Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет и едно от най-легендарните имена в спорта ни. Златна медалистка в скока на височина от Атланта и сребърна от Сеул. Два пъти световна шампионка на открито и пет пъти в зала. Една европейска титла на открито и четири пъти в зала. Нейният световен рекорд от 209 сантиметра в дисциплината е недокоснат от 30 август 1987 г. Не замина на олимпиадата в Токио заради травма на ахилеса.

- Как сте, г-жо Костадинова?

- Прекрасно. На седмото небе от радост. Плаках заедно с Ивет Горанова, когато чух химна. Това бе мечтата ми. Отново да чуя “Мила родино”.  Плаках днес със Стойка, която спечели втория ни златен медал.

- Значи гледате олимпиадата?

- Постоянно. Дори предварително се бях аклиматизирала към тяхното време, защото очаквах да пътувам. Сега си ставам спокойно в 3
сутринта и се залепям пред телевизора. До последното предаване. И въртя по телефона, за да ги чуя. Но така ми било писано. Емоциите пред телевизора са невероятно тежки. Сто пъти предочитам да съм на място. Сега треперя за всеки мач, за всяка схватка, за всяка точка. Но преобладават положителните емоции. Просто е невероятно чувството. Преди олимпиадата някои си позволиха да критикуват, да обричат делегацията ни на провал.

Днес са в първите редици на тези, които аплодират и се скъсват да хвалят. Но това си е българска черта. Винаги бързаме, искаме да сме оригинални, но винаги на чужд гръб. Човек, който знае през какво е минал всеки един спортист през последните години само и само да стигне до олимпиадата, никога не би си позволил такова отношение. Много бързо се забрави, че една година тези момчета и момичета нямаха състезания, не можеха да тренират, провалиха се един куп квалификации. Как да обясниш на обикновения човек, че е трудно да си във форма няколко години поред. Ще има несполуки, ще има спадове. И само най-добрите ще стигнат до олимпиадата. И заради това трябва да се гордеем с всеки един спортист, който участва там. Дори с тези, които не се представиха успешно според “специалистите”. Времената са други.

Днес е по-трудно да се класираш, отколкото дори да вземеш медал.
Защото се бориш със стотици и хиляди съперници. А на олимпиадата знаеш, че си само срещу най-добрите в света. Няма слаби спортисти или държави там.

- Българският спорт се феминизира рязко. На последните две олимпиади само жени вземат медали. Защо те станаха силният пол в България?

- Това е в ДНК-то на българката. Тя е царица във всичко. У дома, на работа. Българките сме друго тесто. Не искам да обиждам мъжете, но примерите са всекидневни. Виждате всеки ден по улицата жените с торбите, с децата в количката и се стараят всичко да е перфектно. Това е силният ни ген.

Защо тогава в спорта трябва да е различно? Просто си е продължение на живота. Българката е по-дисциплинирана, знае какво иска да постигне. И го постига. Вижте само през последните години колко много жени стигнаха до върховете на науката, културата... Българка получи номинация за “Оскар”! Това е изключително постижение! Българките могат всичко и се гордея, че съм една от тях.

Няма как просто в спорта да е нещо по-различно. Да вземем прекрасната Мария Гроздева - пет олимпийски медала и 7 участия. Или пък Ивет Лалова - пет олимпиади в спринта. Да не изброявам всичките момичета, които спечелиха медали. Сигурно не им е било лесно толкова години. Но стискат зъби и продължват напред. Като истински българки.

Сигурна съм, че постепенно и мъжете ще успеят да се възстановят Няма да оставят току-така да им се отнеме лидерската роля. И точно заради българките ще тръгнат напред. Българският спорт винаги е имал традиции, уникални таланти. Тръгнали сме в правилна посока, дано запазим инерцията. Още малко трябва да се оправи базата, има още какво да се желае в много аспекти. Но българите можем.

- Значи оценката ви е добра за представянето ни в Токио?

- Чакай, олимпиадата още не е свършила. Чакам още успехи. И съм сигурна в тях. Но до този момент всичко върви повече от отлично. Колко очакваха да имаме пет медала, от които два златни? Едва ли са били много. Но аз вярвах, че можем. Че въпреки пандемиите, обстановка, сътресения ще стигнем до върха. Заради това се покланям на тези момчета и момичета, които ни представиха в Токио. Те заслужават.

- А очакваш ли скока на височина?

- Разбира се. И заради участието на Мирела Демирева във финала. Тя се е доказала като боец. И винаги се събира за големи състезания.

- Мислите ли, че може да бъде подобрен вашият световен рекорд?

- Рекордите са за това, за да бъдат подобрени. Един ден и той ще падне. Сигурна съм. Единствено ще ме направи щастлива фактът, ако това бъде българка. Защото ние сме страхотна школа. Като се почне от Йорданка Благоева, та се стигне до Мирела.

- А възстановяването ви как върви?

- Нормално. Все още съм с шината. С нея си куцукам из къщата. Чакам д-р Тони Георгиев да се прибере от отпуск след 10 дни и да решим дали се възстановяват нещата нормално, или ще се наложи да се оперирам. Надявам се всичко да приключи в близките седмици.

Интервю на Георги Банов