Оказва се, че изкуствените антитела, създадени чрез нови технологии, може да са ефективно средство в борбата с пандемията на коронавируса. Става дума за моноклоналните антитела - изкуствена версия на тези, които човешкото тяло изработва за борба с инфекцията.

Както съобщава сп. Science, американската фармацевтична компания Eli Lilly публикува доклад за междинните изпитвания на лекарството си на базата на клонирани антитела, взети от кръвта на възстановил от COVID-19 пациент.

Проучванията са контролирани чрез плацебо.

Преди време компанията е започнала тестване, като е дала на доброволците или плацебо, или една от трите различни като количество дози изкуствено антитяло, наречено LY-CoV555.

Общо 452 пациенти с леки до умерени симптоми са участвали в тестовете. Те са били диагностицирани с коронавирус три дни преди началото на изпитванията. Никой от доброволците не е бил хоспитализиран.

Само 5-има от 302-ма пациенти, получили лекарството на базата на клонирани антитела, са се озовали в болница. От групата на 150 пациенти с плацебо 9-има или (6%) се е наложило да бъдат хоспитализирани.

На базата на резултатите учените са установили, че изпитваното от тях лекарство намалява риска от радикално обостряне на заболяването със 72%. Докладът на компанията показва, че няма сериозни странични ефекти от медикамента.

“Тъй като това е първото клинично доказателство за неутрализиращи антитела, резултатите са доста обнадеждаващи. Нямаше проблеми с безопасността. И признаците на ефикасност, макар и не окончателни, бяха документирани", казва кардиологът д-р Ерик Топол, който ръководи Scripps Research Translational Institute.

Той добавя, че големи надежди се възлагат на този клас лекарства. В крайна сметка те биха могли да помогнат за предотвратяване на инфекция, лечение на пациенти на ранен етап или предотвратяване на тежка форма на заболяването. Повечето от тези, които са отишли в болницата по време на изпитването, са били по-възрастни или с наднормено тегло.

Шефът на научния екип на Eli Lilly, Даниел Скоуронски, е заявил пред Wall Street Journal, че тези рискови фактори могат да бъдат от значение при вземането на решение кой приоритетно трябва да получи антитела. Американската администрация по храните и лекарствата е одобрила антителата.

Интересното е, че само средната доза антитела е постигнала основната цел - значително намаляване на наличието на коронавирус в кръвта на пациентите след 11 дни. По-малката и по-високата доза не са показали такъв резултат, въпреки че обикновено биологичният ефект на лекарството нараства с увеличаването на дозата. Следователно е мъцчожво резултатът от средната доза може да е случаен.

Експертите са скептични и по отношение на разликата в хоспитализацията между пациенти, приемали плацебо и антитела. Те признават, че това не е статистически значимо. Скоуронски все пак е заявил, че неговата компания възнамерява да преговаря с властите на САЩ за разрешение за спешна употреба на изкуствени антитела.

Междувременно концернът продължава с изпитванията. На следващия етап в тях ще участват 800 пациенти.

Освен това ще се използва различен тип изкуствени антитела, наречени LY-CoV016, които реагират на друг тип протеин в шипчетата на коронавируса.

Компанията Regeneron Pharmaceuticals също е създала двойка изкуствени антитела срещу коронавируса. Резултатите от техните тестове ще бъдат публикувани по-късно. “Моноклоналните антитела са най-добрият ни шанс в краткосрочен план да можем да предоставим мощна медицинска интервенция срещу коронавируса. Въпреки че ще е трудно да се осъществи мащабното им производство, самото лекарство вероятно ще бъде скъпо", уточнява кардиологът д-р Топол.

Изкуствени антитела срещу коронавируса - какво е известно за тях?

Изданието Science писа (още преди ваксината да е налична), че изкуствените антитела могат да лекуват COVID-19. Те осигуряват незабавен тласък на имунитета срещу коронавируса. Още през май компаниите Eli Lilly и AbCellera са започнали първите опити на своите моноклонални антитела, като са се опитали да разберат дали са безопасни за хората.

Концерните Junshi Biosciences и Regeneron също тестват свои “коктейли” от три вида моноклонални антитела, способни да се борят с ебола.

През август м.г. AstraZeneca започна изпитвания на свое лекарство AZD7442. То се базира на комбинация от два вида моноклонални антитела. Компанията очаква, че разработката може да бъде ефикасно средство за лечение на вече болни хора.

Експертите прогнозират, че лекарства на базата на изкуствени антитела могат да се появят през ноември или декември. Единственият проблем с тях е, че производството им изисква специални лабораторни условия, което повишава и цената им.

През юни ЕК съобщи, че пет подобни медикамента може да бъдат одобрени в ЕС скоро - три до октомври и още две до края на годината. Дотогава комисията ще състави списък от поне 10 възлечения на новата болест.

Разработването на ефективни антивирусни лекарства се затруднява от появата на мутации. Според специалистите със сигурност ще се появят нови щамове. Вирусите се развиват под въздействието на околната среда, като се пренасят от един организъм в друг.

Те имат сравнително кратък период на размножаване, но тогава се появяват голям брой мутации, най-устойчивите от които се разпространяват бързо. Мутациите на лекарствена резистентност започват да се появяват в рамките на седмица или месец след започване на лечението.

Индийският щам е опасен поради своята изключителна заразност. Ако вирусът засяга два пъти повече хора, логиката сочи, че и починалите ще са два пъти повече.

Има съобщения, че индийският щам е значително по-смъртоносен и освен това по-лесно поразява младите хора, за разлика от първоначалните щамове.

Свръхразпространението е това, върху което се гради епидемията. Когато един човек заразява не трима, а сто или повече. Средно, по време на пандемия, 2% от хората предават 90% от вируса. Когато множество суперразпространения се припокриват, възникват пиковете с голям брой заразени.