Запазила е видове, които са на изчезване в Средиземно море

Испанците наричат една от най-големите лагуни в Европа в района на Мурсия Мар Менор. В превод означава Малкото море – обемът му е едва 0,61 км3. Със своите 170 кв.км то е закътано и отделено от Голямото море (Средиземно) с пясъчна ивица, която в най-широката си част е около 900 метра, а в най-тясната – 100. Дължината й е около 23 км. Три канала свързват двата водни басейна. Красотата на това място привлича милиони туристи – над 20 пъти повече от местните жители, което води след себе си екологични проблеми.

Учените в Испания търсят начини да спасят водния басейн, който се отличава с по-висока соленост (53 - 70 г/кг, а в Световния океан тя е 35 г/кг – б.р.), със запазени видове, които иначе са на изчезване в моретата на Южна Европа, и с плитко дъно. Средно то е 3,6 метра, а най-дълбоките части стигат до 7 метра. За разлика от другите крайбрежни лагуни, чиито дъна са осеяни с утайки и пълни с морска трева,

Мар Менор по природа е с прозрачна вода, бедно на други соли и без растителен планктон.

Но всички тези геоложки дадености се променят, след като през 70-те години разширяват един от трите канала към Средиземно море. Солеността на Мар Менор спада до 42 - 48 г/кг. В същото време селскостопанските култури по крайбрежието са напоявани интензивно, което също води до прилив на свежи водни потоци в лагуната. Този процес продължава и днес.

„В последните години системата е небалансирана, фитопланктонът расте безконтролно, защото водата e пълна с вещества, които не са й присъщи, слънцето не може да проникне до дъното, микроводораслите изсмукват кислорода и по-дълбоко разположените видове умират. Морската трева също загива и всичко това изхвърля бактерии, които консумират кислород и той не достига“, коментира пред сп. „Космос“ Ив Галимани. Срещаме се с нея в Института за морски науки в Барселона. Тя участва в проект за природосъобразно възстановяване на лагуната чрез засаждане на миди. Идеята е, че те

се хранят с вредния за екосистемата растителен планктон

и така прочистват морския басейн.

Успоредно с това учени от Института по океанография на Испания работят по друг подобен проект – също за Мар Менор, но чрез заселване на популации от стриди в него. Той е част от големия европейски проект на фондацията НОРА (Native Oyster Restoration Alliance), в който участват много страни от ЕС. Предимството на тези подходи е, че използват естествени ресурси и затова са щадящи към флората и фауната на лагуната, разказват учените пред списание „Космос“.

Оригиналният цвят на това кътче от Средиземно море би трябвало да е тъмносин, но заради цъфтежа на фитопланктона често става зелен. Въпреки своите 2 - 5 микрона големина микроалгито набъбва безконтролно и оцветява водата. Местните наричат това явление „зелена супа“. Идеята на екипа, в който участва Галимани, е да се подпомогне изчистването на морето чрез заселване и растеж на естествени за него видове – главно миди и стриди. Проектът е написан преди около година –

точно когато COVID промени живота на целия свят.

Пандемията забавя реализацията му. По думите на учения с колегите си са се надявали още миналото лято да започнат работа, но не са успели.

Икономичността е едно от основните предимства на решението, което предлага екипът на Института за морски науки. Използвайки естествени ресурси, се спестяват пари. „Мидите се репродуцират във водата. Изхвърлят яйца и сперма, от които се образуват ларви. Те плуват за около 2 седмици и след това трябва да се установят някъде.

За да се извърши процесът на биоремедиация (биовъзстановяване – б.р.), е необходимо да се постави плаваща платформа както при аквакултурите. Тук може да се приложат две стратегии – обяснява Ив Галимани. – При първата

се закачат въжета, върху които по естествен начин се захващат ларвите на мидите,

пуснати във водата. Процесът може да се контролира с тези въжета, които помагат на организмите да се загнездят. И те започват да филтрират водата по естествен път, като се хранят с фитопланктон. Това е приложимо, когато са здрави и голям брой.

Във втория случай морските „чистачи“ трябва да бъдат вкарани в специален резервоар в лаборатория при определена температура и светлина, където да изхвърлят яйцата си. Използва се същата техника като при отглеждането на аквакултури. След това се изчаква събраните в резервоара ларви да пораснат за около две седмици. Тези двучерупчести (когато са много малки, се наричат семе) могат да бъдат поставени в кошници или на въжета, за да висят от платформата. Накрая може да се събират и да бъдат продадени на пазара.“ Но за да се възстанови водата, са необходими милиони миди.

Преди да се „заселят“ в нея колонии от мекотели, трябва да се провери

къде в Мар Менор има подходящи условия за различните видове.

Предвижда се гмуркачи да преброят например къде и каква е популацията на рядката гигантска мида Pina nobilis, която е половинметрова и е ендемична за Средиземно море. Откриват измрели колонии, които паразитите са унищожили. Но все още има подходящи за развъждането им участъци. Мар Менор е едно от малкото места в Средиземно море, където този вид е запазен, което се дължи на високата соленост. Тя създава различна околна среда и предпазва до някаква степен флората и фауната от паразити. В останалите части на водния басейн тези мекотели са на изчезване. Затова учените се опитват да ги съхранят. Знаят, че за да се развиват, имат нужда от пясък и морска трева.

По другия проект – колко колонии от стриди са останали - учените също навлизат във водата и оглеждат районите, където са техните характерни обиталища – около скали и твърди субстрати. Там е подходящо да „пуснат“ отгледани в лаборатория организми или да се заселят ларвите, закачени за платформи.

„Хубавото е, че покривайки отделни части на морето, го обхващаме цялото“, допълва Ив Галимани. Затова се предвижда отглеждането на мекотели като аквакултура, за да се захранят първо организмите и после да започнат да пречистват морето. Всичко се прави последователно – първо са гигантските миди, а след като пораснат достатъчно и се извадят от водата, е време в нея да се положат стриди.

Лагуната е затворена и плитка. „Обикновено проблем с хранителните вещества се появява точно в такъв тип водни басейни.

Водата няма как да се оттича

и всички вредни организми и вещества се задържат вътре и я замърсяват“, обяснява Ив Галимани.

Заради високата си соленост Мар Менор е с различна флора и фауна от останалата част на Средиземноморието. Разбира се, има и общи видове, но някои са уникални. От голямо значение е европейската змиорка (Anguilla anguilla), чиито ларви идват, плувайки, чак от Саргасово море близо до източните брегове на САЩ в Атлантическия океан, и лъчеперката (Aphanius iberus). И двата вида са застрашени. Друг, който в момента еколозите се опитват да спасят – споменатата гигантска мида Pinna nobilis, навлиза в Мар Менор през 70-те години през Средиземно море. Емблематични за лагуната са морските кончета Hippocampus guttulatus, а също и скаридата Penaeus kerathurus.

От флората на Мар Менор най-характерни са два вида морски треви Cymodocea nodosa и Ruppia cirrhosa, а също зелено, кафяво и червено алге, което понася добре солеността.

Освен с уникалната си флора и фауна лагуната се отличава с

пет острова от вулканичен произход –

Педригера, Майор, Редонда, Сиерво и Сухето. Това също привлича множество туристи. А според еколозите, за да се запази екосистемата, трябва да се промени и селскостопанската политика.

Така че според учените за Мар Менор и подобните на него басейни няма само едно решение, а трябва да се приложат комплексни подходи. Първо трябва да се спре достъпът на вредни вещества като селскостопански торове в басейна, което предизвиква проблема. Потъналите от десетилетия вещества вече са се имплантирали и затова става още по-трудно.

Освен това климатичните промени се отразяват много сериозно на Мар Менор. Редуват се крайности във времето – периоди на продължително засушаване или много силни бури. Или вали като из ведро, или не пада и капка. В последните години бури са отнесли улици и къщи, което доведе до още по-голямо замърсяване на морето и бум на цъфтежа на фитопланктона. Всичко това ще се случва все по-често. Последният пример на бедствие в лагуната е от края на август.

Тогава морето е

изхвърлило около 15 тона умряла риба в Мар Менор.

Всичко това според екоактивисти е в резултат на замърсяването. Първият бум на фитопланктона настъпва през 2015 г.

Преди това в лагуната е имало проблем с медузите, но от няколко години те вече не се размножават с такава скорост, както преди. „Когато системата се дебалансира, първо бе нашествието на медузи, които преди 15 – 20 години бяха обект на множество изследвания. Сега ги има в нормални граници. Първият бум на алгето беше през 2015 – 2016 г., през 2018 г. също имаше проблем“, допълва Ив Галимани.

Някога – преди повече от 40 години, Мар Менор

се е славило със своите плоски стриди (Ostrea edulis).

Първите са били забелязани през 1972 г. През 80-те години рибарите от района вече се гордеят със своята продукция от 140 тона. В крайна сметка този бизнес е преустановен, тъй като се установява, че видът е с много дебели черупки. Освен това се набират трудно, защото се намират в кални участъци на дъното, покрити с гъсти ливади от Caulerpa prolifera – друг организъм, който започва да доминира в лагуната след намаляване на солеността й.

През 80-те години колониите от стриди са били 135 милиона или средно по две на квадратен метър, като само 25% са били с търговски размери. След 2006 г., когато е регистрирана най-ниската популация от този вид, се оказва, че е намаляла 10 пъти.

Учените се надяват, че в крайна сметка ще успеят чрез естествени за Мар Менор видове да изчистят замърсяванията и да възстановят неговата уникална флора и фауна. Но за това ще са необходими години усилия и множество методи.