Вече над 300 години няма категоричен отговор на въпроса дали действително ябълка е паднала върху главата на Исак Нютон, за да открие закона за всеобщото привличане. А почти 2000 години по-рано дали наистина Архимед се е потопил във ваната, за да изтласка водата навън и да извика „Еврика!”, установявайки закона за хидростатиката?

Ами преди по-малко от 100 години действително ли Александър Флеминг открива пеницилина благодарение на своя мързелив стажант? Младежът просто не затворил добре един буркан със стафилококови култури. В резултат той плесенясал, а Флеминг видял, че само там бактериите били унищожени. Така през 1928 г. мухълът започва да спасява човешки животи - милиони само през Втората световна война.

Ако се заровим дълбоко в миналото, ще намерим още много, много подобни истории, в които хората са напудрили смело красиви легенди в основата на големи научни открития. Но истината е, че зад всяко велико постижение, което рязко променя живота на човечеството, стои чисто и просто любопитство. Силно любопитство, което разпалва въображението, пъди съня, дава криле на мислите, разгаря мечтите и отваря вратите към нови светове.

Затова, както преди хиляди години, така и днес е достатъчно да бъдеш мечтател, да носиш порива и постоянството на откривател, за да се озовеш в други измерения дори не чрез богато оборудвана лаборатория, а просто от своя малък балкон в жилищен блок в София. Като Иван Райчев, любител астрофотограф, който наблюдава и заснема мъглявини, звезди и галактики, проблясващи на милиони светлинни години от Земята. В този „Космос” той ще Ви разкрие как само за няколко години постига истински чудеса в своето красиво нощно хоби.

Ще Ви срещнем и с най-срамежливия учен в човешката история, който, забележете, направил изключителни открития много години преди хората, чиито имена те носят днес, но запазил постиженията си в дълбока тайна. И този мъж, подобно на Исак Нютон, бил аскетичен и асоциален, обрекъл се на сексуален глад и останал девствен до края на живота си. Посветен единствено на науката в своята лаборатория, Хенри Кавендиш е първият откривател на водорода, на закона на Ом, закона на Далтон за парциалните налягания, закона на Чарлз за газовете и дори успял да изчисли преди всички плътността на Земята. Във втората половина на XVIII век богатият британец контактувал само с Кралското общество в Лондон, а в дома си имал лично стълбище, за да не среща по никакъв повод прислугата. Срамувал се от всяко общуване. Особено с жени. Скромен и затворен, той заключва големите си открития в лабораторията и те остават скрити дълги десетилетия преди документите да бъдат намерени от далечни наследници.

Но кой от нас няма свой таен свят или прикрита история?

Може ли да повярвате, че един от най-великите композитори - Лудвиг ван Бетховен, чиято Девета симфония днес е химн на Европейския съюз, е прекарал денонощие в ареста по обвинение в скитничество? Да, вярно е, и в този „Космос” ще подреждаме парченца от пъзела на тези най-мистериозни 24 часа от живота му.

Ще се пренесем и в Антарктида, където красивият императорски пингвин е на път да изчезне завинаги заради глобалното затопляне. Дълбоко в океаните ще Ви потопим до подводните планини, които са по-високи от Еверест и почти неизследвани. Ще се върнем стотици милиони години назад, за да проследим как динозаврите са се превърнали в птици. Ще Ви разкажем как древна перуанска цивилизация е балсамирала хора преди 3000 години и дали е възможно наистина хората да напускат тялото си, за да се погледнат отгоре.

Приятно пътешествие!