След смъртта на сестра му ДС го взема на отчет и дълго крие данните от баща му

Живеел в сянката на известните си роднини

След смъртта на сестра си през юли 1981 г. Владимир Живков, който си отиде точно 40 години след нея, е взет на отчет в Държавна сигурност. За разлика от всички почести и внимание, на които е свикнал преди 1989 г., на 21 юли т.г. синът на бившия Първи

си замина тихо,

без много шум.

До баща му обаче в началото не достига цялата информация от ДС. В първите няколко месеца Тодор

Живков бил сломен от загубата на дъщеря си

и не искали да го безпокоят. Горе-долу в този период се пренесъл да живее и в резиденцията в Банкя, защото не можел да понесе вилата в "Бояна", която свързвал с Людмила.

Но някъде около честванията на 1300-годишнината на България на 19 и 20 октомври същата година се посъвзел и започнал да мисли как да подготви сина си за свой наследник. От този момент нататък бившият Първи пренасочил усилията си да го развива полека-лека. Бил избран за народен представител от Монтана, станал директор на фондация "Людмила Живкова" със статут на заместник-министър, но не обичал да ходи на работа, както установява ДС.

“Държавното управление не беше неговото амплоа,

живееше в сянката на баща си и сестра си. Това му тежеше и го направи трагичен образ", разказа пред "168 часа" Димитър Иванов, последният шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС. Чудели се как да съобщят на бившия Първи за получените данни от службата.

"Колегите го наблюдаваха, виждаха, че обкръжението му е нездравословно.

Около него се въртяха кариеристи

и използвачи.

Дълго време криеха от Тодор Живков истината и той не беше наясно с проблемите. Накрая му докладваха, че лоши приятели влияят зле на Владимир и че трябва да бъдат изолирани", добави Димитър Иванов. ДС следяла и дали синът няма да започне някаква антидържавна дейност, но такава не забелязали.

Вовата, както всички наричали сина на Първия, става и заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП, което се равнява по тогавашните стандарти на министерски пост. За този факт партизанинът Славчо Трънски след 1989 г. казва, че "баща му разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три - единият от които за неговия Владко".

Още от дете за него се грижат гардове от тогавашното УБО (Управление по безопасност и охрана).

Шофьор го вози на училище и установява, че

момчето бяга от час, но не смее

да разкаже за поведението му на височайшия му баща.

Семейството му винаги било загрижено за него. "Въпреки че Тодор Живков беше много по-близък с Людмила, Владимир беше галеното дете на мама и татко. Беше изтърсак и много го пазеха", разказа познат на фамилията. Синът им се ражда 10 години след дъщеря им, когато бившият Първи е вече на 41 г.

След като завършва училище,

решили да го изпратят в казармата

като всички негови връстници, въпреки че са могли да го освободят.

Първата година изкарал в Школата за запасни офицери в Плевен. "Там служихме заедно, познавам го Вовата", обясни Димитър Иванов. На войнишката клетва Тодор Живков се появил и седнал заедно с останалите родители на големите трапези в залата за срещи, където всички са донесли от вкъщи храна за момчетата.

Втората година

преместили Владимир Живков във Военното издателство в София.

После записва да учи право в Софийския университет. Някъде по това време започва да се вижда с описаните от ДС кариеристи и влияещи му зле приятели.

В София се разказва слух, че един път милиционери хванали Владимир Живков да кара пийнал и без да го разпознаят, го свалили от колата и го набили. Шефът на УБО ген. Кашев разбрал и се притеснил. Чудел се как да докладва на генералния секретар за случката. Накрая някой друг издал какво е станало и тогава, твърдят, че Тодор Живков, вместо да се разгневи и да накаже виновните, казал: "Кашев, не се безпокой, така трябва да се действа".

И дал картбланш

на шефа на

държавната охрана

да контролира сина му, с когото обаче не обсъждал държавните дела както с дъщеря си. Същевременно освен УБО имало втори екип, който следял какво е поведението на Владимир Живков.

Мъжът на Людмила Иван Славков лично поръчал на един от своите шофьори и на още един човек да научават всичко за шурея му. "Идеята на Батето беше да го предпази от вредни влияния", обясни запознат. Пратениците ставали свидетели на това, което разказват и градските легенди – че Владимир обичал да ходи по заведения.

Любимият му ресторант бил тогавашният "Славянка" (днес е бизнес сграда "Ленмарк център" на бул. "Руски").

Често посещавал и барче в градинката “Владимир Заимов”,

където се запознал с първата си жена Маруся Мирчевска, от която има син Тодор (Тед) Живков. (Повече за него и за дъщерята на Владимир от втората му жена Валентина четете ТУК.)

Владимир обаче отбягвал други популярни в София места. Кракът му не стъпвал в грандхотел "България", както и в ресторант "Берлин" в бившия хотел "Сердика" при Паметника на Левски, където се събирал интелектуалният елит.

Междувременно през 80-те години той става и член на Централния комитет. Казват, че изобщо не е бил в течение с процесите, които се случват в България през 1989 г., и подготовката за свалянето на баща му от власт.

"Никъде никой

в своите спомени за онези събития не е споменавал

за сина на Тодор Живков. Трудно може да се повярва, че двамата са се съветвали как да постъпи бившият Първи, за да запази властта си", коментираха запознати. Въпреки това Вовата участвал в пленума на ЦК на 10 ноември 1989 г., след което е изключен заедно с управлявалия 33 години комунист.

След 1990 г. завъртял дребен бизнес с видеокасети. "Беше потресен от случилото се със семейството му и се отдръпна", допълни още Димитър Иванов.