"Истинските истории на гениалния измамник Илия Илиев са много по-невероятни от тези, разказани във филма "Опасен чар" с Тодор Колев", убеден е бившият следовател Александър Александров. Той е водил някои от делата на прочутия затворник, а и до днес го посещава в затвора като приятел.

Преди 13 г. Илия Илиев замалко да падне в един от капаните, които сам поставя. НОИ спира да изплаща затворническата му пенсия, защото по документи Илиев се водел умрял.

Единственият човек, който е наясно с цялата схема, е следователят Александров, който вкарва Илиев в затвора. След което се превръща и в негов добър приятел и изповедник.

"Всичко започна през зимата на 1989 година, когато от село Кондофрей се обадиха, че някакъв човек извадил смъртен акт при местния лекар на името на полковник Иван Иванов.

Починалият бил високопоставен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Дотук добре, но бдителна секретарка се учудила, че не знае нищо за погребение в селото през последните дни.

Не бил открит и гробът на полковник Иванов. Имало само некролог, в който се съобщава, че е спряло да тупти едно добро сърце, отишъл си е всеотдаен и трудолюбив човек. Любопитното е, че Илия Илиев, който е роден на 24 януари 1933 година, няма нито един трудов ден извън затвора", разказва Александров.

Постепенно нишката започва да се разплита. Оказва се, че Илиев, или Баровеца, както го знаят всички, отива при местния лекар и му казва, че е преследван от турското военно разузнаване.

Легитимира се с фалшива карта като полковник. Иска да му се осигури легенда. В името на Народа и сигурността на държавата лекарят е призван да издаде смъртен акт на полковника. Целта е да бъдат заблудени вражеските служби. Действието се развива малко след последните размирици около Възродителния процес и изселването на български турци. Лекарят се хваща на въдицата на обаятелния измамник.

Всъщност идеята на Илиев е да не бъде преследван от българското МВР след поредица измами извършени под фалшивата самоличност на полковник от ДС. Но е заловен и делото поема следователят Александров.

"Още когато ме видя, се опита да ме преметне и мен. Помоли ме да го заведа при един колега, който се казваше Гергов и беше шеф на Пето РПУ по това време.

Заведох го при съвсем друг човек, а Баровеца едва не му се хвърли на шията като на стар приятел. Този път номерът му не мина", спомня си следователят.

Въпреки че води дело, което за пореден път вкарва Илиев зад решетките, следователят успява и да се сприятели с измамника.

"Отнасях се с него човешки. Случвало се е да му купувам и храна отвън, да му правя дребни услуги. Компромиси с работата не правех, но това не ми пречеше да разговарям с него за миналото му. С гордост ми разказваше подвизите си. Правех си и експерименти. Веднъж му дадох молив, химикали, индиго и хартия. След 15 минути беше готов с перфектен фалшификат на карта на офицер от Държавна сигурност.

През живота си не е прочел нито една книга, но е невероятно сладкодумен. Казва, че никога не е мамил обикновен човек. Жертвите му винаги са били или богати хора, или държавни предприятия. Една от многобройните му, но неизвестни истории се развива в Държавна спестовна каса в Кюстендил. Действието се развива през 60-те години.

Илия Илиев отива в банката, облечен в униформа на младши лейтенант и си открива сметка за 10 лева. Прави това просто, за да се ориентира в обстановката. После се появява там като длъжностно лице, което трябва да провери сигнал, че в клона са попаднали фалшиви банкноти. Изисква за проверка общо 10 000 лева.

Огромна сума за това време. Обяснява, че проверката ще отнеме време и излиза през задния вход. Касиерката се усъмнява, вика и милиция. По петите на Илия тръгват двама цивилни милиционери. Баровеца тича като луд към жп гарата, а ченгетата след него. Илия се мята на един влак, но не успява да се отърве от преследвачите. За негов късмет вижда във вагона униформен военен офицер. Баровеца е още с униформата на младши лейтенант и започва да крещи: "Помощ, искат да ме убият." Военният моментално вади патлака и го насочва към цивилните милиционери.

Как така ще преследват униформения другар от МВР? В суматохата докато се разберат кой какъв е, Илиев влиза в тоалетната и се заключва. Съблича униформата и я изхвърля през прозореца. Под нея е облечен с цивилни дрехи.

Парите, които вече му пречат, защото са веществено доказателство, започва да пуска в дупката на тоалетната чиния. По жп линията към Земен започват да летят десетачки..., разказва следователят. - Баровеца казваше, че кантонерът със сигурност е станал богат, ако бил наблизо по това време.

След тази случка Илиев все пак е заловен и се озовава в затвора.

Признава пред следователя, че се е поучил от грешките си и няколко години по-късно прилага същия номер. Но вече успешно.

По делото, което Александров му води - за "Въвеждане в заблуждение" с фалшив смъртен акт, Баровеца е пуснат от следствения арест с мярка за неотклонение подписка. "Правеше се, че куца, но веднага, когато го пуснах, изправи походката", разказва бившият магистрат. - Показах се на прозореца на стаята си и му викнах: Ей, Баро, мамка ти, нали те болеше кракът?!" А той ми отговори: "Извинявай, началник, бях забравил."

Историята на любопитното приятелство между двамата мъже от двете страни на закона продължава с няколко още по-любопитни случки.

Веднъж посред нощ Баровеца звъни в дома на Александров и му кара за подарък живо прасе. По-късно му завещава пишещата си машина "Марица", модел 1970 година, с която е направил някои от най-големите си измами.

"Не си падам по модерните технологии и компютрите, затова още си щракам на тая пишеща машина", казва днес бившият топследовател на Перник.

Спомня си и за друг емблематичен удар на Баровеца, извършен в края на 60-те години. Илиев отива в дома на управителя на култовия ресторант "Севастопол".

Подготвен е перфектно. Знае, че същата вечер мъжът е сам вкъщи. Апартаментът му се намира в центъра на София. Илиев е в униформа на лейтенант от МВР. Има специален човек, който му ги шие. Измамникът носи безупречно фалшифицирани документи.

Това са постановления на прокуратурата за обиск, претърсване и изземване. Подпечатани и подписани, както си му е редът. Домът е обзаведен с луксозни мебели, които няма как да се купят със заплата на управител на ресторант. Но по времето на комунизма хората с пари са тези, които работят в сферата на търговията и услугите. Правят далавери и печелят големи пари.

Илиев от пръв поглед разбира, че жертвата му вече сама се е оплела. Нарежда на управителя на "Севастопол" да викне двама души поемни лица от съседите, които да са свидетели на изземването. Примрял от страх, проверяваният започва да моли за снизхождение. Чука по стената, докато не се чува кух звук. Илиев разбира, че там са парите. Тръгва си от дома на управителя с 57 000 лева. "Съжаляваше само, че не е имал подръка камион, с който да натовари мебелите.

След удара отива директно в бар "Астория" и подпира четирите крака на масата с пачки от по хиляда лева. Интересното е, че той почти не пие алкохол, но много обича да черпи. Същата вечер е похарчил над 20 000 лева.

Явно е платил сметката на всички в бара", разказва Александров.

Дори в затвора Баро не забравя стария занаят. "Последното, което чух, е, че продавал на други затворници джиесеми, които всъщност били детски играчки. После настоявал, че им е дал напълно работещи мобилни апарати. Доколкото познавам човека, е напълно в негов стил", казва бившият следовател.

Очаквайте парите утре

КОРОННИЯТ номер на Илия Илиев по времето на комунизма е да обикаля държавните предприятия и да се представя като снабдител. Винаги носи със себе си отлично фалшифицирани документи. "Отива например във "Видахим" и взема сто гуми. Издава платежно нареждане и уверява, че парите ще бъдат преведени още на следващия ден", разказва бившият следовател Александър Александров. - По същия начин завлича пернишкото предприятие "Каменина" със 7000 лева... Списъкът е дълъг. Едва ли могат да се изброят всичките му удари. Доколкото си спомням, така беше успял да омагьоса един от бившите шефове на "Кремиковци", че в крайна сметка се прибрал с неговата служебна "Лада".

Разбива съдебната палата

Илия Илиев замалко да тегли клечката на Съдебната палата в Радомир и да я изпепели до основи. Но е заловен в последния момент. Заедно със сина си той се опитва да открадне делото за измама и завеждане в заблуждение, което следовател Александров вече е внесъл в съда.

"Не са успели да намерят папката, въпреки че са ровели здраво. Без да искат, пипат телефонния апарат, който е свързан със СОТ. Идва полиция и ги залавя малко преди да залеят стаята с бензин и да драснат клечката", казва Александров.

Лекарят побелява за една нощ

ЛЕКАРЯТ, който издава фалшивия смъртен акт на Илия Илиев в Кондофрей преживява истински кошмар. Той е привлечен като свидетел по делото за въвеждане в заблуждение и измама. "Докторът беше младо момче, нямаше още 30 години. Беше се хванал на въдицата, че спасява полковник от ДС от лапите на турците, като го обявява за мъртъв. Опитах се да го успокоя и веднага му казах, че го разпитвам като свидетел, а не като обвиняем. Момчето имаше гарвановочерна къдрава коса. На следващия ден трябваше да се видим пак. Беше напълно побелял само за една от нощ от притеснения", спомня си следователят.

Умирай трудно

ПО ДОКУМЕНТИ Илия Илиев е умирал три пъти. Първия път това се случва в Пазарджик през 80-те години, когато е обявен за общонационално издирване. Илиев разлепва собствените си некролози и се пренася да действа на спокойствие в района на Шумен и Силистра. Втората му смърт е тази в Кондофрей, а третата е обявената от документацията на НОИ наскоро. "Илиев твърди пред мен, че голяма част от парите, които е изкарал с измами или е похарчил с широки пръсти, или е дарил анонимно на детски градини и домове на сираци. Така се опитвал да опрости греховете си. По-късно, когато напуснах следствието и станах адвокат, съм се явявал като негов защитник по други дела. Винаги ми казва: Сега нямам мангизи, но да знаеш, че като изляза, ще се разплатим. На едно място съм заровил купища с евро. Опитва се да ме преметне. Когато той беше на свобода, еврото още не съществуваше", казва с усмивка Александър Александров.

Геният от Кондофрей

"Илия Илиев Баровеца не е единственият гениален измамник от Пернишко. Николай Сламов е може би по-добър от него", казва бившият следовател Александров. В началото на 70-те години Кольо Саламчето, както е известен този мошеник, разбира, че в Кондофрей ще се открива ново читалище. Поканен е да присъства Георги Стоилов, по това време министър на благоустройството. Тържеството е насрочено за неделя.

В петък Саламчето се обажда в кметството и се представя за зам.-министър. Казва, че се налага тържеството да се измести за събота. Намеква, че който има някакви жилищни нужди, трябва да се подготви с молба и капаро. В събота отива на празника официално облечен. Казва, че той е другарят Стоилов и сяда начело на трапезата.

Ядене, пиене, музика, високият гост е обграден с внимание. Урежда около 40 души с нови апартаменти и им прибира предплатата. Когато на другия ден министър Стоилов отива да открива читалището, селото е пусто. Всички страдат от адски махмурлук...

Текстът е публикуван през 2011 г., но го предлагаме отново на читателите заради големия интерес.