През 2005 г. репортерът на в. "168 часа" Даниела Теофанова със съдействието на адвокатите Елмаз Мюфтиоглу, Доган Йълдъръм и Пламена Маркова успя да вземе единственото интервю за българска медия от стрелеца срещу папа Йоан Павел Втори Мехмед Али Агджа.

Cтоя пред вратите на турския затвор "Картал".

Прекарала съм тук последните четири часа в очакване.

5 минути преди пускането на резетата от затвора излизат двама адвокати. Усмихват ми се и размахват няколко листа. След 4 месеца работа най-после ще получа първото интервю, което Мехмет Али Агджа, опитал да убие папа Йоан-Павел II, дава за българска медия.

Мехмет Али Агджа е намесил името на България в атентата срещу папа Йоан-Павел II, за да остане жив! Това му било внушено в италианския затвор от западни агенти: "Признай, че България има пръст и след две години ще те освободим. Ако не го направиш, ще те заковем в тази килия."

Това заявяват пред в. "168 часа" братът на Агджа Аднан и адвокатът му Доган Йълдъръм. Доган е помогнал на атентатора да избяга от турския затвор през 1979 г. Юристът твърди още, че Агджа се е бил на страната на талибаните срещу съветското нашествие в Афганистан и през 1979 г. обявил, че иска да убие папата. "Йоан-Павел Втори осъществява кръстоносен поход!" - казал Агджа на адвоката си Доган.

25 юни, 17,40 часът.

Малък, спретнат хотел в кв. "Бейоглу" в центъра на Истанбул. Чакаме на уединена маса брата на Мехмет Али Агджа Аднан Агджа и адвоката му Доган Йълдъръм. С нас е адвокатката от Истанбул Елмаз Мюфтиоглу, изселничка от 1989 г., която ни е помогнала за уреждане на интервюто. Заедно пресмятаме колко време и нерви ни е отнела организацията на събитието. След

четири месеца преговори

сме получили съгласие за задочно интервю с прочутия затворник, намесил името на България в организирането на атентата на 13 май 1981 г. Предварително сме изпратили на Агджа 78 въпроса. В началото адвокат Доган Йълдъръм, брат на съпругата на Аднан, обещава, че Агджа ще отговори писмено, защото напоследък журналисти не са допускани да интервюират затворника.

Седмица преди планираното ни пътуване Елмаз Мюфтиоглу ни съобщава: "Агджа е написал две страници."

"Две страници на 78 въпроса? Не може ли поне три?"

"Идвайте, ще видим на място. В четвъртък (26 юни) има свиждане."

Само два дни след тази уговорка адвокатката се обажда отново: "Имам лоша новина за вас. Случило се е нещо много неприятно. Разбили са колата на адвокат Доган Йълдъръм и са му откраднали чантата. В нея е било интервюто."

Историята звучи невероятно. "Може би някой не иска това интервю да излезе. Какво има в него? Или може би такова интервю въобще няма? Ако има, защо няма копие от него?" В хотела Мюфтиоглу се опитва да разсее

съмненията ми

"За обира писаха по вестниците. В този квартал по същото време са разбили няколко коли. Адвокат Доган непрекъснато ходи в полицията и се надява, че ще му открият чантата. Може би утре, вдругиден..."

В залата, нещо средно между кафе и ресторант, влизат двама мъже. По-младият, облечен в кенарена риза и дънки, е Аднан Агджа. 43-годишен, с четири години по-млад от брат си, приликата е очевидна. Има същата гарвановочерна коса, гъсти черни вежди, леко гърбав нос. Всичко издава произхода му от родната Малатя, градче недалеч от Диарбакър в източната част на Турция. Адвокатът Доган е около 55-годишен, с големи мустаци. Пак не носи със себе си адвокатска чанта, сигурно отново я е оставил в колата.

Той ни поднася поредната порция изненада: "Трябва да ви разочаровам. Няма да има интервю. Днес брат му е бил в затвора на свиждане. Агджа е отказал.

Много се ядосал

на един от вашите въпроси

"Вие убиец ли сте?"

Не мога да повярвам. Нима цялата работа през последните 4 месеца е била напразна? Недвусмислено казвам какво мисля по въпроса. Започва дълга разправия. В крайна сметка се уговаряме адвокатът отново да говори с Агджа. "Може и да стане" - опитва се да ме окуражи Доган.

"Извинете, ако сме ви обидили" - влизам в тона му аз и гледам към брата на Агджа Аднан. - Ние сме журналисти, трябва да питаме за всичко. Искаме да си изясним дали нещата, които се твърдят, се верни или не."

След това вадя статия за Агджа и цитирам едно след друго твърденията в нея:

"На младини Агджа участва като контрабандист в съблазнителен бизнес между България и Турция. След това заминава за Сирия, където е обучаван в терористични тактики. Твърди се, че подготовката му е била платена от българското правителство.

Той започва да работи за крайнодясната турска групировка "Сивите вълци", които българите смятат за полезна като на дестабилизираща сила в Турция. Агджа описва себе си като човек, готов да направи всичко за достатъчно пари. След убийството на левия редактор на в. "Милиет" Абди Ипекчи е осъден в Турция на доживотен затвор. Агджа бяга с помощта на "Сивите вълци". Пристига в България. Твърди, че в София е бил

"открит" от българските тайни служби

които му предложили три милиона германски марки, за да убие папата..."

Братът на Агджа клати отрицателно глава.

"Измислици - казва той. - Няма българска следа. Съвсем честно и категорично ви го казвам. Вярвам, че българите нямат отношение към атентата срещу папата. Явно, с Доган трябва да ви обясним доста неща."

18,30 часът. Разказът започва адвокат Доган Йълдъръм. Той е лежал с Агджа в затвора през 1979 г. и му е помогнал да избяга. По това време атентаторът срещу папата е осъден до живот заради убийството на левия журналист Абди Ипекчи. Адвокатът-националист попада зад решетките заради участието си в сблъсъци с турските комунисти. За щастие на Агджа, адвокат Доган е настанен в съседна килия. Същата година Мехмет Али с помощта на офицери успява да избяга. Прокопава тунел до килията на Доган и излиза от затвора, преоблечен като надзирател.

"През 1980 г. бях оправдан и назначен за директор на митническите служби, където работех преди. Бях заможен и имах къща на Босфора - спомня си адвокат Доган. - През юни 1980 г. Агджа, който е бил в Иран и Афганистан и вече имаше задочна смъртна присъда за случая "Ипекчи", дойде в дома ми на Босфора. Изглеждаше като

талибан - с дълга коса

и брада

- разказва Доган Йълдъръм.

"Участвах в битката в Афганистан, но съм раздвоен - казва ми той. - Тези хора, които се борят в името на исляма, гълтат хашиш, преди да тръгнат на бой. В името на исляма фундаменталистите убиваха хора."

Адвокат Доган държи да вникнем в същността на Агджа. Според него той не е бил фундаменталист. Атентаторът срещу папата смята себе си за лидер, за световен спасител.

При посещението си Агджа иска от адвоката помощ. Доган го снабдява с фалшив паспорт на името на индиец. На 8 юли 1980 г. издирваният беглец заминава за София. Предварително Доган го е посъветвал, ако закъса за пари, да се обади на негов познат.

Остана два месеца

в България.

Беше се обадил на човека, към когото го насочих, като му се представил като Метин. Един ден същият този мой познат, турчин, дойде в Истанбул и ми каза страшно притеснен: "Бате, ти какво направи? Изгорях. Видях му физиономията. Това е Агджа." Казах му: "Не е вярно." Отчасти ми повярва." Веднага се обадих на Орал Челик и Абдула Чатлъ (лидери от крайнонационалистичната организация "Сивите вълци"), че Агджа е разпознат. Извадихме им

фалшиви паспорти

и те напуснаха България. Бяха в Гърция, Австрия, Германия..."

В Германия Агджа и другарите му се свързват с другите "Сиви вълци" - разказва адвокатът. През цялото време Мехмет Али поддържа с него връзка по телефона. "Агджа ми съобщи, че ще направи атентат срещу папата. Другите казаха: "Нас ни няма в тази история." После Агджа замина за Испания, Тунис, Палма де Майорка. Мехмет Али сподели с мен, че ще стреля срещу папата още като избяга от затвора през 1979 г. Имаше

намерение да убие

светия отец в Турция.

Смяташе, че папата не бива да ходи в мюсюлманска държава и близкоизточните страни, защото идва като кръстоносец. "Ако дойде, ще го убия" - каза Агджа. И написа онова прочуто писмо, в което отправи заплахата си към папа Йоан-Павел II. След това стана атентатът срещу Негово Светейшество. Ние, които му бяхме помогнали да избяга, отново бяхме уволнени и ни задържаха" - спомня си адвокатът.

Докато Доган разказва, братът на Агджа не изпуска нищо, но често говори и с някого по джиесема си на турски, сякаш има да решава важни дела. Но сега не издържа и прекъсва разказа на Доган с иронична забележка: "Ти, изглежда, си бил най-големият помагач. Къде са сега тези, които са му помагали? От 27 години той е в единична килия. Дадоха

амнистия

или облекчен режим на убийци на десетки хора. Според законите отдавна трябваше да излезе."

Доган се оправдава:"Ние минахме през ад и чистилище. Много ни изтезаваха в затвора след атентата (опъва ръцете си напред, за да покаже как ). Смачкаха ни. Такива бяха условията. Аз съм с три образования - военно, икономическо и юридическо. Сега едвам си изкарвам прехраната. Искам да му помогна, но как? Това ще кажа на упрека на Аднан."

Искането за свобода за Агджа е натрапчива идея за брат му Аднан. Той не смята Мехмет Али за престъпник, за терорист или убиец. Напротив, вижда в него потиснат човек, борец за свобода, тикнат в затвора по волята на едно "щастливо малцинство", както нарича той онези, които не желаят да го пуснат. Не мога да не го попитам кой тогава носи вина за убийството на Абди Ипекчи и атентатът срещу папата, заради който България страда толкова години.

"Вярвам, че българите нямат отношение към опита за убийство на папата - отговаря на част от въпроса Аднан.

След близо три часа разговор братът на Агджа и адвокатът решават да си тръгнат. За финал питам как се чувства Агджа в затвора.

"Там всички много го обичат. Чиновниците казват, че е еманация на човешката личност. Много спортува и непрекъснато чете - твърди братът Аднан. -

Иска да му купим

три книги

"Сблъсъкът на цивилизациите" на Самюел Хънтингтън и "Ангели и демони" и "Дигиталната кула" на Даун Браун.

Обещаваме да ги купим и адвокатът Доган Йълдъръм да ги занесе като дар на Агджа на следващия ден, когато той има право да го посети в затвора.

"О.К." - завършва разговора Аднан. Навън е тъмно. Часът е близо 9. Двамата с Доган стават. Определят ни среща на следващия ден в 10,30 сутринта. Разбираме се на другия ден Доган да влезе в затвора заедно с адвокат Елмаз Мюфтиоглу и да се опитат да направят интервюто по време на свиждането. Иншаалла (Ако даде Господ), казва Аднан и си тръгва.

МЕХМЕД АЛИ АГДЖА: Казах 50 различни неща

23 юни 2005 г., 15,40 ч.

Затворът за тежки престъпления "Картал" в Истанбул. Адвокатът на Мехмет Али Агджа Доган Йълдъръм и адвокат Елмаз Мюфтиоглу внасят трите книги, които затворникът е поискал да му купим. Те минават през специална проверка. Подаръкът е предаден. (Това все пак е по-добре от затвора "Марино ди Тронто", където през 80-те години Агджа настоява да се проверява всяко лекарство, което му се дава, след като се е разболял от туберкулоза.)

Междувременно двамата адвокати отиват пред килията на затворника. Зад железните решетки се вижда побелял човек, с разстояние между предните зъби. Агджа е облечен в анцуг и избеляла синя фланелка с червени райета на ръкавите, сякаш току-що се връща от физкултурния салон. Агджа, който е в "Картал" от 2000 г. след амнистията, която му даде бившият италиански президент Чампи, наистина спортува много, чете много и се занимава с изкуство. Дори е организирал изложба в затвора.

Първата реакция на Агджа, когато вижда непознатата адвокатка Елмаз Мюфтиоглу, е гневна.

"Ти кого ми водиш?" - обръща се той към приятеля си Доган.

"Съмнявам се!" - категоричен е атентаторът, който вече е чел внимателно въпросите на "168 часа". Елмаз Мюфтиоглу успява да го успокои и очарова. Разказва, че е българска изселничка и че е плакала, когато е дошла през 1989 г. в Турция.

Агджа се съгласява на разговора, но казва и - "не давам официално интервю". Това изглежда е стил, който си е изработил, докато е бил 27 години по затворите.

"Беседата" по молба и въпроси на "168 часа" започва с обикновени неща. Агджа и Елмаз Мюфтиоглу си говорят колко милиона живеят в България.

"България е страна с 10 млн. население. Кога ще влезе в ЕС - през 2007 ли?" - пита Агджа.

"Не. 10,7 млн. души живеят в България сега. Очаква се страната да бъде приета през 2007 в ЕС" - отговаря му адвокатката. Камера наблюдава и записва всичко, което става. Разговорът постепенно минава към по-сериозни неща.

[1] Г-н Агджа, помагаха ли българи или български служби в подготовката на атентата срещу папата?

- България е една прашинка във вселенската система. В момента пиша книга, в която ще кажа абсолютната истина. И за България, и за Ватикана. Досега казах петдесет различни неща. Нито едно от тях не е вярно.

[2] На 27 декември 1983 г. разговаряхте с папа Йоан-Павел II. Защо ви прости?

- Казах му истината, вселенската истина и той стигна до извода, че това е пръст на Божията ръка. Опитах се да му кажа и му внуших това. Той се съгласи, че има Божия промисъл в атентата. Вие ме молите да кажа истината за България. Действително вашата страна много пострада, пострада и Ватикана, много обвинения се хвърлиха срещу Светия престол, и СССР пострада. Ще кажа абсолютната истина в моята книга.

Това е една мозайка, всеки елемент от нея е част от стройна

система. Различни хора държат елементи от мозайката. Ватикана държи едно парче, България - друго. Всичко е така объркано, че никой не знае истината, защото никой не притежава всички парченца от мозайката. Всеки държи частичка от истината. Аз моля малко да изчакат. Каквото и да кажа сега, толкова много неща се казаха, че никой няма да повярва. Всичко трябва да сe подреди в стройна система. България да бъде спокойна. И на Ватикана това съм казал. Цялата истина ще излезе наяве.

[3] Какво значи "абсолютна истина"?

- Това, че вие сега сте тук, че седим и разговаряме, е абсолютна истина.

[4] България има нужда от истината. Няколко пъти досега казахте, че няма "българска следа"...

- Има една турска поговорка - "Който има рана, я чеше". Моят проблем не са 7 млн. българи, а целият свят.

Ще кажа истината за тайната на Фатима. Това казах и на папата. Не бързайте. Всичко ще кажа в книгата си. Аз се боря - моята идея е свобода за всички. Да няма потиснати. България е малка брънка от цялото това дело. Колко са 7 млн. от целия свят?

[5] Българи познавахте ли? Срещахте ли се със Сергей Антонов преди атентата? С турци срещахте ли се в България?

- (Усмихва се многозначително.)Това започва да прилича на разпит.

[6] Били сте в България. Какво правехте?

- Да. 40-50 дни бях в София, в България.

[7] Хареса ли ви София?

- Много е хубаво - цялата е в зеленина, с градини, паркове. Разхождах се в градинката край мавзолея.

[8] Брат ви казва, че ще излезете много скоро от затвора.

- Греши. И на него съм му казал да не дава интервюта. Дойдох в Турция по собствено желание. Почти бях излежал присъдата си в италианските затвори и ми предложиха да емигрирам в Италия. Дойдох тук, защото обичам родината си.

[9] Когато пристигнахте на летището един журналист ви попита какво най-много искате. Казахте: "Да пия чай на Босфора."

- Да, но тук няма правда. Върху мен се упражнява правен терор. Излязоха на свобода страшни убийци. Хора, които са убили сто души, са пуснати, а аз още съм тук. В Италия бяхме в затвора с лидера на "Червените бригади", него го освободиха. На мен ми отказаха амнистия и облекчен режим. И адвокатите ми не работят за това да бъда свободен.

[10] Няма ли групировки, които стоят зад вас, за да ви помогнат. Не е ли по силите на един адвокат да ви освободи?

- Изглежда, че няма.

[11] Бихте ли дошли в България?

- Нямам лошо отношение нито към България, нито към Ватикана.

[12] Какво да кажем в България от Агджа?

- Носете много поздрави. Българите да са спокойни. В Библията пише: "Истината ще ви направи свободни." Когато чуят истината, ще се чувстват много по-свободни и щастливи.

[13] Сгоден ли сте за журналистката Рабия? Вестници писаха,че сте я харесали, като сте я видели в списанието, където тя пише, и че сте се сгодили. Но брат ви каза, че връзката ви няма развитие.

- Нямам годеница. Това са легенди. Всеки, който знае и не знае, пише.

[14] Кое e най-важното за вас?

- Моята борба е за световна религия. Прилепите се плашат от светлината. Когато слънцето грейне върху тях, ще ги унищожи. Прилепите не знаят и не искат да знаят за слънцето. Ще кажа скоро абсолютната истина. Моята книга ще стане много по-известна от бестселърите на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" и "Фаренхайт" на Майкъл Мур. Ще се продават милиони от нея. Майкъл Мур разтърси Америка. Аз съм най-известният турчин! Аз ще разтърся света!

[15] Чу се, че ще пишете заедно книгата си с американския автор Дан Браун?

- Журналисти пуснаха това. Отказах се от Дан Браун, след като прочетох книгата му "Шифърът на Леонардо". Бях разочарован. Той хвали сатанистите. Днес светът се управлява от сатаната, но човечеството трябва да се променя към добро и да се спаси от сатанистите.

Часът е близо 17. Това е всичко, което казва Агджа за 1 час и 50 минути. Очевидно, той пази "абсолютната истина" за някакъв друг момент или никога няма да я каже. Както папата...

Братът Аднан: НE СТE ЗАМEСEНИ

Аднан Агджа работи в болница в родния си град Малатя. Жена му преподава в рели- гиозно училище. Имат шест деца - Ахмед, Иса, Муса, Мериам, Рукия, Мелике.

- Г-н Аднан, България толкова години страда, защото беше намесена в атентата срещу папата.

- Ние страдаме повече от България. Брат ми и аз понасяме стоически страданието.

- Някой оказвал ли е натиск върху брат ви, за да каже, че България има пръст в атентата?

- Условията така са се развили тогава. Между хилядите лъжи брат ми е казал всичко това, за да остане жив. Това знам.

- От него ли го знаете?

- Да, много подробно сме говорили. Каза ми: "Това с България го казах, за да остана жив." Всяка седмица се срещам с него. Всичко, което казва, е искрено.

- Казвал ли е брат ви, че българите са невинни?

- Бъдете спокойни. Казвал ми е.

- Искаме да разберем истината...

- Да, казвал ми е това. Българите да бъдат спокойни.

- Кой имаше полза от това, че България беше замесена в атентата срещу папата?

- Брат ми знае, че няма замесени българи в това.

- Изпитва ли угризение на съвестта заради Сергей Антонов? Познава ли българи?

- Не знам. Знам, че остана в България.

- Защо?

- По това време България беше център на международната контрабанда. Всички "кръстници" бяха там.

- Бил ли е вербуван от български агенти, твърди се, че България се опитвала да дестабилизира Турция чрез "Сивите вълци"?

- Няма такова нещо. Всичко преувеличават.

- Преди четири години брат ви заяви, че ще каже истината, когато излезе от затвора...

- Още не е излязъл. Едно знам - той знае тайната. 21 минути си говориха с папата. Той му каза тайната. Папата умря. Единственият, който я знае и е жив, е Агджа.

- Какъв е Агджа - ляв, десен, патриот, краен националист...?

- Той принадлежи на света. Агджа е потиснатият палестинец, потиснатият гва- темалец, потиснатият човек от Хондурас или Бангладеш. Представител е на всички смазани и потиснати хора на света. Ние сме мюсюлмани на света.

- Защо е стрелял срещу папата?

- Това е поискал Господ. Това беше предупреждение от Бог, послание от Бог, срещу западните сили, които са тръгнали на кръстоносен поход срещу целия свят. Но те явно не са си взели поука. Оттук нататък всичко е в ръцете на Господ-Бог. Човечеството се намира на ръба на пропаст. Господ наблюдава всичко - онези, които вършат несправедливост, и онези, които стоят безучастни, и ще ги потопи както в Ноевия ковчег. Брат ми е борец за справедливост и него много го нарани вашият въпрос "Убиец ли сте?"

- Иска ли да види българи?

- Да. И България е страдаща страна. Няма лошо отношение към българите.

ВЕРСИИТЕ НА АГДЖА

1992 г. Преди няколко дни решението на Кремъл от 70-те години да унищожи всички врагове на съветската империя беше извадено наяве. Папата беше враг номер 1 за СССР заради подкрепата му за "Солидарност".

Пред държавната италианска телевизия

1994 г. Безсмислено е да продължавам да спекулирам и да давам повод за интриги. Истината е, че и досега не знам защо стрелях онзи ден. Може би го направих, за да остана в историята... Поемам пълна отговорност за случилото се. Разбрах обаче, че съм в центъра на една мистерия, която започва на 13 май 1917 г. Разбира се, че съжалявам, че накарах папата да страда. Но повтарям - това трябваше да се случи, ако не беше моята ръка, щеше да бъде нечия друга.

Пред католическия

вестник "Авенире"

1996 г. На съдията Приоре и на прокурора показах с документални доказателства, че съм един самотен и екзалтиран нещастник. Атентатът срещу папа Йоан-Павел II бе последен отчаян и самоубийствен акт в моя живот. След толкова години разбрах, че съм бил призрак в ръцете на някакъв ужасен и мистериозен заговор, както е в Третата тайна на Фатима.

Из писмо на Агджа до бившия

държавен секретар на Ватикана кардинал Агостино Казароли

"Никога не съм виждал Абузер Угурлу. В България за 1000 марки ми осигуриха паспорт. Човекът, който ми продаде този паспорт, е бил от хората на Угурлу. Угурлу е имал 40-50 души тогава и така се стигна до историята, в която бях замесен."

Пред в."Сабах"

"Никога не съм познавал българина Антонов и никога не съм ходил у дома му. Казаха ми: Ако приемеш нашия план, след две години си навън. Беше изгодна оферта и се доверих."

"Куриере де ла сера"

1996 г. Американските тайни служби измислиха атентата срещу папата.

Би Би Си

"Тази измислица (за "българската следа") ми беше подсказана, а доказателства и факти ми бяха предоставени от неизвестни лица, явно авторитетни служители на италианските тайни служби... Те ме посещаваха в затвора след арестуването ми за атентата срещу папата."

Пред трима римски магистрати, които разследват случая.

1997 г. Готов съм да посоча имената на български дипломати и българи от тайните служби, които биха могли да бъдат обвинени за атентата срещу папата. Ще разкажа своята истина за опита за убийство срещу папата и съм готов да разкрия, че в дъното на покушението са българите.

Из писмо на Агджа до италиански следовател, цитирано от италиански медии

2000 г. Аз съм само актьор, тайните си отидоха с Бекир Челенк...Не съм убил Абди Ипекчи. Бях само актьор в този сценарий. Играех ролята на убиеца.

Пред турския съд, цитиран

от в. "Сабах"

2000 г. Моят атентат беше решен от Светия Бог. На онзи 13 май 1981 исках да убия папата и себе си и да изпълня мисията си. Общественото мнение и обикновените хора могат да си мислят хиляди неща, изправени пред систематичните дeзинформации. В същото време за властовите центрове няма никаква тайна, но има табута, политически сметки и различни при- теснения за това какво може да провокира истината. Някои хора се страхуват, че може да започне отново процесът на духовното падане на Ватиканската стена, както се случи с Берлинската стена. И защо ЦРУ, СИСМИ, СИЗДЕ и другите тайни служби не разкрият случая Орланди?

В. "Република"

2000 г. Исках да оставя следа в историята. Мислех, че папа ЙоанПавел II въплъщава дивия капитализъм и световния империализъм. Но се лъжех по негов адрес. Папата е човек, който защитава бедните и всички народи от Третия свят. Реших да убия Карол Войтила някъде в началото на май 1981 г. Минавах през Палма де Майорка, Испания. Бях избягал от затвора в Турция и бях осъден на смърт за съучастие в убийството на директора на в. "Милиет". Бях най-издирваният човек на света, отчаян и изолиран. Трябваше да избирам между две неща - или да се самоубия, или да извърша атентат срещу светия отец. Една нощ на брега на морето в Палма де Майорка пред изключителната гледка нещо мистериозно и свръхестествено ме подтикна да избера второто решение - пожелах да стана прочут.

2000 г. На 13 май 1981 г. никой на света не знаеше за моя атентат. Ватиканът има отговорност за покушението. Без помощта на някои сановници и кардинали не бих могъл да го извърша. Дяволът е между тези стени. Ще разкрия тайните за атентата, след като изляза от затвора.

В. "Република"

АДВОКАТ ДОГАН ЙЪЛДЪРЪМ: Обработиха го да измисли сценария срещу България

Доган Йълдъръм има три образования - военно, икономическо и юридическо. Заедно със Сатлъ, Орал Челик и Чатлъ помага на Мехмет Али Агджа да избяга от затвора през 1979 г. и му урежда фалшиви паспорти

- Г-н Доган, каква е истината за тези 3 млн. германски марки, за които се твърди, че България е предложила на Агджа, за да убие папата?

- Най-напред казаха, че българската държава му е предложила 3 млн. марки. Стовариха първо вината върху "Кинтекс". Но не можаха да го докажат. Тогава казаха, че парите са му дадени чрез Абузер Угурлу и Бекир Челенк, които тогава са в България. Бях адвокат и на двамата. Това не е вярно.

- Агджа взел ли е или не тези пари?

- (Смее се.)Няма такива пари. Слухове. Бяха намерени някакви негови пари, но те са от грабеж. Адвокат съм му по това дело в Турция. Знаем също, че убийството на журналиста Абди Ипекчи също не е работа на Агджа. Той просто пое отговорността. Систематично се работеше той да поема отговорност. Ако се направи експертиза, ще стане ясно, че е стреляно от две страни. (Агджа твърди, че друг е убил журналиста, а той е бил актьор в сценария, б.а.)

- А по папата стрелял ли е по поръчка на българските служби?

- Всичко е театър.

- Защо Агджа участва в този театър?

- Внушиха му го в Италия, в затвора - СИСМИ и ЦРУ: "Признай, че България има пръст и след две години ще те освободим. Ако не го направиш, ще те заковем в тази килия." Той е сам, беззащитен, 20-годишен младеж. Как да не се поддаде на натиск? Прие. Простете, но ако не играете театъра... Когато стана атентатът срещу папата на 13 май 1981 г., Агджа пое вината. Получи доживотен затвор. След една година и половина в Италия се появиха сили, направиха второ разследване. Чак по време на второто следствие той намеси българите. Цялата световна преса писа, че са виновни българите и КГБ. Винаги съм си задавал въпроса как българите бяха намесени? По време на първото дело въобще не говориха за тях, всичко стана чак на второто. Защо?

- Защо?

- Накараха го, обработиха го да измисли сценария срещу България. Това беше в периода на Студената война. Вашата страна беше водеща страна във Варшавския договор. Въвличането на България и СССР в тази история беше част от една игра. Вярно е - Агджа направи такива изявления, че се е срещал с Антонов. По същото време националистите в Турция казаха, че Агджа е бил български агент. Никога не съм вярвал в това! Когато през 1985 г. предаваха на живо съдебния процес и всички очакваха Агджа да обвини България, той се измъкна по много хитър начин. Направи се на месия и каза, че идва краят на света. Не каза, че България е виновна. Беше вече направил признания, че българите са виновни, извън съда, но не го каза пред камерите. Ако го беше казал, цялата световна преса щеше да гръмне. Ако беше казал, че България е невинна, никой нямаше да повярва. Той се направи на луд. Затова неговата книга на турски се казва "Месия". В Италия е "Моята истина".

- С каква цел беше намесена България?

- Много скоро след това започнаха събитията в Полша, системата на Източния блок започна се пропуква и дойде краят.

Хронология

През пролетта на 1979 г. Агджа е осъден за убийството на Абди Ипекчи, редактор на в. "Милиет". Същата година той избягва от затвора "Картал" в Истанбул с помощта на националистичната групировка "Сивите вълци" и изпраща до в."Милиет" писмо, в което твърди, че ще убие папата. Истанбулски военен съд го осъжда задочно на смърт.

През 1980 г., след като вече е бил в Афганистан, Иран и Сирия, Агджа идва в България с фалшив паспорт на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. По това време има задочна смъртна присъда в страната си и е обявен за издирване от Интерпол. Престоява у нас 38 дни с фалшива самоличност. Напуска страната през Капитан Андреево, за да се срещне на браздата с Орал Челик, водач на "Сивите вълци". Челик му дава паспорт на името на Фарук Йозгун, с който е задържан и по времето на атентата на 13 май 1981 г. От Капитан Андреево Агджа минава транзитно през страната ни с автобус до Калотина. Пребивава година и половина в редица европейски страни.

Три дни преди атентата срещу папата Агджа получава специална покана за ВИП персони от протокола на Ватикана, което му позволява да намери най-удобното място за стрелба. На 13 май 1981 г. 23-годишният турчин напуска пансиона "Иза" и отива на римската станция "Термини", за да вземе от багажното отделение сак, в който има пистолет "Браунинг Виджилант" калибър 9 мм.

Агджа тръгва към площад "Сан Пиетро" в деня, когато главата на римокатолическата църква поздравява паството си. Към 17 часа Агджа се смесва с тълпата. В 17,17 стреля срещу папата. Йоан-Павел II е ранен тежко в корема и пада в ръцете на своя секретар. Италианска монахиня се нахвърля върху убиеца. Агджа е заловен и откаран в близкия полицейски участък. Римски магистрати и представители на Интерпол започват безкрайни разпити. На 20 юли 1981 г. е открит съдебният процес. "Действах сам в знак на протест срещу американския и съветския империализъм" - твърди Агджа. Два дни след това е осъден на доживотен затвор.

През август 1982 г. в сп."Риджър дайджест" излиза статия на Клеър Стърлинг, която лансира "българската следа" в покушението. Агджа за първи път казва от затвора, че има тайни, които иска да разкаже. Според публикации през тази година и половина, докато е зад решетките, с него са влезли в контакт представители на италиaнcките секретни служби, на неаполитанската Камора и намиращи се в затвора терористи. Започва второ следствие.

На 25 ноември същата година Сергей Антонов е арестуван, след като Агджа го е обявил за съучастник. В България започва разследване дали български гражданин е участвал в атентата. Три дни след ареста на Антонов са издадени заповеди за арестуването на Тодор Айвазов, касиер в посолството ни в Рим, и Желю Василев, помощник военен аташе. Те вече са в София. През декември същата година пресата гръмва, че Агджа е казал, че в покушението е замесен Бекир Челенк, турчин, който работи с "Кинтекс" и е смятан за дясната ръка на кръстника на турската мафия Абузер Угурлу, също в бизнес отношения с "Кинтекс".

Агджа твърди, че Челенк му е дал парите и бил връзката между турските му приятели и българските През пролетта на 1979 г. Агджа е осъден за убийството на Абди Ипекчи, редактор на в."Милиет". Същата година той избягва от затвора "Картал" в Истанбул с помощта на националистичната групировка "Сивите вълци" и изпраща до в."Милиет" писмо, в което твърди, че ще убие папата. Истанбулски военен съд го осъжда задочно на смърт.

През 1980 г., след като вече е бил в Афганистан, Иран и Сирия, Агджа идва в България с фалшив паспорт на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. По това време има задочна смъртна присъда в страната си и е обявен за издирване от Интерпол. Престоява у нас 38 дни с фалшива самоличност. Напуска страната през Капитан Андреево, за да се срещне на браздата с Орал Челик, водач на "Сивите вълци". Челик му дава паспорт на името на Фарук Йозгун, с който е задържан и по времето на атентата на 13 май 1981 г. От Капитан Андреево Агджа минава транзитно през страната ни с автобус до Калотина. Пребивава година и половина в редица европейски страни.

Три дни преди атентата срещу папата Агджа получава специална покана за ВИП персони от протокола на Ватикана, което му позволява да намери най-удобното място за стрелба. На 13 май 1981 г. 23-годишният турчин напуска пансиона "Иза" и отива на римската станция "Термини", за да вземе от багажното отделение сак, в който има пистолет "Браунинг Виджилант" калибър 9 мм. Агджа тръгва към площад "Сан Пиетро" в деня, когато главата на римокатолическата църква поздравява паството си.

Към 17 часа Агджа се смесва с тълпата. В 17,17 стреля срещу папата. Йоан-Павел II е ранен тежко в корема и пада в ръцете на своя секретар. Италианска монахиня се нахвърля върху убиеца. Агджа е заловен и откаран в близкия полицейски участък. Римски магистрати и представители на Интерпол започват безкрайни разпити. На 20 юли 1981 г. е открит съдебният процес. "Действах сам в знак на протест срещу американския и съветския империализъм" - твърди Агджа. Два дни след това е осъден на доживотен затвор.

През август 1982 г. в сп."Риджър дайджест" излиза статия на Клеър Стърлинг, която лансира "българската следа" в покушението. Агджа за първи път казва от затвора, че има тайни, които иска да разкаже. Според публикации през тази година и половина, докато е зад решетките, с него са влезли в контакт представители на италиaнcките секретни служби, на неаполитанската Камора и намиращи се в затвора терористи. Започва второ следствие.

На 25 ноември същата година Сергей Антонов е арестуван, след като Агджа го е обявил за съучастник. В България започва разследване дали български гражданин е участвал в атентата. Три дни след ареста на Антонов са издадени заповеди за арестуването на Тодор Айвазов, касиер в посолството ни в Рим, и Желю Василев, помощник военен аташе. Те вече са в София. През декември същата година пресата гръмва, че Агджа е казал, че в покушението е замесен Бекир Челенк, турчин, който работи с "Кинтекс" и е смятан за дясната ръка на кръстника на турската мафия Абузер Угурлу, също в бизнес отношения с "Кинтекс".

Агджа твърди, че Челенк му е дал парите и бил връзката между турските му приятели и българските През пролетта на 1979 г. Агджа е осъден за убийството на Абди Ипекчи, редактор на в."Милиет". Същата година той избягва от затвора "Картал" в Истанбул с помощта на националистичната групировка "Сивите вълци" и изпраща до в."Милиет" писмо, в което твърди, че ще убие папата. Истанбулски военен съд го осъжда задочно на смърт.

През 1980 г., след като вече е бил в Афганистан, Иран и Сирия, Агджа идва в България с фалшив паспорт на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. По това време има задочна смъртна присъда в страната си и е обявен за издирване от Интерпол. Престоява у нас 38 дни с фалшива самоличност. Напуска страната през Капитан Андреево, за да се срещне на браздата с Орал Челик, водач на "Сивите вълци". Челик му дава паспорт на името на Фарук Йозгун, с който е задържан и по времето на атентата на 13 май 1981 г. От Капитан Андреево Агджа минава транзитно през страната ни с автобус до Калотина. Пребивава година и половина в редица европейски страни.

Три дни преди атентата срещу папата Агджа получава специална покана за ВИП персони от протокола на Ватикана, което му позволява да намери най-удобното място за стрелба. На 13 май 1981 г. 23-годишният турчин напуска пансиона "Иза" и отива на римската станция "Термини", за да вземе от багажното отделение сак, в който има пистолет "Браунинг Виджилант" калибър 9 мм. Агджа тръгва към площад "Сан Пиетро" в деня, когато главата на римокатолическата църква поздравява паството си. Към 17 часа Агджа се смесва с тълпата. В 17,17 стреля срещу папата. Йоан-Павел II е ранен тежко в корема и пада в ръцете на своя секретар. Италианска монахиня се нахвърля върху убиеца. Агджа е заловен и откаран в близкия полицейски участък. Римски магистрати и представители на Интерпол започват безкрайни разпити. На 20 юли 1981 г. е открит съдебният процес. "Действах сам в знак на протест срещу американския и съветския империализъм" - твърди Агджа. Два дни след това е осъден на доживотен затвор.

През август 1982 г. в сп."Риджър дайджест" излиза статия на Клеър Стърлинг, която лансира "българската следа" в покушението. Агджа за първи път казва от затвора, че има тайни, които иска да разкаже. Според публикации през тази година и половина, докато е зад решетките, с него са влезли в контакт представители на италиaнcките секретни служби, на неаполитанската Камора и намиращи се в затвора терористи. Започва второ следствие.

На 25 ноември същата година Сергей Антонов е арестуван, след като Агджа го е обявил за съучастник. В България започва разследване дали български гражданин е участвал в атентата. Три дни след ареста на Антонов са издадени заповеди за арестуването на Тодор Айвазов, касиер в посолството ни в Рим, и Желю Василев, помощник военен аташе. Те вече са в София. През декември същата година пресата гръмва, че Агджа е казал, че в покушението е замесен Бекир Челенк, турчин, който работи с "Кинтекс" и е смятан за дясната ръка на кръстника на турската мафия Абузер Угурлу, също в бизнес отношения с "Кинтекс".

Агджа твърди, че Челенк му е дал парите и бил връзката между турските му приятели и българските тайни служби. Властите ни арестуват Бекир Челенк, който е в България, на 9 декември 1982 г. По-късно е пуснат (без право да напуска страната), защото няма доказателства за участието му, освен твърденията на Агджа. Челенк дава пресконференция от България, в която отрича "българската следа". Същото прави и по време на разпитите му от италиански следователи. Умира в Турция от сърце.

На 27 декември 1983 г. папата се вижда лично с Агджа в затвора и го опрощава за покушението. От този момент Агджа започва упорито да говори, че онова, което го е накарало да стреля, е Третата тайна на Фатима. Агджа се обявява за месия и Христос.

На 28 юни 1984 г. Сенатът на САЩ решава България да се обяви за страна, замесена в тероризъм. На 27 май 1985 г. започва нов процес за атентата. Антонов е поставен под домашен арест.

На 29 март 1986 г. съдът оправдава тримата българи и тримата турци, обвинени в заговор, но не "поради невиновност", а "поради липса на доказателства".

През март 1986 г. започва третото италианско следствие, което не е приключило и до днес. То минава под знака на Орал Челик, друг бос на "Сивите вълци", за който Агджа твърди, че бил замесен. Орал Челик, който е арестуван за наpкотрафик, не остава длъжен на Агджа и казва, че на името на турска гражданка в Италия са били депозирани 3 млн. марки за атентатора и 10 млн. за заинтерeсoвaните лица от Ватикана. Челик се съгласява да бъде разпитан от италианското следствие. През 1994 г. той заявява, че България няма никакво отношение към атентата и че Агджа си е измислил "българската следа".

На 1 април 1986 г. Сергей Антонов се връща в София. През 1992 г. е спряно без резултат и второто българско следствие.

През 1995 г. в писмо до Ватикана Агджа отрича тезата за заговор и "българската следа". На 13 юни 2000 г. италианският президент Карло Чампи помилва Мехмет Али Агджа и той е екстрадиран в Турция. От тогава досега той излежава присъда по дело за въоръжен грабеж и убийството на левия журналист Абди Ипекчи в турския затвор "Картал" в Истанбул.

През 2010 г. е освободен от затвора.

Четете още:

Дългата ръка на ДС запушва устата на избягал полковник

Големите удари на "168 часа", който днес навършва 28 г.