Министърът на културата казва още:

• Това не е туристическо събитие, делегатите заседават по цял ден, и в събота, и в неделя – няма как да ги разведем из нашите обекти
• Дали Несебър ще остане в списъка, зависи от това дали ще изпълним изискванията, тази сесия няма нищо общо Страната ни ще бъде представена по най-добрия начин в Париж - сърцето на ЮНЕСКО
• Констатирахме, че липсват изготвен цялостен бюджет и неговото финансово осигуряване
• Очакваните разходи за провеждането на сесията в София възлизаха на повече от 15 млн. лева, а в Париж ще са 5 млн. лв.
• В централата на световната организация ще бъде показано най-доброто от българското културно наследство и изкуство чрез различни съпътстващи събития

- Министър Бачев, защо се отказахме да приемем в България 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО?

- Нека веднага да уточним, че България остава домакин на сесията, а проф. Ненов – неин председател. Променя се мястото – няма да е в НДК, а в централата на ЮНЕСКО в Париж. И съответно няма да похарчим 20 млн. лв., а вероятно около 5 млн. лв., което също е важен фактор в настоящата ситуация на бюджетна дисциплина. И решението на Министерския съвет бе взето в постоянен диалог със секретариата на ЮНЕСКО на най-високо ниво.

Факторът “време” тук бе решаващ. Сесията на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО е ежегодно и мащабно събитие, в което участват между 2000 и 4000 висши държавни представители, международни служители и експерти от цял свят, за които държавата домакин по време на престоя им осигурява визи, зали за провеждането на сесията и съпътстващите събития, кетъринг, транспорт (в т.ч. специализиран) и много други услуги, за които по неофициална информация при провеждането на предишната сесия в Ню Делхи, Индия, през 2024 г. страната домакин е изразходвала 10 млн. долара, или около 20 млн. лева. В първите дни на мандата на настоящото правителство констатирахме ситуация, в която липсват изготвен цялостен бюджет и неговото финансово осигуряване.

Налице е и непреодолимо забавяне в сроковете по организацията. Въпреки че е изминала около половин година от решението за домакинство, в момента на смяната на правителството се констатира, че процесът на подготовка на България е бил значително забавен и на практика процесът започва едва през втората половина на ноември 2024 г.

Подготовката за събитие с такъв мащаб трябва да започне веднага след определянето на домакинството, с мобилизирането на всички институции, които имат отношение за неговото успешно провеждане. Едва през втората половина на ноември 2024 г. в София е осъществена първата подготвителна мисия на експерти от ЮНЕСКО, по време на която е проведена срещата им с някои членове на организационния комитет, който повече така и не се събира и в който, забележете, няма представители на Министерството на финансите.

- Какви обществени поръчки е трябвало да бъдат задействани от предишния министър, а не са?

- Това са поръчки по отношение на настаняване, изхранване, транспорт, охрана, медицински услуги и много други. В България това се случва по Закона за обществените поръчки и обичайно изисква месеци за провеждането им – 4-5, а ако има обжалване, което почти винаги се случва - и до 8 месеца. Допълнително изискване на ЮНЕСКО, което се прилага за първи път за сесия на комитета, е тези поръчки да включват и екологични изисквания, като МОСВ са подготвили необходимите детайли, като няма яснота дали и как са били отразени.

- За да се направят тези поръчки, не е ли трябвало преди това парламентът да ратифицира споразумение с ЮНЕСКО за тази сесия, това ли е забавило поръчките?

- Да, трябвало е да има подписано споразумение за домакинството с ЮНЕСКО, което подлежи на ратификация от Народното събрание. Крайният срок за подписването на това решение е бил 6 ноември 2024 г. и този срок е заложен в решението от Ню Делхи, Индия, от 31 юли 2024 г. – 8 месеца преди старта на събитието.

- Бившият министър каза, че ние сме щели да поемем само разноските на ръководителите на организацията, а не е ли трябвало да платим и на делегациите на бедните държави? Какви други разходи е трябвало да поемем?

- Имаме ангажимент към около 200 човека за покриване на всички разходи – екип на ЮНЕСКО, вкл. техници и преводачи (40-45) души, младите професионалисти на форума (30 души), представители на най-бедните държави (до двама от 44 държави), специалисти от съвещателните органи (варират всяка сесия 10-20 души). Това, което имаме към останалите като ангажимент за настаняването, е, че ще има достатъчно стаи за настаняване. По изчисления на Узбекистан, които тази година са домакин на най-големия форум на ЮНЕСКО (със сходен брой участници), говорим за около 15 до 20 хиляди нощувки за 10 дена, т.е. 1500 души за 10 дена, всеки в самостоятелна стая. Въпрос на договорка с хотелите е как ще се гарантира това, че в летния сезон ще блокираме стаи за участниците, както и да подберем хотелите, които задължително трябва да са 3, 4 и 5 звезди. В допълнение експертните изчисления сочат, че разходите само за техническата организация на форума в София биха били в размер на близо 8 млн. лв. Делегацията на ЮНЕСКО е поискала НДК да бъде преоборудван с нова озвучителна и светлинна техника, която да отговаря на изискванията на организацията.

- Колко пари щеше да ни струва сесията, ако беше в България и колко ще ни струва в Париж?

- Очакваните разходи за провеждането на сесията в София възлизаха на повече от 15 млн. лева без осигурено целево финансиране. Провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО в Париж, където има изградена инфраструктура, организационна база, съществуващи ресурси и логистика, на практика ще сведе до минимум разходите и те ще са около 5 млн. лева., т.е. говорим за значителни финансови спестявания.

- Предишният министър направи един отчет, разпространен от пиарката му, от който човек остава с впечатление, че всичко е било свършено, оставало е само вие да задвижите процедурата. Дори било говорено с хотелите около НДК да приемат гостите...

- Да, безспорно има отчетени дейности в рамките на Министерството на културата, като изработването на картата на световното наследство и специалното издание на списанието за световно наследство, като задължителни елементи в провеждането на 47-ата сесия са във финална фаза по отношение на подбор на снимки и съдържание.

Направени са огледи на зали и онлайн разговори, но поради пропуснатата основна стъпка, а именно липсата на бюджет и междуинституционална организация – работата спира дотам.

Финансовите средства за организирането на сесията в София не са предвидени нито в бюджета за 2024 г., нито в проектобюджета, внесен от служебното правителство за 2025 г.

- В този отчет се изтъква, че парламентарните групи са били питани дали да станем домакин и всички одобрили. Това не е ли било достатъчно, та е трябвала и ратификация на споразумението?

- Не, има утвърдена законова процедура, която изисква ратификация от Народното събрание.

- Толкова ли не можахте въпреки останалото малко време да подготвите тази сесия?

- Бе направена оценка на ситуацията към датата на встъпване в длъжност на настоящия кабинет, включително се взеха предвид анализите на ангажираните министерства – МВнР, МВР, МОСВ, МЗ, и службите, които показаха, че няма достатъчен капацитет и човешки ресурс, които могат да се мобилизират в толкова кратък срок, без това да застраши други ключови елементи от сигурността на страната и нормалното функциониране на институциите. Изводът, че наваксването на пропуснатите срокове при вариант провеждане на събитие от подобен мащаб в София е практически невъзможно, наложи правителството да реагира незабавно.

Веднага започнахме консултации какво най-добро може да се направи за спасяването на българското домакинство на 47-та сесия на Комитета за световно наследство, защото категорично бе констатирано, че в този кратък срок никоя държава не може да се справи с изграждането на инфраструктурите, необходими за организирането на успешно домакинство на събитие от такъв мащаб.

Събитие от подобен мащаб не е организирано в България в последните десетилетия. За българското председателство на ЕС, което по мнението на много експерти е значително по-лесно за организиране, бе създадено специално министерство със 71 щатни служители година и половина по-рано.

- Сега противниците ви казват, че ще изгубим много от това, че сме се отказали от сесията – престиж, възможност да си покажем ценните обекти, дори да спасим Несебър от изваждане от списъка на културното наследство, за което имало реална опасност?

- Това събитие не е туристическо. Не става въпрос за конгресен туризъм и тези хора не идват, за да разглеждат нашите културни и природни обекти и после дълго време да разказват за тях в своите държави. Те щяха да имат тежка, наситена със заседания програма в НДК, от 9 до 21 часа без възможност за културна програма в страната. Освен това по време на сесията няма почивни дни, т.е. работи се в събота и неделя. Всеки ден в обедните почивки и след вечерните заседания се провеждат допълнителни срещи, заседания и презентации. По отношение на престижа – значителното изоставане в подготовката на сесията в София криеше огромен риск за непокриване на организационните стандарти и тогава щеше да има негативни последици върху международната репутация на България.

Провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО в Париж гарантира успешното реализиране на събитието и защитава интересите на страната ни в дългосрочен план, която остава активно ангажирана към опазването на световното културно и природно наследство и ще продължи да бъде активен и уважаван член на международната общност и уважаван фактор в рамките на международната организация.

Подобно преместване на сесията не е прецедент – от 2003 г. насам ЮНЕСКО е местило провеждането на такива сесии три пъти поради организационни и логистични причини.

Колкото до статута както на Несебър, така и на останалите български паметници, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, няма нищо общо с провеждането на 47-ата сесия в София.

Ако не се изпълнят необходимите действия и задължителните препоръки на ЮНЕСКО и съвещателните органи за опазването на нашите културни и природни обекти, те така или иначе ще влязат в списъка на застрашените обекти.

- Печелим ли нещо от това, че оставаме домакин на сесията, която ще е в Париж?

- Решението, гласувано от бюрото на Комитета за световно наследство на 5 март в Париж, а именно – преместване на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО от София в централата на ЮНЕСКО в Париж при запазване на статута ни на страна - официален домакин, и на български представител като председател на сесията в лицето на проф. Николай Ненов – е безспорен успех за правителството, което бе поставено в техническа невъзможност от своите предшественици да реализира проекта в София. Страната ни ще бъде представена по най-добрия начин в Париж - сърцето на ЮНЕСКО. В централата на световната организация ще бъде показано най-доброто от българското културно наследство и изкуство чрез различни съпътстващи събития.

- Трудно ли е по принцип една държава да стане домакин на сесия на ЮНЕСКО?

- В случая за домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство друга кандидатура не е издигана.

CV

• Роден е на 8 юли 1976 г. в София
• Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “Актьорство за драматичен театър”.
• През май 2007 г. защитава магистратура в НАТФИЗ “Мениджмънт в сценичните изкуства”
• Работил е в “Шоуто на Слави” в Би Ти Ви и Тв 7/8
• Бил е актьор в театрите в Габрово и Шумен и в театър “София”, но напуска последния, недоволен от управлението
• От октомври 2015 г. ръководи Театрална работилница “Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт” за деца и юноши на възраст между 10 и 19 години, трупата му наброява над 60 деца
• От октомври 2016 г. е директор на програма “БГ драма” към Американския колеж в София
• На 16 януари е избран от НС за министър на културата в правителството на Росен Желязков