РЪКОВОДСТВОТО на българското разузнаване е съпричастно към преврата срещу Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Този малко известен факт разкри преди време офицерът от Първо главно управление (ПГУ външното разузнаване - б. а.) на ДС полк. Атанас Кременлиев. Той е бил шеф на отдела, който отговаря за страните от НАТО.

"За подготовката разбрах няколко седмици по-рано. На тържеството по случай 50-ия рожденния ден на един от шефовете на ПГУ, дойдоха членове на политбюро на БКП, между които Начо Папазов, Петър Младенов, Йордан Йотов. Големците излизаха няколко пъти навън. Говореха си нещо около сградата. Предполагам, че тогава са уточнявали последните детайли около промените, които се очакваха", спомни си навремето разузнавачът. Нещата за Кременлиев и колегите му се изясняват сутринта на 10 ноември. Едва дошли на работа всички шефове на отдели са събрани при началника на ПГУ. Той им казва:

"Другари, днес се решават важни въпроси за съдбините на България. Сигурно ще ви търсят за информация от различни места. Никой няма право да напуска управлението. Информация може да се подава навън, включително и към Политбюро само през мен."

След кратката оперативка разузнавачите установяват, че сградата на управлението е като в изолация. Никой няма право да излиза навън. Това продължава

до края на работния ден

"Бяхме като в карцер. Цял ден пихме кафета по кабинетите и дискутирахме. Към 17 часа началникът отново ни събра и каза: "Заминавайте си вкъщи и гледайте новините." За мен това е повече от доказателство, че разузнаването на високо ниво е

било съпричастно към събитията", връща се назад Кременлиев. Той твърди, че няма информация единствено ДС да е режисирала свалянето на режима на Тодор Живков. Кой още е участвал, не желае да коментира.

"Още преди да станат промените, в Държавна сигурност ги очаквахме. Знаехме, че България не може да остане такава, каквато е на фона на случващото се в Източна Европа."

Кременлиев е категоричен, че нароилите се изведнъж в България дисиденти след 10 ноември нямат никаква роля за

падането на режима

"В България никога не е имало сериозно организирани дисидентски структури - категоричен е разузнавачът. - Дори напротив. Тодор Живков много се е притеснявал, че когато отиде на посещение в чужбина винаги го питали защо у нас няма съпротива срещу власт­та. Споделил пред шефовете на службите: "Абе, момчета, дайте да пуснеме една група да лае, че да мога да се оправдавам пред чужденците." От Шесто му отговорили: "Другарю Живков, молим ви, няма сега да разцепваме интелигенцията."

Въпреки откровенията си Кременлиев категорично отказва да разкрие дали основателите на СДС са били под контрола на службите и дали ДС е създала опозицията в България. "Това беше задача на вътрешните поделения. Моят отдел се занимаваше с идеологическата диверсия отвън" - казва Кременлиев.

Той продължава шокиращите си разкрития за тайните на прехода

По думите му малко след промените офицери от разузнаването набирали информация за сценарии как да се развият събитията след смяната на Тодор Живков. Отрича те

да са изпълнени

"След промените всички забравиха за нас. Никой не ни търсеше. Ние само обсъждахме от стая в стая ситуацията в държавата, но по инерция продължавахме да произвеждаме информация и да я изпращаме по инстанциите. Отговор никога не се получаваше. Активирахме източниците си от страни като Гърция и Испания, които вече са минали от диктатура към демокрация", разказва Кременлиев.

Допълва, че високопоставен източник на разузнаването от Западна Европа бил готов да дойде в България и намясто да разработи подходящия модел.

"Разработката ни беше изпратена при Андрей Луканов и Желю Желев, но реакция нямаше. Вместо това в България дойдоха американски съветници, като Косьо Мишев и Алекс Алексиев, които само казваха: "Разграждайте! Разграждайте!". Така се разградихме, че не зная дали ще се съградим някога", казва Кременлиев. Според него другият огромен проблем, засегнат в сценария за прехода бил

какво да се прави с архива на ДС

"Съветът на нашия източник беше да се възприеме испанския или гръцкия модел - да се ликвидира всичко вместо да се разсeкретяват т.нар. досиета", обяснява Кременлиев. Въпреки че разузнавачът отрича да е използвана концепцията за прехода част от съветите за досиетата са изпълнени. Разузнавачът с неохота признава, че някои от документите за най-важните агенти на службите са унищожени.

"Унищожаването на документи в службите е рутинен процес. Няколко пъти съм подписвал предложения за унищожаване на информация за наши източници", спомня си Кременлиев. Такъв е случаят с агент на службите ни в НАТО който работи по мобилизационната готовност. "Документите му бяха много ценни и се ползваха от всички страни във Варшавския договор. След като станаха промените, той дойде на летището. Дори не пожела да влезе в страната. Колегата, който го ръководеше, му занесе документите в транзитната зона и се разбраха всичко да се унищожи", твърди разузнавачът.

$30 000 на агент в чужбина

РАЗУЗНАВАНЕТО ни не беше голям плащач. Предпочитахме да вербуваме хора на идейна основа. Максималната сума, която съм давал на агент е 30 хил. долара. Той беше добър източник, но изпадна в тежка криза - разведе се. Жена му прибра всичко - къщата и парите. Помоли ни за помощ, за да започне нов бизнес. В противен случай нямаше как да продължи да ни помага. Такава огромна сума можеше да разреши само министърът, Димитър Стоянов. Получих резолюция да дам парите. На документа пишеше, че плащането е съгласувано с Тодор Живков", спомня си Кременлиев. Според него огромната сума си струвало да бъде дадена, защото от закъсалия източник в края на 70-те години разузнаването получило строго секретна стратегия на ЦРУ за ерозиране и ликвидиране на социалистическата система. В концепцията се предвиждало до 2020-2030 г. социализмът да изчезне като теория и практика. Секретният документ бил преведен на руски и изпратен до всички генерални секретари в социалистическите страни.

"Зачакахме нещо да се случи, но то все не ставаше. От обкръжението на Тодор Живков разбрахме, че когато прочел документа, се засмял и казал: "социализъма и Господ не може да го ликвидира". Тогава може би за първи път се прекърших и осъзнах, че нещата в системата са дълбоко зациклили. Ръководителите бяха прекалено застарели и закостенели, за да предприемат каквато и да е промяна", връща се назад разузнавачът.

Геншер подкрепил възродителния процес

БИВШИЯТ външен министър на ФРГ Ханс Дитрих Геншер подкрепил възродителния процес в България, спомня си Атанас Кременлиев.

"Външният ни министър Петър Младенов беше близък приятел с Геншер. На една от срещите му казал: "Ханс, подложени сме на сериозно изпитание с възродителния процес. Помогни нещо в подкрепа на българската кауза."

Отговорът на Геншер бил: "Петер, моите уважения за това, което сте направили, но сте закъснели със сто години и няма как да ви помогна. Спасявайте се сами!", разказва Кременлиев. Според него този проблем е решен в съседните ни страни много по-рано и затова не се вдигнал голям шум.

"Нас ни включиха едва когато нещата зациклиха и България се оказа изолирана от света. Тогава взеха да ни търсят за помощ. Искаха да отбием по някакъв начин натиска", обяснява разузнавачът. Решението на проблема било намерено по време на посещение на Петър Младенов в Париж. Пред посолството ни се провежда митинг в подкрепа на българските турци.

"Имахме влияние сред емигрантите от антитурски организации. Подшушнахме на наш човек да направи паралелен митинг. Така от едната страна на улицата демонстрираха срещу възродителния процес, а от другата - турски емигранти, които не са съгласни с положението на кюрдите в Турция и правата на малцинствата там. Паралелните митинги привлякоха вниманието на чуждата преса. Затова при всяко посещение в чужбина Младенов ни питаше дали можем да докараме агитката, където ще ходи. Направихме го. В един момент нашата агитка стана по-мощна. Накрая турците се отказаха от митингите", обяснява успеха на операцията разузнавачът. Кременлиев разкрива, че за каузата на възродителния процес бил привлечен и английски лорд. Благородникът създал движение, с което да интернационализира подкрепата за тоталитарната кауза.

"Тъкмо нещата потръгнаха, дойдоха промените и всичко се разми", разказва Кременлиев. Той не разкрива плащани ли са пари за услугите на "активисти".

Червените куфарчета

АКО е имало "червени куфарчета" то парите за тях са взети от членския внос, събиран от БКП, предполага Кременлиев.

"През 1989 г. партията имаше 1 200 000 членове. Плащах по 35 лв. членски внос, а при работа зад граница - по 50 долара. Според моя информация тези пари са отивали в специален фонд в БНБ. Там са постъпвали и приходи от други дейности. Партията имаше много силно издателство, което печелеше много. От колеги съм чувал, че тези пари са били раздадени като стартов капитал на определени хора. Споменаваха се имената на Андрей Луканов и обкръжението му, но доказателства за това не съм видял", обяснява разузнавачът. Според него подобна била съдбата и на задграничните фирми на разузнаването.

"Инко" най-богата

"Най-богатата беше "Инко". По време на промените в сметките имаше десетки млн. долара. След като назначиха наш колега за шеф, парите изчезнаха", твърди Кременлиев.

Кой е той

Атанас Кременлиев е последният шеф на отдела за НАТО в ПГУ на ДС. Преди да заеме поста, е работил в пет отдела, бил е помощник на шефа на външното разузнаване. Това му осигурява неограничен достъп до всички дела и разработки. В разузнаването попада случайно. Докато е комсомолски активист, завършва задочно Философско-историческия факултет на Софийския университет. Планирано е да стане партиен работник, но заради съкращения на щата е пренасочен към МВР с тенденция някой ден да премине на партийна работа. После завършва Школата на МВР в Симеоново като отличник на групата с немски език. Със заповед на тогавашния МВР-министър Ангел Солаков е разпределен в разузнаването през далечната 1966 г. Предстои излизането на книгата му "Из лабиринтите на българското разузнаване".