Гледах като вцепенена - на моменти сякаш не се беше случвало с мен

Ако трябваше да изберем един зрител на премиерата на филма за Гунди, когото да определим като "най-специален", то това е тя. Лита, съпругата на Георги Аспарухов. Музата на живота му. Жената, която мечтаеше за вечност с нейното момче. И която сбъдна друга мечта - да предаде на бъдещите поколения вечността зад образа на нейния Георги. Истински, какъвто само тя го познаваше досега. Именно тя стана най-силният съотборник на драматурга и режисьор Емил Бонев в писането на сценария. Единственият възможен съотборник на нивото на Гунди за "този мач". Неговата Лита. Емоционално изстискана до краен предел. С умора, която всячески ѝ личи. Но и една фина усмивка, която се извисява над всичко. Така я виждам на първия ред в огромната зала, когато вече хилядите зрители са се прибрали... Нямаше как да не запаметим и частица от нейните емоции точно в този миг. Емоциите на "най-специалния зрител". На жената, благодарение на която и Гунди, и филмът за Гунди са такива, каквито са.

- Лита, колко пъти плака по време на премиерата? Вашата емоция просълзи цяла България, а думите ти, че филмът връща времената на мечтите и любовта, явно са истина...

- Аз се разплаках само накрая - на този разкошен финал, на щастливото семейство, на любовта към детенцето, на всичко, което ги е обединявало... Иначе гледах като вцепенена. Следих цялата история... На моменти като че ли това е нещо, което не се случва с мен.

- Извън вцепеняването, извън финала със семейното щастие, кой друг момент ви развълнува най-много?

- Всичко ми беше вълнуващо. Впечатли ме, че публиката, която е адски разнородна, реагираше по най-точен начин на най-важните моменти.

- Щастлива ли си от това, което ти успя да предадеш чрез основната ти роля при написването на сценария на филма от Емил Бонев, за да може твоето момче да бъде помнено такова, каквото е?

- Абсолютно. Аз си свърших моята работа. Страхувах се да пусна България в дома си, но никак не съжалявам.

- Това ли е цялата истина. Това, което през целия си живот ти си искала да кажеш и покажеш за Георги?

- Това е. Който иска да разбере какъв е бил, да гледа филма.

***

Преди да започне прожекцията на 30-метровия екран в залата, хилядите зрители дълго и на крака аплодираха Величка Маркова и сина ѝ Андрей. Аплодисментите утихнаха, само за да се чуе благият глас на жената, вмъкнала любовта в живота на Георги Аспарухов.

Преди 65 години срещнах едно момче. Заедно пораснахме, оженихме се, родихме си момченце и знаехме, че ще бъдем до старините си заедно. Благодаря на Емил Бонев. Благодаря на Димитър Димитров и Борис Славков. Благодаря на Павел и Александра. Благодаря на Иван и Андрей. Благодаря на всички в този филм, че ме върнаха във времето на любовта, на радостта и на мечтите. В едно време, което не бих искала да свършва. А вас ви моля - обичайте това момче и не го забравяйте, каза Лита.