• Алберто Мартинес още през 2012 г. констатира, че прочутата теорема е била известна на вавилонците, китайците и индусите много преди мъдрецът от Самос да се роди 

Колкото и да звучи невероятно, математиците по целия свят десетилетия наред си задават еретичния въпрос – какъв всъщност е приносът на Питагор за тяхната наука?

В същото време днес едва ли има човек на нашата планета, който да не е изучавал прочутата му теорема за хипотенузата и катетите на правоъгълен триъгълник. Наскоро обаче бе открита вавилонска плоча, доказваща, че поне 1000 години преди въобще Питагор да бъде роден, по-древни от него хора са боравили със същата формула. В книгата си от 2012 г. „Култът към Питагор" математикът Алберто Мартинес отбелязва, че въпросната теорема е била известна не само на вавилонците, но и на китайците и индусите, живели много преди Питагор да се роди през 570 г. преди новата ера на гръцкия остров Самос. Тоест новооткритата преди няколко седмици плоча само потвърждава още веднъж нещо, което изучаващите историята на математиката отдавна знаят.

Въпреки това името на Питагор се е вклинило в учебниците и най-вероятно ще си остане там завинаги. Историческото проучване на „Космос" установи, че причините за това са най-малко две. Първата е, че мъдрецът от Самос е успял да събере по неподражаем начин знанията на древния свят и да ги подреди в стройна система, която успял да предаде не само на учениците си. Той направил немислимото, вдъхновявайки десетки хиляди елини да се влюбят в науката и да го слушат в захлас. Втората е, че самият той бил човек, надарен с необичайни качества – според описанията „най-красивият сред красивите", но заедно с това - фантастичен атлет и харизматичен оратор. Питагор бил не само убедителен оратор, а буквално очаровал публиката си, която стигала до 2 хил. души. Но на тях той не само успявал да обясни по достъпен и ясен начин сложни математически и астрономически концепции, а и ги провокирал да възприемат различна ценностна матрица, подчинена на нов, непознат дотогава морал.

Благодарение на този странен микс от различни таланти, неистова любов към точните науки и мистицизъм, около обаятелния Питагор се формирал култ, който днес спокойно бихме определили като секта. Тя имала своите строги и странни правила, но същевременно била като магнит за най-надарените умове в тогавашния свят, жадни да научат връзките между числата, звездите, природните явления и музиката. В ежедневни „мозъчни атаки" с учителя си любопитните ученици доразвивали знанията, които той донесъл от Далечния изток, след което всяко следващо откритие или извод те отдавали на гениалността на Питагор. Вероятно благодарение на култа възниквали разнообразни митове, които с годините се надграждали и ставали все по-очарователни и вдъхновяващи. Разпространявали се красиви разкази, много от които днес се приемат за истина, но за тях няма нито едно потвърждение или доказателство. Безспорен пример е историята, според която Питагор веднъж наблюдавал движението на небесните тела и възкликнал, че Земята трябва да е сфера. Както и че тя изобщо не е център на Вселената, а едно от многото небесни тела около „централно светило". 

Защо биографите му изграждат красивия мит за свръхчовека, четете в новия бр. на списание "Космос"