Докато хората се радват на девствената природа, Живков прави първи копки за Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена

Почивката на море винаги е била централно събитие за българите. Традицията датира някъде от средата на 50-те години на ХХ век, когато няколко години след отмяната на купонната система през 1952 г. са регистрирани първите плахи опити за морски туризъм у нас след войната.

Въпреки мизерията първите осмелили се да наемат квартири по морето заварили великолепно запазена природа, спокойствие и чистота. Според всички свидетелства от онова време в началото ходенето на лятна почивка все още е било много приятно изживяване. Без масовото бетонно застрояване, без автомобили навсякъде или неприятна гъчканица.

Постепенно през лятото все повече хора започнали да посещават не само Варна и Бургас, а и по-малките крайморски села и градчета. Тази идилия продължила до втората половина на 50-те години, когато дошлият на посещение у нас Никита Хрушчов продиктувал на своя фаворит Тодор Живков да построи големи курортни комплекси, за да печели чужда валута от тях.

А обикновените сънародници, лишени от възможността да пътуват зад граница, правят всичко възможно да се сдобият с карта за почивка от предприятията, в които работят. Всяка година тълпите, които щурмуват заветната цел, се увеличават. В края на 60-те и през 70-те години след уморително нощно пътуване с влак столичани, както и хората от другите населени места

от вътрешността на

страната се втурват

към касите

за автобусни билети в Бургас и Варна, за да стигнат до малките селища край морето.

По-находчивите се насочват към пътническите кораби комети, които, макар и на по-висока цена, свързват всички по-големи градове по Черноморието - от Каварна на север до Созопол на юг с редовни линии всеки ден.

В същото време продължава грандиозното строителство и за добро или лошо тази идея променя напълно облика на Българското Черноморие. За съжаление в наистина лъскавите за времето си новопостроени комплекси невинаги има място за българи, а и цените не са по джоба им. Затова, поглеждайки към новоизникналите разкошни сгради, хората у нас с лека тъга, но и с пълно право се шегуват: “За българи и кучета – забранено”.

Настъпилата промяна

е описана по

великолепен начин

от писателя Георги Марков в неговия репортаж “Жилото и медът на туризма”:

“Вървя по чудесния пясък на брега и си мисля за онова, което този бряг представляваше само преди 10 години. Това беше 6-километровият северен плаж на Несебър. Дълго и пусто пространство от надиплени дюни, горещо слънце и чисто, бистро море. Като студенти ние скитахме из тоя простор, лягахме на дюните и се радвахме на някаква слънчева свобода. Човек можеше да ходи както си иска, защото никой не го гледаше и летовниците тук бяха съвсем малко. В самия Несебър и в Созопол, в Приморско или в Ахтопол хората живееха в скромен и девствен свят. Рибарите бяха истински рибари, лозарите бяха истински лозари и хората бяха истински хора.

Този стар свят щеше да умре в деня, когато Никита Хрушчов през 1956 година щеше да види красотата на Черноморието и да посъветва българското правителство да печели пари от туризъм.”

Морската ни столица

Варна става любимо

място на елита

на управляващата тогава комунистическа партия, като за целта през 1956 г. започва строителството на обширен комплекс на север от града. Изборът пада върху местността Узункум (от тур. - Дълъг пясък).

Въпреки че Златни пясъци започнал да се оформя като курорт едва през 1956 - 1957 г., подхвърлянията за това, че в Узункум може да се изгради комплекс, датират още от 1915 г. и са на братята Херман и Карел Шкорпил. През 1937 г. именно те инициирали преименуването на местността в Златни пясъци. Трудно е обаче да се каже дали това е свързано със старата легенда, че ситният и златист пясък се образувал като отмъщение на земята, в която пирати закопали огромно златно съкровище...

На 3 февруари 1943 г. под името Народен парк „Златни пясъци“ с площ 240 хектара се създава природен резерват, който е обхващал територията от Аладжа манастир до старата българско-румънска граница.

Мястото на бъдещия комплекс пък имало славата на “змиярник” - било блатисто и обрасло с храсталаци, но съчетавало по неповторим начин девствена гора и просторен плаж. Ако не се броят близките лозя и овощни градини, по онова време

то било обитавано

само от змии, гущери

и костенурки,

а само на стотина метра от морския бряг, в самия център на бъдещия комплекс Златни пясъци имало сладководно езеро.

Първата копка за новия курорт била направена на 11 август 1956 г. и е на хотел “Лилия”. Само за няколко месеца - до началото на сезона през 1957 г., били изградени и пуснати в експлоатация още осем хотела и пет от т.нар. сектори с дървени къщички.

За ужас на всички строителните работи били съпътствани от постоянното съжителство между работниците и змиите. Те били толкова много, че за да се справят с тях, строителите прибягвали до помощта на Зоологическата градина и института, извличащ отрова от влечугите за медикаменти.

Месеци наред из Узункум се разхождали специалисти, които с голи ръце ловко ловели змии и гущери. Въпреки усилията сборните места на влечугите оставали неизвестни.

И нерядко, когато при строителството се разбивали варовикови камъни, били намирани цели кълба навити змии. Като крайна мярка били внесени между 200 и 300 таралежа от Албания, които още с пускането им из района дали добър резултат. По-късно се появяват и хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия, като последният етап от строителството му е завършен през 1966 г.

Подобна е и историята на Слънчев бряг. Някога местните хора от близкия Несебър

наричали това райско

място “Царската градина”

Малцина знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс, в продължение на десет години там е функционирала младежката лагер-школа “Лиляна Димитрова”. Първоначално настанявали младежите в палатки, но по-късно построили и леки дървени бараки, разказват местните. Те обаче набързо са преместени в с. Равда, когато през 1958 г. с постановление 120 от 30 юни на Министерския съвет на НРБ стартира строителството на модерния комплекс.

Легенда с комичен привкус се разказва за чеха Франтишек Силвестър - първия официален чуждестранен турист в Слънчев бряг. Той имал неблагоразумието да пристигне ден преди останалите от групата си. Още с първата му поява на брега внезапно от входа на новопостроения хотел “Калина”

заплашително изскочил

огромен двуметров смок

Чехът хукнал да бяга, докато влечугото с победоносен вид се скрило в близките храсти. Така чуждестранният гост се разминал само с уплахата, но казват, че разказът за случката помрачил почивката на цялата група туристи от братската соцстрана.

През 1965 г. там започва и ежегодното издание на прочутия музикален фестивал “Златният Орфей”. С появата на новите комплекси и идването на многобройни чуждестранни туристи у нас се създава и странен феномен. Жителите на строго затворената до този момент комунистическа държава започват да добиват пряка представа за живота в чужбина.

Разбира се,

по новите комплекси

е пълно и с тайни

ченгета от ДС

На практика те назначават персонала и би трябвало да следят за всеки нерегламентиран контакт на нашенци с опасните, но така привлекателни за бюджета на социкономиката ни “западняци”.

Въпреки това много българи на ръба на закона започват да въртят забранена търговия с валута и чужди стоки - най-вече дрехи и накити. Нещо повече, наскоро разсекретени документи на бившата Държавна сигурност свидетелстват, че до подобно “разложение” са стигнали и самите агенти на тайните служби.

По правило обаче обикновените хора у нас ходят на море в набързо построените почивни станции и бунгала на предприятията, в които работят. Съсредоточени предимно в малките градчета на Южното Черноморие, те предлагат сравнително сносна почивка срещу карта за 30 - 40 лева. Условията в тях невинаги са много добри. Най-често работническите семейства имат на разположение само по една мивка на етаж, а тоалетните вонят неописуемо. В първите години на масовия туризъм у нас почиващите се сблъскват и с облаци от комари от все още непресушените блата по крайбрежието.

Появяват се и първите къмпинги. В тях срещу 4 - 5 лева на вечер двама любители на близкия досег с природата могат да почиват на палатка. Разбира се, не е било толкова лесно, защото за целта трябвало преди това да си набавят и необходимото оборудване, а такова по това време не се продава по магазините в страната. За щастие, често прибиращи се туристи от Чехия, Полша, Унгария или ГДР срещу известна сума са готови да продадат палатките си на нашенци.

Повечето от местата, определени за опъване на палатка, са без топла вода, а за храна почиващите в тях трябва да се редят на безкрайни опашки по магазините или за скъпи кебапчета в бира-скарата.

Въпреки това още от края на 60-те и началото на 70-те години местата за къмпингуване са претъпкани. Но развитието на родния туризъм по онова време има и своите добри страни. На практика

летуването става

възмъжно за всяко

българско семейство

и постепенно ежегодното ходене на море се превръща в показател за порасналия жизнен стандарт на населението след десетилетия на оскъдица и ограничения.

Успоредно с това се развива и квартирният туризъм. През 60-те години голяма част от софийската интелигенция, а и много младежи откриват уюта на стария град в Созопол. Ахтопол пък е трябвало да бъде курорт, изцяло запълнен със станции с бунгала. Междувременно продължава планирането и изграждането и на другите ни международни курорти. През 1965 г. се създава държавното търговско предприятие „Балкантурист“. Неговата задача е да съдейства за развитието на международния и националния туризъм на България. Решено е първият етап от курортното строителство да започне с изграждането на туристически комплекс в една красива местност на добруджанското крайбрежие. Тя била известна още от древността, като

траки и гърци я

наричали Долината

на вечната пролет

През първата половина на ХХ век обаче никой не оценявал природните й дадености. Първоначално там бил разположен малък германски корпус за охрана. Войниците в него често питали рибарите на немски дали имат риба за продан: “Фиш, фиш?”. По-късно самите морски труженици отивали да им предлагат стоката си и така мястото вече станало известно като Фиш-фиш.