въвежда задължителна имунизация срещу туберкулоза и бележи значителни резултати.