Над 18 000 труса, някои с магнитуд до 5,3 по Рихтер, люлеят от януари досега Санторини, прогониха туристите и част от местните, събудиха опасения за катастрофално вулканично изригване и напомниха за една мрачна страна от историята на острова.

Засега, въпреки че гръцкият остров е в непосредствена близост до два вулкана, изригването е малко вероятно. Учените подчертават, че сегашните земетресения не са свързани с вулканична дейност и не представляват специфична вулканична опасност.

Но тези успокоителни заключения не можаха да предотвратят паниката и повече от две трети от жителите избраха доброволно да напуснат острова. На тези, които останаха, властите забраниха големи събирания на закрито, затвориха училищата им и ги предупредиха да стоят далеч от брега и стръмните склонове към морето.

Беше обявено и извънредно положение, но премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис призова за спокойствие, като все пак не пропусна да отбележи, че учените се занимават с "изключително объркващ феномен".

И наистина, ако погледнем в дълбините на историята, не можем да останем безразлични, тъй като именно това красиво място в миналото е било център на страшни катаклизми.

Строго погледнато, с името Санторини са наречени група острови, някои от които вулканични, но то е станало синоним на главния остров - Тера. Други острови в групата включват Теразия и Аспрониси, които заедно с Тера образуват пръстен около морски басейн, или калдера, в която също има две островчета - Палеа Камени и Неа Камени.

И въпреки големите периоди на затишие в зловещ цикъл, Тера е изригвал многократно през различните геоложки епохи. Проучване от 2024 г. установи, че преди повече от половин милион години е изхвърлил зашеметяващите 90 кубични километра скали и пепел. А едно от най-страховитите изригвания в района е отпреди 80 000 г., пепел от което и досега се открива на огромни площи в Европа и Африка.

Но островът придобива сегашната си форма около 1600 г. пр.Хр. (датирането е условно и се променя през годините) след едно от най-големите вулканични изригвания в човешката история, според земната обсерватория „Ламонт-Дохърти" в Ню Йорк. Със силата на 200 000 атомни бомби като тази в Хирошима то е било толкова мощно, че е изхвърлило стълб от черен дим на 40 километра и е вдигнало висока 250 метра водна стена, предизвикала цунами, движещо се със скорост 200 км/ч. За този катаклизъм се предполага също, че е причинил потъването на много по-голямо парче суша - събитие, вдъхновило вероятно и легендите за изгубения град Атлантида, за който Платон твърди, че е потънал в морето. Засегнати са бреговете по цялото Източно Средиземноморие и Егейско море, а най-тежко е пострадал Крит и останалите острови, на които са процъфтявали градовете на минойците - първата цивилизация в Европа.

Древната морска империя, наречена на митичния цар Минос, е била с център град Кносос на Крит, с население над 50 000 жители. Разцветът на града личи от изящните произведения на изкуството, разкрити от археолога Артър Еванс, както и от мащабите и пищността на царския дворец, известен от старогръцката митология с названието "Лабиринт". Но в един кратък исторически миг всички прекрасни сгради са разрушени, а малкото оцелели жители лесно били покорени от дошлите от север завоеватели микенци, които най-вероятно са били ахейските гърци.

Безспорно промяната за хората, предизвикана от бедствието, е била епохална, но крие и много загадки. Все още учените не могат да възстановят напълно страшната картина на унищожението, а откритията в тази област постоянно се допълват, като често една хипотеза се заменя от коренно противоположна. Например досега се предполагаше, че причината за упадъка на критската цивилизация е била в поредицата силни земетресения, съпровождащи изригването, както и в ударната сила на огромните вълни, но най-нови изследвания показват, че може да е имало дори още по-зловещ геоложки сценарий. При него е възможно студената морска вода, нахлула в калдерата, да е предизвикала странично насочен пирокластичен поток, който подобно на пламък от огромна горелка е достигнал градовете на минойците на Крит.

Как вулканът Тера може да е променил драматично човешкото съзнание, четете в новия брой на сп. "Космос"