Най-обичаният български футболист на всички времена без малко щял да стане волейболист. Причината за това била, че не харесвал „грубостите” във футбола. След като за кратко се отдава на волейболни тренировки, той отново се връща към футбола, под натиска на треньора си и на баща си.

Предлагаме ви откъс от „Гунди, какъвто не го познавате”, от който ще научите повече за първите стъпки на големия български футболист и за трудностите, с които е трябвало да се справи.

5. Началото в „Левски”

По онова време наблюдатели на „Левски” има по всички училищни дворове. А Георги от малък се набива на око с повратливостта, бързината си и нюха към гола. Нешлифованият диамант бързо е открит. Малчуганът се озовава в детския отбор на „Левски”. Дебютът му със „синята” фланелка при малките е като централен защитник срещу „Славия”. Дават му футболни обувки, които са много по-голям номер от неговия, защото има само такива. Налага се Гошко да ги запълни със смачкани вестници, за да може да играе.

Един ден през 1957 година Гунди отива при треньора по волейбол Димитър Гигов и му казва, че иска да започне тренировки. Това е вторият любим спорт на сина на бай Аспарух.

„Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите”, казва тогава невръстният ученик. Във волейболния отбор веднага се налага в основния състав на училището. Играе също с по-малката си сестра Лидка, която по-късно достига до представителния женски отбор на „Левски”.

Футболният треньор, който открива Гунди – Коце Георгиев, е бесен. Той влиза в училището с анцуг, гуменки и шлифер и отива право при Гигов: „Случи се веднъж да открия такъв футболен талант и да ми го откраднат по този начин!”, отсича Георгиев.

„Действително футболният треньор Коце Георгиев и волейболният Димитър Гигов са имали разправия относно Георги. След тази случка той изчезна от волейбола завинаги”, разкрива съпругата Лита, която тогава е неизменно в залата. Когато Гунди залита между футбола и волейбола, татко му Аспарух решава да вземе мерки. Спира му стотинките за закуска сутрин и му казва, че ако не се откаже от волейбола, няма да му дава повече пари.

Изборът е правилен! Гунди се представя великолепно в решителен мач от Градското първенство при юношите. Вкарва победния гол. Тогава треньорът му по волейбол Митко Гигов възкликва: „Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, лекоатлет”.

Първоначално в юношеските гарнитури Аспарухов получава номер 6 на гърба си. Треньорът Георги Пачеджиев – Чугуна казва за него: „Този само как пипа топката. Ще стане наистина голям играч”. И се оказва прав… След това Гунди взема фланелка с номер 5.

„Биеше всички дузпи и нямаше грешка. С Коце Георгиев виждахме, че повече му приляга да е нападател. Но по това време с номер 9 играеше едно момче Крум Миланов”, признава Михаил Цветков, който тогава е председател на комисията за деца и юноши към дружеството.

Един ден бащата Аспарух отива при другия треньор, обучавал Гунди като юноша – Чори Петров. Казва му в прав текст, че момчето му не е за защитник, че сърцето на Гунди все напред го тегли. Треньорът взема думите му на сериозно. Постепенно Георги е изтеглен в по-предни позиции, докато застане начело на атаката.

Първия си златен медал Аспарухов печели още през 1960 г., когато е само на 17 години. Тогава се играе юношеският финал между „Левски” и „Спартак” (Сф). Гунди по-късно казва: „Така ми се искаше да облека фланелката си с №6 наопаки, та да стане деветка”. В този двубой бъдещият му голям конкурент Георги Соколов бележи два гола за победата с 3:1.

„Помня първия му мач за мъжкия отбор. Беше срещу „Локомотив” (София) на стадион „Раковски”. Гунди влезе като полузащитник, но след това го върнаха в защитата. Когато съобщаваха съставите, аз гадаех кой е Георги, защото не му знаех презимето, с което го представяха по мачовете. Това беше в началото на нашата връзка. Тогава всички му викаха просто Гунди. Той лично ме покани на стадиона, а аз доведох мои приятелки да ми пазят страх. Толкова ми беше неудобно, че даже не съм го чакала след мача, а се прибрах директно вкъщи. Тогава за първи път разбрах, че името му е Георги Аспарухов”, спомня си дебюта му бъдещата му съпруга Величка Маркова, наричана от близките си Лита.

При мъжете началото не е така обнадеждаващо. Срещата, за която тя говори, е мач на „Левски” със столичното “Локо”, където ритат Иван Димитров, Никола Котков, Васил Методиев, Йосифов и други. Загубата с 0:2 е логична предвид факта, че „сините” не са във форма и нямат окомплектован титулярен състав. Малка утеха е, че Коцев, когото Аспарухов охранява, не успява да направи почти нищо на терена.

До „деветката” младото момче от „Редута” не може да се добере, тъй като тя е на гърба на Димитър Йорданов – Кукуша. Година по-рано той се е бетонирал на поста, след като отбелязва два гола на бразилския гранд „Сантос” и получава персонална похвала от самия Пеле. Освен това като център-нападател Кукуша бележи цели четири във вратата на тогавашното ЦДНА, блести и в националния тим – просто е несменяем. Затова за младия Гунди се пада ролята на „летящ холандец”, както самият той по-късно коментира, и носи фланелките с номера 6, 10 или 11, че дори по-големи. Затова Аспарухов взема решение да дава всичко от себе си на терена, независимо на кой пост е сложен, и да се стреми да застане на позиция, удобна за обстрелване на противниковата врата, ако получи топката. В мачовете до края на сезона той бележи срещу „Ботев” в Пловдив (с № 6 в 66-а минута) и с № 10 срещу „Черно море”. Есента е по-тежка за младия футболист, защото юношеският състав изобщо не може без него, но вече се налага и в мъжкия, та играе и за двата.

1961-ва година вече донася на Гунди така бленувания № 9 на гърба. В актива на нападателя има нова юношеска титла, сериозно представяне срещу „Фенербахче” (4:0, Аспарухов е с № 10), а в мъжкия състав почти винаги влиза като резерва или пък него го сменят, когато е титуляр. Но така е, опит се трупа бавно.

След лятната почивка шампионатът се подновява, първият мач е срещу „Славия”, а на гърба на Аспарухов вече „свети” заветният номер 9. Получава го след отказването на Кукуша. Нещата започват зле за „сините”, които губят в резултата с 1:3, докато Гунди не взема нещата в свои ръце, или по-точно крака. Разписва се на два пъти и изравнява резултата. Отново започва въртележката със смените до мача с „Черноморец”, спечелен с 6:0. За съжаление, това е последният мач на новата „деветка” със синята фланелка, поне за следващите години, през които отбива военната си служба в пловдивския „Ботев”.

Из „ГУНДИ, какъвто не го познавате”

Книгата може да поръчате тук!