Чужденците няма да искат да идват тук на почивка, нито да търгуват с нас

Асимптомните са може би 20%, има извадка от 610 000 неболедували с имунен отговор

Ваксините ще ни пазят минимум 2 години

- Проф. Аргирова, миналата година прогнозирахте, че може да се наложи да живеем между 5 и 10 години с COVID. Как стоят нещата към днешна дата?

- Да, мисля, че ще живеем още 10 години с тази зараза. Много страни в света ще се отърват от нея, но в България нещата ще се развият по съвсем друг сценарий. Тъй като много малко хора са имунизирани, у нас вирусът ще остане и ще има отделни огнища, които ще се местят периодично и ще налагат временни, локални, малки локдауни. Ще бъдат придружавани с карантини, с изолации в следващите 10 години.

България ще бъде много изолирана държава, чужденци няма да искат да идват тук на почивка, няма да искат да търгуват с нас, ще има трудности с туризма просто защото в България не е сигурно относно COVID.

- А ваксинираните колко дълго имат защита? Минаха 6-те месеца, за които казаха в началото, че със сигурност са ефикасни.

- Засега можем да кажем, че ефектът от ваксините трае 8 месеца, защото е минало толкова време. Продължаваме наблюденията. Имам основания да смятам, че минимум 2 години ще се запази имунитетът.

Защо го казвам? Съвсем ненапразно. Вече почти 2 години този вирус шества и колкото и да е изменчив, за това време продължава да е един и същи щам. Все още не е пробита имунната защита на организма, която се придобива от ваксините. Може да е по-малка, има варианти, към които препаратите са по-слабо ефективни. Учените споменават за южноафриканския вариант, който не желае да бъде неутрализиран от антителата, създавани от ваксината, затова там спряха да я поставят.

- Ставаше въпрос само за една от ваксините – тази на “Астра Зенека”, нали?

- Да, само за една. И второ, това е до известна степен локална особеност в онзи район на света. В момента, в който се появи вариант или варианти, които изобщо не могат да бъдат неутрализирани от антителата, предизвикани от ваксината, ще означава нов щам и тогава ще трябва нова ваксина и ще започнем всичко отначало.

- Как стои въпросът с третата или поддържащата доза ваксина?

- Не, няма нужда от нея. Имаме и клетъчен имунитет, засега той ни пази. Големите организации като СЗО и Европейската медицинска агенция не я препоръчват. Засега. Освен в случаите, когато има възрастни хора, при които поначало имунната система реагира по-слабо. Имат и по-малка концентрация на антитела и по-бавно става процесът. Болните, които са на кортикостероидна терапия, с трансплантирани органи, на онкологично лечение, които не образуват достатъчно антитела от ваксините, за тях може да се постави трета доза. Това са единични случаи, по лична преценка на лекуващия лекар и индивидуално според пациента. А не масово да се поставя трета игла.

- В началото на пандемията се смяташе, че ако има 70% ваксинирани и преболедували, ще изградим колективен имунитет. Сега как стои този въпрос?

- Знаем, че ще са необходими повече – може 80 или 90%, защото много бавно става процесът. Идеята с ваксинирането е да убиваме вируса, да не му даваме възможност да се разпространява, за да не мутира. Това е идеята. Като се бавим и има неваксинирани, които могат да бъдат заразени, му даваме възможност да се развива. Така просто няма да ни оправят никакви проценти.

- След като не се знае броят на асимптомните случаи, възможно ли е все пак в България да има голямо покритие от преболедували?

- Има покритие, но то не надвишава 20% от населението. Има данни в Министерството на здравеопазването, които ни представиха на заседание на експертните съвети. Направили са извадки от неваксинирани, при които са търсили дали има имунен отговор при хора, които са нямали или почти не са имали симптоми. Открили са 610 000 лица, които имат имунен отговор, без да са боледували. Това е сериозна цифра.

- Само за асимптомни ли става дума?

- Те са асимптомни, но не се твърди, че това са всички. Става дума за извадка. Би могло да има повече.

- Колко дълго трае имунитетът след преболедуване?

- Той е много по-дълъг, отколкото след ваксинация. Работи срещу много повече антитела, отколкото ваксината. Защото тя е съсредоточена в един или два вида антитела, които искаме и вкарваме в антигена. А при боледуване организмът прави антитела срещу всякакви белтъци.

- След година и половина с вируса, причинител на COVID, има ли нещо, което все още не знаем за него?

- В общи линии ни е ясен, но това, което все още не ни е ясно, е колко време продължава наличието на антитела след естествено преболедуване. Знаем много за антителата, но заболяването протича с различна тежест при различните пациенти и не знаем дали асимптомните носители имат изобщо антитела. Има противоречиви съобщения. Различната тежест на протичане на заболяването най-вероятно е свързана с различна концентрация на антитела.

Иначе чисто молекулярният строеж на вируса е абсолютно ясен. Освен това знаем къде вирусът е предразположен към мутиране. Има си компютърни програми, които го следят. Знаем отделните функции.

Има една част, която не докрай знаем. За да навлезе в клетката, вирусът се свързва с рецептор и я заразява. Този рецептор го има във всички органи и тъкани. Затова говорим, че COVID е полиорганно заболяване. Нарушенията, които предизвиква, засягат на практика всички органи. Това, което не докрай ни е известно, е какво е количественото разпределение на AC2 рецептора в различните органи и тъкани, защото SARS-CoV-2 атакува всички тях. Навсякъде има рецептори. Но къде колко са и могат ли да се изменят по брой при различни физиологични състояния, все още не знаем.

- На семинара на фондация МОСТ в Албена заявихте, че битката с HIV помага в борбата срещу COVID. Може ли да има скоро успешно лечение на коронавирус?

- Намираме се в двойна пандемия и вече има успешни терапии срещу HIV. Докато при COVID има ваксина, но не и терапия. Българите, които живеят със СПИН, сами дойдоха преди инструкцията на СЗО и бяха ваксинирани срещу коронавирус. Те знаят какво значи здраве. СПИН вече се превърна в хронично заболяване.