Учителя никого с нищо не задължавал, не примамвал и не отпъждал

Получава мозъчен кръвоизлив и парализа, защото активист на движението го пребива през 1936 г.

В предишния брой на "168 часа" ви разказахме първата част на историята, че според Петър Дънов науката е избавителка за човечеството. В този ви предлагаме последната част.

Първите писмени бележки за началните събори са от 1906 г., оставени от Мария Казакова. Според нея на 11 август 1906 г. във Варна се е провел седмият събор на Бялото братство под председателството на Петър Дънов. В бележките на Казакова се казва, че Дънов е наричан от последователите Учителя, което означава, че той се е наложил със своите знания, ерудиция, мъдрост, любов и прозрение.

Те са виждали

в него един

необикновен човек

с възвишен дух и вътрешна духовна светлина, който може да черпи знание и мъдрост от вечните закони на природата. Учителя никого с нищо не задължавал, никого не примамвал, никого не отпъждал – всеки бил свободен да избере първоизточника на своите знания. Групата на срещата била подредена около масата за заседанията така, че да образува една хармонична силова верига. Поради това подреждане на присъстващите се говори за срещата на Веригата, т.е група от хора, които изграждат една хармонична силова среда.

Учителя изисквал от членовете на Веригата да правят лесни физически упражнения няколко пъти в седмицата, което по думите му го изисквал Духът, за да са със здрави тела, здрави умове и здрави души.

На 18 август 1910 г. той за първи път показва какви физически упражнения да се правят през годината. Много от тези упражнения намират място по-късно в паневритмията. Дънов обяснява, че тези упражнения предизвикват полезни вибрации в тялото и се дават за здраве. Няма ги записани в никоя книга. В беседи той изтъква, че без здраво и хармонично тяло не може да се постигне съвършенство и

не може да се общува с духовния свят,

защото тялото ни е храм Божий.

Учителя препоръчва на членовете на Веригата да се хранят с храна, която не причинява страдание на никое друго същество, защото с това спираме своето развитие. Във физическия свят месото е синоним на греха. То означава да се унищожи един живот, който е Божествен.

Равноденствията през годината

– 22 март и 22 септември - са празници за Братството. Това са периоди, когато човек е най-силно под положителното влияние на природните сили. От 22 март до 22 септември природата е в творчески подем и хората трябва съзнателно да се възползват от това. От 22 март братята и сестрите от Бялото братство започват редовни разходки рано сутрин, физически упражнения и срещи с изгряващото Слънце. Дънов твърди, че има известен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Най-лековити са лъчите сутрин от 8 до 9 часа. Зората дава енергии на човека, каквито никоя друга сила не може да му даде.

Светлината е любима тема в беседите на Дънов. Тя е носител на живота и творчеството на Земята. Слънцето е символ на Твореца, на Бога, то е живот. Без него не можем да съществуваме.

Учителя съветвал последователите си всеки ден да правят по едно добро дело, независимо колко малко е то.

Обяснявал, че

за да бъде човек силен, трябва

да е свободен

от всякакво изкушение, низше желание, зло или грях. Това е смисълът на думите "Истината ще ни направи свободни". Истината е тази, която може да изведе душата на свобода. Свободата пък е извор, от който душата трябва да се ползва. Истината е вратата за влизане и излизане от материалния свят към духовния и от духовния към материалния.

Съветвал последователите си да не се поддават на изкушения и слабости, да не позволяват да ги хвалят.

На въпроса защо старее човек, Учителя отговарял, че не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. Обяснявал, че нашите мисли и желания са в състояние да изменят нашата форма.

През 1922 г. открива Школа на Всемирното Бяло братство в София. През 1927 г. създава край София селището "Изгрев" (по-късно кв. "Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, където се изгражда уникално по рода си в България духовно общество. Установява се постоянно на "Изгрева". В специално построен салон разяснява своето учение. През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. Рилските събори протичат в атмосфера на братство и празничен дух. Дните 19, 20, 21 от месец август имат специално значение и стават официален празник на Бялото братство.

Най-красивите и романтични моменти от живота на Бялото братство са именно лагерните дни през лятото в Рила край Седемте рилски езера, където се провеждат традиционните събори на Братството и се играе паневритмията.

Учителя дава на света Космическия танц през 1934 г. Той включва цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към тях добавя упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".

На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася

побой, който предизвиква мозъчен

кръвоизлив и парализа

Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 г. излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.

На 20 декември 1944 г. изнася своето последно слово. На 27 декември напуска физическия свят, а тялото му е положено на "Изгрева".

Заветът на цветните лъчи на светлината

Едно от най-ценните писмени творения на Дънов остава малката дълбоко мистична книжка "Заветът на цветните лъчи на светлината", отпечатана през 1912 г. във В. Търново. Това произведение е плод на дългогодишен труд и проучване на Стария и Новия завет. Дънов е търсил автентичното Слово на Господа в цялата Библия, където то е прикрито в отделните притчи, разкази, псалми, откровения и послания.

Самият Дънов казва: "Съдържащите се стихове в тази книга са чистото Слово Божие, предадено, проверено и описано от хиляди години насам. Всички тези стихове са Неговите думи и когато вие започнете да работите с тях, ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха…

Стиховете, извадени от Библията, са подредени и групирани по дълбок смисъл и съдържание, като са поставени в съответствие с цветовете на светлината, които предизвикват у нас при четенето им или символизират даден принцип, добродетел, закон.

В зеления цвят например ние чувстваме растежа, развитието, прогреса; синият е символ на Истината, духовния подем; червеният е емблема на Любовта; жълтият е свързан с интелигентността и мъдростта; портокаловият е израз на индивидуалността, поддържа здравето; виолетовият – духовното спасение; аметистовият –светостта и Духът на благостта, а

белият цвят символизира хармонията

и чистотата."

Книгата съдържа също и езотерични ключове към посвещенията от епохата на Стария и Новия завет и настъпващата епоха на Светия Дух. Всеки стих на книгата може да служи като основа за размишление, медитация и практическа работа с цветните лъчи. Така Учителя ни дари със специална духовна практика, основана на цветните лъчи на светлината.

Тези първи слова и семена, хвърлени от Петър Дънов, обаче попадат в общество, в което има доста бурени. В такова общество е трудно да се посее нещо ново, което да не бъде задушено от бурените.