Преди 29 години, които минаха като един миг, се появих на бял свят. Малък, дребен и не можех да се държа на крака, затова по цял ден лежах или Тати ме носеше на ръце. Е, понякога му повръщах на рамото, но той не се сърдеше. На два месеца и половина, Тати ми даде да папкам супа топчета. Мама само където не го хвана за шията през масата, но пък като видя как си папкам и се успокои. След време проходих и в къщи се видяха в чудо. С Тати направихме къщичка от дървени плоскости в моята стая, която заемаше четвърт от стаята. Като станах на три години, Тати ми купи колело, което като видях и се задавих от радост, ама оцелях. Бях навън с Мама и като се прибрахме, Тати специално за това се беше прибрал от работа, беше го сглобил и оставил веднага след входната врата. Мама му се накара, защото, както каза тя, щял съм да си отида от тоя свят от радост - едвам съм си поемал въздух. На следващия рожден ден, с Тати отидохме до базара и ми купи ролери. Собственикът на сергията, като ме видя толкова дребен с тия ройлери и ни ги продаде с голяма отстъпка. Прибрахме се в къщи без да ги свалям. Цял ден карах, обядвах с тях, вечерях с тях и накрая заспах без да ги свалям. Всяка събота и неделя Тати ни водеше някъде из красотите на България.

Няма ден в който да не се чуя с Тати.

Опа, Тати звъни.

Хе хе... Да ми каже: ЧеСтИт РоЖдЕн ДеН... и, че много, ама много ме обичка :)

*От фейсбук!!