Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Около 44% от умниците с коефициент на интелигентност над 160 по-често се оплакват от алергии

Хората с висок коефициент на интелигентност плащат със здравето си за своите способности и прозрения. Защо умниците са по-склонни да страдат от психични разстройства и заболявания на тялото и дали могат да се предпазят от ментални проблеми?

Смята се, че индивидите с висок коефициент на интелигентност се отличават от останалите в много области на живота. Те обикновено

получават най-доброто образование,

имат престижни професии и съвсем разбираемо е да имат по-високи доходи от останалите.

Оказва се обаче, че ситуацията не е толкова оптимистична. Според учените именно високият коефициент на интелигентност най-често е причина за психични и имунологични разстройства, депресия, биполярно разстройство, всякакви състояния на тревожност, хиперактивност, синдром на дефицит на внимание, както и алергии, астма, имунни проблеми.

На какво се дължат тези заболявания? Проучване, публикувано наскоро в Journal of Intelligence, подробно изследва механизмите, които могат да бъдат в основата на това явление.

Когато става дума за IQ, се има предвид постоянно усъвършенстваната система за тестване на това, което наричаме интелигентност. Факт е, че интелигентността е културологично понятие, така че един инженер, художник или психолог ще разбере тази дума по различен начин. Това абстрактно понятие придобива специфичен смисъл само в определени културни контексти. Въпреки това ние използваме думата "интелектуален", за да опишем хора, които са в състояние да придобият полезни знания и с тяхна помощ да решават сложни проблеми, като използват

логиката, интуицията, креативността, опита и мъдростта

Авторите на изследването са тествали 3715 членове на американското дружество "Менса" (Mensa International е най-голямата, най-старата и най-известната организация на хора с висок коефициент на интелигентност в света). Целта на изследването е да се проучи разпространението на определени заболявания при тези хора в сравнение със същите показатели при други със среден коефициент на интелигентност.

Резултатите сочат, че при високоинтелигентните хора има с 20% по-голяма вероятност да бъдат диагностицирани с разстройство на аутистичния спектър, 80% - със синдром на дефицит на внимание, а повишено ниво на тревожност се определя при 83%. Свързаният относителен риск е 2,82, което показва 182% повишен риск за високоинтелигентни пациенти да развият поне едно от тези разстройства.

Що се отнася до физиологията, хората с високи познавателни способности е с 213% по-вероятно да страдат от алергии, със 108% по-вероятно да получат астма и с 84% по-вероятно да имат автоимунни заболявания.

За да разберат как хроничният стрес, натрупан в отговор на неблагоприятни фактори на околната среда, влияе върху връзките между мозъка и имунната система, изследователите са се насочили към областта на психоневроимунологията.

Според учените при силно интелигентните хора страстта им за решаване на проблеми и загадки предизвиква т. нар. интелектуална свръхвъзбудимост и

свръхреактивност на централната нервна система

От една страна, това допринася за тяхното дълбоко разбиране на същността на нещата, помага в научната и творческата работа, но от друга страна, тази повишена реактивност на нервната система води до пренапрежение, а като следствие от това - до депресия или емоционална нестабилност като вид защита срещу пренапрежение.

Известно е, че интензивният емоционален отговор на околната среда сред писатели, художници и поети изисква постоянно преосмисляне и размисъл. Ако тази потребност не намери достатъчно добра форма на изразяване – т.е. не се превръща в роман, живопис или поетична творба, тогава тя води до повишена тревожност, до мания или дори до депресия.

Хората с повишена нервна възбудимост, способност за съпричастност и съчувствие могат да реагират по-силно от средноинтелигентния човек на обикновени, на пръв поглед безобидни външни стимули (звук, цвят) просто защото имат по-висока способност за възприятие. Но като се натрупват и не получават подходящ изход, тези реакции могат да доведат до намаляване на стресовата устойчивост или до хроничен стрес.

В този случай дейността на имунната система се нарушава, защото тялото вярва, че е в хронична опасност. Няма значение дали тази опасност е реална или въображаема, тя стартира каскада от физиологични реакции: произвеждат се изобилно хормони, невротрансмитери и сигнални молекули. Когато тези процеси се активират твърде често, нашето тяло, мозък и цялостният имунен баланс са засегнати. Тогава получаваме астматични и алергични симптоми, както и автоимунни заболявания.

Смята се, че

надарените деца често са алергични или астматични

Всъщност данните от проучване, публикувано в Journal of Intelligence, показват, че 44% от хората с коефициент на интелигентност над 160 страдат от алергии по-често от останалите на своята възраст.

Резултатите от това, както и от предишни проучвания, позволяват на авторите да говорят за важността на интегрирането на ума и тялото при хора с висок коефициент на интелигентност.

Свръхчувствителността към външни събития или събития от менталния свят, както и тези претоварвания, които хората с високо ниво на интелигентност могат да издържат, автоматично ги излагат на риск.

Обсесивното мислене, тревожността, преживяването, които съпътстват дълбоките умствени процеси и интелектуалната работа на учени, поети и други представители на творческия интелектуален труд, могат да причинят т.нар. "замръзване" на психиката им в състояния на "удари", "бягане", което след това задейства каскада от имунологични събития. Защото в идеалния случай имунната система трябва да постигне баланс между възпалението и противовъзпалителния отговор. Имунният сигнал трябва да "светне" и след това да изгасне. При тези с хронично свръхвъзбуждане (включително тези с нарушения на аутистичния спектър) тази система изглежда не е достигнала равновесие и затова

алергичните сигнали се активират хронично

Авторите на изследването заключават, че няма съмнение, че темата за връзката между високата интелигентност и повишения риск от телесни заболявания и психични разстройства е важна и изисква по-нататъшно проучване. Но днес вече е ясно, че този дар може да бъде или "катализатор за разширяване на човешките възможности и самоусъвършенстване, или предвестник на дисбаланс и затъпяване".

За да не загубят качеството на живот, за хората с висок коефициент на интелигентност е важно, както за никой друг, "да си спомнят и за грохота на гръмотевиците, който обикновено следва светкавицата". Сезонът на меланхоличните дъждове не трябва да се забравя в случай на провал. И ако те са готови за това и психически подготвени, можете да се надяват на много години творческа работа в здраво тяло.