“6 години в другото измерение”, “Памет за Ивайло Крайчовски!”, “Прекрасен музикант! Царство му небесно!”, “Ивайло обичаше морето, сега е в небитието - от шест години”. С мили думи и много снимки близки и приятели на Ивайло Крайчовски почетоха паметта му във фейсбук. Правят го всяка година след тъжния 21 август, когато басистът на ФСБ си отиде внезапно едва на 57 години.

В последните години от живота си бил тъжен, може би депресиран, разказват приятелите му. “Той страдаше, че хубавата българска естрадна музика никой не я признава в чужбина. Беше от тези песимистични оптимисти”, казва Игор Марковски. Мариана Попова също си спомня тъгата, която го е погълнала. “Видяхме се, говорихме за музиката в България и накъде отива тя. Беше се предал. Беше се отказал и беше разочарован от това, което се случва с българската музика. Така го усетих”, обясни певицата.

Дали прекалява с чашката заради отчаяние, или депресията му е започнала благодарение на алкохола? Крайчовски така и не призна публично, че пие, така че и приживе едва ли щеше да даде отговор на този въпрос.

Въпреки това той остави името си в българската музика не само като легендарния басист на ФСБ, но и като инициатор за създаване на групата “Стари муцуни”.

Пифа или Носъ, както бе познат в рок средите, става част от любимата на няколко поколения група ФСБ през 1983 г. Тогава е само на 22 години. Там свири на бас китара и е поддържащ вокал.

Попада в групата, след като Александър Бахаров емигрира в Германия. Още на прослушването Крайчовски впечатлява музикантите като единствения басист, който си настройва китарата, преди да започне да свири. Според музикантите точно така е правилно. Няма как да свириш на един инструмент, преди да го настроиш.

С идването му във ФСБ излизат някои от най-харесваните им песни - “Зимна къща”, “Не така” и “Завръщане”. А първото участие на Пифа на голямата сцена е на стадион “Академик” пред публика от 15 хил. души.

“Споменът за Ивайло е свързан с най-златните ми, най-хубавите, едни от знаковите години във ФСБ, може би към 25 години. Най-вече се свързва с приключенията ни на сцената, естествено, защото там бяхме един до друг и най-близки. Винаги с настроението си ни е подтиквал да бъдем позитивни и винаги с това ще го помня”, разказва Константин Цеков, един от създателите на ФСБ.

По-късно Пифа започва да се занимава с музикално продуцентство и работи като тонрежисьор. В средата на 90-те години взема участие в създаването на албумите на много български поп и рок певци, както и джаз музиканти.

На 1 януари 2007 г. ФСБ изнася концерт на централния софийски площад “Батенберг” по случай влизането на България в Европейския съюз, а концертът е излъчен на живо по БНТ.

В същата година Крайчовски напуска ФСБ. Впрочем пътят на басиста е предопределен още от дете. На 5-годишна възраст той свири на цигулка и учи солфеж. В ученическите си години намира рок музиката за свое призвание и свири на бас китара в гимназиална група. По-късно е приет в Музикалната академия и през 1983 г. завършва факултета по “Поп и джаз изкуства”. Част е от класа по контарабас и бас на проф. Симеон Венков.

Че е легендарен басист, смята и фронтменът на група “Хоризонт” Валери Славчев. “Спомням си един 1 май, когато ние с “Хоризонт” забивахме на концерт в София. Започнахме да свирим кавър на “След десет години”, когато Иво, за изненада на всички ни, се появи и се качи на сцената, грабна баса и започна да свири с нас. В подобен момент те побиват тръпки, защото той е от легендите, от които ние сме се учили. Пифа си остава завинаги онзи мъжкар с бас китарата в ръка и дружелюбната усмивка. Обичаме те, приятелю!”, разказва Славчев.

Крайчовски е и инициатор за създаването на групата “Стари муцуни” с рок легендата Георги Минчев. Почитателите ѝ определят формацията като супергрупа, защото в нея участват известни и вече утвърдени имена на музикалната сцена.

Сред тях са Петър Гюзелев - Пеци, Георги Марков и Валди Тотев от “Щурците”, както и Иван Лечев от ФСБ. Първото им излизане на сцена е на 1 юни 1991 г. в клуб към Софийския университет, а 3 години по-късно издават албума “Бира, секс и рокендрол”.

През 1999 г. Петър Гюзелев напуска “Стари муцуни” и следват няколко неактивни години. През 2002 г. обаче бандата издава албума “Светлината”. Сред най-известните им парчета са “Бира, секс и рокендрол”, “Мързелив бирен ден”, “Купонът тече”, “Кръчмата на Спас”.

Година преди да се появи албумът, Георги Минчев умира. В негова памет Крайчовски, Вили Кавалджиев, Васко Кръпката и Валди Тотев правят рок и блус фестивала “Цвете за Гошо”, който се провежда всяка година в софийския Южен парк. Тазгодишното издание ще е на 7 и 8 септември в “Маймунарника”. Тогава публиката ще чуе различни блус и рок формации, включително “Г.М.О. Георги Минчев Оркестра” - приятели на Минчев, които свирят негови песни по свой начин. Хедлайнери на двете вечери ще бъдат Милена и “Подуене блус бенд”.

Освен като музикант Ивайло Крайчовски остави диря и в българското кино. Той е един от основателите на “София филм фест” и от 1996 г. е музикален директор на фестивала. По негово време програмата включвала многобройни рок и джаз концерти и филми, казаха организаторите на киносъбитието след новината за смъртта му през 2018 г.