После княз Юсупов го прострелва с револвер - първия път неуспешно, втория път в главата

На 30 декември 1916 г. Григорий Распутин е убит в Санкт Петербург - отровен, разстрелян и накрая удавен в Нева.

На 16 декември 1916 г. любимецът на царското семейство е поканен от княз Феликс Юсупов (родственик на царя) да посети двореца му. Той става организатор на заверата за спасението на престижа на царуващата фамилия. Заговорниците - великият херцог Дмитрий Павлович и депутатът Владимир Пуришкевич - първо гощават Распутин с пирожки с цианкалий.

Оказва се обаче, че отровата не му действа и тогава княз Феликс Юсупов го прострелва в гърдите с револвер. Той пада и князът решава, че е мъртъв, но монахът отново оцелява. След ожесточена борба князът стреля отново, този път в главата на Распутин. Той се опитва да се изправи, но Юсупов и съучастниците му – Пуришкевич и Павлович - го завързват в чувал, добавят тежести, пренасят го до река Нева и хвърлят тялото в дупка в леда.

След като е изваден вкочаненият му труп, аутопсията установява, че той не е умрял от огнестрелните рани, а от водата, навлязла в белите му дробове.

Въпреки че Юсупов и Пуришкевич си признават за убийството на Распутин, според някои изследователи в техните истории много неща не съвпадат. Открити са доказателства, че убийството не е могло да бъде извършено по този начин.

Малко известен факт е, че след Февруарската революция в Русия премиерът Александър Керенски нарежда на ген. Корнилов да изрови и изгори трупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г.

Два месеца след смъртта на Распутин монархията в Русия е свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови заедно с децата си първо са изпратени в Сибир, а след това заедно с прислугата са разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство са намерени 57 икони, три от които са подарени от Распутин.

Оспорва се дали сибирският старец е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавяващо Русия до падането на Романовата династия през 1917 г.

Ще узнаем ли цялата истина за Распутин?

Григорий Распутин поддържа стабилна репутация на "любимец на царското семейство" не само приживе, но и след смъртта си. Мнозинството забравя, че той се стреми да олицетворява един вид "мистична демокрация в руски стил". В малкото си творби той запознава руското общество, откъснало се от корените си, с тайните мистични страни на руската душа.

На Распутин се приписва авторството на книгата "Моите мисли и размисли", публикувана през 1915 г., в която има следните редове: "Разпознаваш себе си, когато умреш, и който иска да се опознае през живота си, е глупав. Ако ние познавахме себе си, щяхме да бъдем богове. Няма да философстваме, само ще се уморим. По-лесно е за нас, когато знаем всичко, но по малко. В простотата е проявлението на всичко”.

Тези мисли не пасват особено на популярния образ на Распутин, представен в литературата и киното. Известният културен историк Александър Еткинд отбелязва: "След дузината томове, написани за Распутин с очевидно користни цели, е напълно невъзможно да се разбере "истината" за него. Твърде много от това, което е казано и писано за Распутин" е измислено".

Писателят Алексей Варламов, написал една от последните биографии на любимеца на царското семейство, казва: "В морето от книги, статии, филми, мемоари, научни и псевдонаучни изследвания, доклади и рецензии, таблоидни книги, спекулативни истории, посветени на Распутин, истинските му черти отдавна са загубени, изтрити, митологизирани до такава степен, че не могат да бъдат възстановени. Вероятно трябва да се примирим, че няма да узнаем цялата истина за Распутин. И то не защото не знаем достатъчно, а защото знаем твърде много, но това знание е многопластово, като няколко музикални инструмента, звучащи едновременно в дисонанс".

Следователно има смисъл да се изследва биографията на този изключителен религиозен мистик. Сектант ли е лудият монах?

В началото на XX век нелегалният социалист Владимир Бонч-Бруевич е известен в тесни кръгове изключително като етнограф и изследовател на тайни секти. По-късно той е чест събеседник на Ленин и автор на неговата биография. Веднъж Распутин отива при изследователя на руското сектантство. Като влиза в кабинета му, Григорий започва да разглежда портретите, окачени на стените. Приближава се до този на Карл Маркс и проницателно казва: "Ето кого трябва да следват хората в полковете". Известно е, че Распутин е предсказал, че смъртта на царското семейство и на цялата династия Романови ще последва непосредствено след собствената му кончина.

Владимир Бонч-Бруевич твърди че има "7 подробни разговора" с Распутин. Като учен той смята, че "старецът" няма нищо общо със сектантството.

Онези, които вярват в противното, Бонч-Бруевич обвинява, че умишлено са го правили в името на "собствените си цели". Между другото, той също предсказва смъртта на Распутин "от ръцете на крайната десница".

Шест месеца преди убийството му, през юни 1916 г., Распутин уверява своите почитателки, че "трябва да остане в света още пет години", а след това ще се скрие в отдалечен ъгъл, където ще спазва устава на древния аскетичен живот. Всъщност Распутин излага доктрината на сектата на скитниците, които преди смъртта си са принудени да избягат, за да се спасят. Църковните служители често упрекват "стареца Григорий" за принадлежност към друга мистична секта. Распутин ги обвинява в клевета.

Той успява да убеди целия царски двор, че ходи на църква, моли се и спазва всички правила.

В мемоарите на бившия директор на полицейското управление С. П. Белецки се казва за внедряването на агент в сибирската родина на Распутин, за да се разбере дали фаворитът на царя принадлежи към сектата на хлистите (самобичуващите се с камшици – б.р.). Основната идея на хлистите е да се практикува аскетизъм.

От докладите следва очевидното "отклонение" на Распутин от православието и несъмнената му гравитация към хлистовизма. Председателят на Държавната дума Михаил Владимирович Родзянко в своите мемоари също отбеляза "силната склонност на Распутин към сектантството". Позовавайки се на полицейски доклад, той казва на царя, че Распутин влиза в банята с жени, което е обичайно за хлистите. Императорът възразява и отговаря: "И какво? Това не е ли прието сред обикновените хора?".

Ритуалите на хлистите включват пеене, молитва и бързи танци с блъскане на телата, които трябва да създадат духовен екстаз. В края на танците хлистите падат на пода и извършват сексуални действия. Тъй като сектата е подложена на тежко преследване, нейните последователи имитират подчинение на властите, за да отклонят подозренията от себе си. Хлистите съществуват през дореволюционния период в Русия, с приблизително 40 000 последователи.

За първи път Распутин е обвинен в странни ритуали за "пречистване" на дамите в банята още преди да бъде представен на императора - през 1903 година. Наистина ли е устройвал ритуали, характерни за сектата на камшиците? Хлистите са преследвани не само заради оргии, но и като еретици, а представителите на свещеничеството първи повдигат обвинения срещу тях.

Разпътен ли е Распутин?

През 1912 г. е наредено да се повдигне дело и да се разследва вероятният хлист Распутин от името на император Николай II. Полицията проверява и твърденията за оргии. Според слуховете Распутин е превърнал един апартамент в истинска бърлога и там покварява дами, които са твърде близки до двора. Много пикантни детайли излизат наяве.

Например че Распутин непрекъснато се забърква с момичета, които едва ли се различават от проститутките, че купува за себе си "момичета" от публичен дом. С "дамите" Григорий Ефимович прави нещо странно - наистина ги разпалва, като ги опипва на различни места, а насаме прибягва и до по-горещи ласки. Но когато ситуацията стига до сюблимния момент и трябва да се стигне до проникване… той коленичи и кара момичетата да се молят за прошка за това, че не са се съпротивлявали на изкушението, за блудството на душата.

Самият той се моли до тях или просто ги наблюдава и инструктира колко важно е да се противопоставяш на изкушението и да спазваш целомъдрие. Нещо повече, дори проститутките твърдят, че Распутин по-често само ги гледал гол. Тази сексуална манипулация е неговият начин да се бори с изкушението. Тест на душата за способността й да устои на похотта. И наистина дамите, като една, с чиста съвест свидетелстват, че те никога не са влизали в греховна връзка със "старейшина Григорий", а само в духовна!

И не е ли глупаво Григорий да загуби всичко, постигнато с репутацията си на "старейшина" (който не доживява до половин век), заради няколко дузини сношения? Той е могъл да задоволи похотта си извън кръга на дами, близки до двора, след като се е нагледал достатъчно на голо женско тяло. Распутин се е оженил на 18-годишна възраст и е преместил семейството си в Санкт Петербург.

Съмнително е, че "старейшина Григорий" ще рискува всичко, което е постигнал, като съблазнява императрицата. Рамото, предложено й за през нощта, може да бъде само за успокояване на плача. Императорът е бил достатъчно уморен, за да предлага своето, а Александра Фьодоровна се е нуждаела от емоционална подкрепа.