Мнозинството българи са консервативно настроени, защото имат какво да губят. Те лесно ще стигнат до извода, че статукво, което гарантира стабилност и предсказуемост, е за предпочитане пред промяна, която носи несигурност. И ще бъдат прави

На политическата сцена излизат интелектуалец и академичен лидер и магистрат - те са отпорът на образованата част от обществото срещу деградацията на публичния живот

Сблъсъкът на 14 ноември ще е преди всичко между образи, отелеснени в конкретни личности

На политическия терен властва агресивната посредственост и тя няма да се даде без бой

- Върна ли ГЕРБ в мача кандидатурата на проф. Анастас Герджиков за президентския пост, г-н Александров?

- ГЕРБ никога не е излизал от мача, но временно беше преминал в защита. Всички социологически проучвания показват, че това е партията с най-голяма подкрепа в България. И това е напълно естествено, просто защото дългогодишното управление на ГЕРБ беше успешно. По време на протестите от миналата година сравнявахме управлението на ГЕРБ с някакъв идеализиран модел, с мечтата за една съвършена и непогрешима власт. Сега го сравняваме с безпомощното и некомпетентно управление на служебното правителство. Революционната екзалтация отслабва, пропагандните заклинания звучат все по-отчаяно и по-кухо, започва мъчително отрезвяване и връщане към реалността, която е, меко казано, депресираща. В този контекст подкрепата на ГЕРБ за кандидатурата на проф. Герджиков е не само силен политически ход, но и проява на зрялост и отговорност.

- Вие сте в инициативния комитет на проф. Герджиков. Как очаквате да се представи?

- Очаквам да се представи блестящо, както винаги се е представял в академичен и административен план. Разбира се, аз съм пристрастен към тази кандидатура, защото идвам от университетските среди и естествено се идентифицирам с водеща фигура като проф. Герджиков. В условия на задълбочаваща се деградация, вулгаризация и трибализация на публичната среда университетът остава едно от малкото убежища на интелектуална свобода и критична рефлексия. Не съм сигурен дали е възможно високата академична култура да внесе своите интелектуални и морални добродетели в подивялата политическа среда. Във всеки случай си заслужава да се опита.

- Има и трета силна кандидатура – тази на Лозан Панов.

- Това е другата добра новина. Лозан Панов е обществена фигура с образцова биография и очаквам да получи силна подкрепа от средите на гражданското общество отвъд партийната подкрепа на “Демократична България”. Влизането на проф. Герджиков и Лозан Панов в президентската надпревара е шанс за нормализиране на обществения живот и връщане на изгубения престиж на политиката след два провалени парламента. На политическата сцена излизат двама достолепни и просветени мъже с аристократична осанка – изтъкнат интелектуалец и академичен лидер и магистрат с ярка гражданска позиция. Позволявам си да интерпретирам това като отпор на образованата част от обществото срещу деградацията и брутализацията на публичния живот.

- Имате предвид политическия живот?

- Да, това, което успяха да избълват през последните месеци тъй наречените протестни партии, най-вече ИБГНИ и ИТН, бележи най-ниската точка в падението на парламентарния дебат. Специален приз заслужава Татяна Дончева, тя просто надмина себе си.

Но проблемът не е в самозабравилите се политици, а в отровната медийна среда, която през последната година се поляризира и радикализира отвъд всяка разумна мяра. Подмяната на фактите с интерпретации, на анализа с пропаганда, на истината с лъжа достигна плашещи размери и нанесе тежки щети не само върху медийната публичност, но и върху психичното здраве на нацията. И това се случи в медиите от т.нар. мейнстрийм, да не говорим за социалнитe мрежи – те се превърнаха в отходна тръба, в която бълбукат и се смесват менталните екскременти на болното ни общество.

В тази зловонна среда се развъждат безумни идеи, нездрави пориви и налудни конспирации, които изпълзяват в обществения живот подобно на слузести канални твари. Нашето общество не е развило имунитет срещу заразите, които разпръскват социалните мрежи, и очевидно не бърза да се имунизира.

- Намалява ли шансът за победа на Радев?

- Радев има огромно техническо предимство като действащ президент, който се явява на избори, организирани от служебното му правителство. Той разполага с няколко лоялни партии – БСП, ИТН, ИБГНИ и новата партия на служебните му министри. Освен това овладя цялата изпълнителна власт и я подчини на политическите си цели – особено първото служебно правителство, което се занимаваше основно с това да атакува неговите противници. При тези условия победата му изглежда предрешена. Със сигурност издигането на ярки кандидатури като проф. Герджиков и Лозан Панов отваря широк избор пред гражданите и дава шанс на промяната. Този шанс нараства с натрупването на провали под управлението на Радев.

- Генерал срещу професор, юмрук срещу интелект, военен срещу учен, тога срещу пагон, мир срещу раздор, Русия срещу Европа, градеж срещу разруха, интелигенти срещу агенти на ДС - тези са най-изразителните сравнения, които потекоха в медиите с появата на проф. Герджиков като кандидат за президент. Вие как ги тълкувате?

- Красиво изброени опозиции, звучат ефектно в контекста на пропагандната война, но са прекалено категорични за моя вкус. Противопоставянето на едри категории опростява реалността и ни пречи да я разберем. Светът е по-сложно устроен и неговото разбиране и управление изискват да се напуснат простите и удобни обяснения. Образованият ум мисли в нюансирани категории, търси смисъла на нещата отвъд привидното.

Точно това е мисията на университета – да развива отворени и комплексни умове, които не се поддават на изкушението да сведат сложното до простото, непознатото до познатото, възвишеното до примитивното, духовното до материалното.

Българската политика отчаяно се нуждае да бъде изведена на по-високо ниво на сложност, да бъде облагородена и одухотворена. Но в момента на политическия терен властва агресивната посредственост, която залага на низките страсти – на омразата и завистта, на предателството и подлостта. Тя няма да отстъпи властта без бой и ще направи всичко да принизи и омаскари достойните кандидати. Готов съм да се обзаложа, че кампанията ще бъде мръсна и свирепа, изпълнена с грозни обвинения и компромати, с крясъци и хули.

- В първата реакция на Радев по адрес на Борисов се появиха полата на Цецка Цачева и тогата на професора, под които бившият премиер уж се крие. Ваш колега пък се пошегува, че е важно дали Герджиков може да прави коремно като Радев... Физическо и телесно ли е усещането за вота на 14 ноември, или за съревнование на идеи и интелекти?

- Вижте, никой не се състои само от тяло или само от ум. Физическото и духовното, телесното и интелектуалното са преплетени и в това се състоят човешката драма и човешкото величие, както е забелязал Пико дела Мирандола в ХV век. Още античната традиция се стреми към хармонизиране на телесното и духовното и едно от проявленията на тази хармония е фигурата на просветения владетел, която проф. Герджиков изследва в академичните си трудове. В българската политическа култура доминира телесното, и то във вулгарните си форми – мускулест премиер се снима гол до кръста, разгащен президент прави коремно и пр. Тези медийно тиражирани изблици на първична мъжественост обаче не са просто прищявка или пиар – те са проява на повсеместния ексхибиционизъм, завладял масовата култура на селфита и лайкове. Тази повърхностна, нарцистична и безгрижна култура ненаситно продуцира и потребява манипулирани и еротизирани образи и политиците са принудени да се включат в карнавала. Тялото се превръща в основен носител на идентичност, в обект на културна трансформация. Желаната идентичност се изписва върху тялото във вид на татуировки или директно се вгражда в него във вид на силиконови импланти.

Телата на политиците са натоварени с особен смисъл, който варира според контекста – невинните татуировки на Слави Трифонов изведнъж получават зловещ прочит, отслабналият Пеевски на разпит в ДАНС носи различно послание от огромния Пеевски в парламента и пр. Тъй че сблъсъкът на 14 ноември ще бъде преди всичко между образи, въплътени и отелеснени в конкретни личности.

- От 2001 г. все търсим нови спасители, но сред претендентите сега има текучество. ИТН тръгва надолу, ПП на Петков и Василев върви нагоре, а партиите от статуквото спряха да се топят. Какво ще излезе от това?

- Търсенето на спасител е естествено състояние на уплашената и регресирала човешка група. Колкото по-несигурен и тревожен става светът около нас, толкова повече хора ще имат нужда да се хванат за някой, който да ги преведе през мрака. Интересното при новите кандидат-спасители е, първо, че са двойка, което носи идеята за екипна работа, и второ, че нямат излъчване на юнаци, а на предприемачи технократи, готови да поемат риск, за да извлекат печалба.

Тяхното начинание е типичен стартъп, който привлича чужд капитал, в случая политически, и смело го инвестира в едно възможно и желано бъдеще с надеждата за печалба. Този образ импонира на младите поколения, които се стремят към бърз успех и предпочитат да рискуват, вместо да следват по-сигурния, но дълъг и отегчителен път на профeсионалното израстване. Но и доста лели, вуйни, стрини и баби си падат по Кирчо и Асенчо, защото са големи сладури.

- По-вероятна ли е промяната, която обещават Петков и Василев?

- Не знам дали е по-вероятна, но съсигурност е по-симпатична от онази, която ни обещаваха първата вълна “спасители” по време на инсценираната революция. Тези хора са усмихнати, приветливи и диалогични за разлика от намръщените и гневни революционери, които са заканиха да изчегъртат прогнилия стар свят, но вместо това се самоизчегъртаха като публични авторитети. Петков и Василев умело се себепромотират, като изтъкват силните си качества и приноса си като служебни министри, но без да заплашват никого. Напротив, на всеки обещават по нещо – на едни леви цели, на други десни средства, на едни коалиция, на други индулгенция, а на целокупния електорат – почтено парламентарно мнозинство, стабилно правителство, благоденствие и прогрес. Успехът на новия усмихнат проект на двамата харвардски магьосници ще зависи обаче не толкова от техните презентационни умения, които са впечатляващи, колкото от готовността на обществото да възприема промени.

- Каква е тази готовност? И склонен ли е българинът в пандемията да рискува?

- Умерена като всичко в България. В огромната си част хората искат промяна към по-добро, но не са склонни да поемат твърде големи рискове. Предпочитат да прехвърлят отговорността на някой друг, който да носи риска вместо тях, но много внимават да не се предоверят, защото са си патили. В крайна сметка промените си проправят път, но избирателно и предпазливо в зависимост от капацитета на общността да ги приеме и интегрира.

- Протестната общност е разединена, цените вървят нагоре, зимата няма да е лека в пандемията - това фактор ли е за завръщането на сатанизираното статукво?

- Противоречивото и объркано поведение на самозваните носители на промяната безспорно работи за статуквото. Но истинският фактор за неговото завръщане е охлаждането на революционните страсти – особено през студените зимни нощи, които ни очакват, ако енергийната криза се задълбочи. Истината е, че мнозинството от българите са консервативно настроени, защото имат какво да губят и са наясно с това. Тези хора лесно ще стигнат до извода, че статукво, което гарантира стабилност и предсказуемост, е за предпочитане пред промяна, която носи несигурност и непредвидимост. И ще бъдат прави.