Ако беше днешна мутра, за Димитър Общи бихме казали, че е гледал твърде много каубойски филми.

В тях винаги има сцена как бандити на коне гонят дилижанс, пуцат, пуцат и го обират.

За обира на турската хазна при Арабаконак обаче Общи е трябвало да гледа повече екшъни като "Бандата на Оушън" например. Тогава би извършил перфектния обир.

Но нерде Общи, нерде Оушън. Левски го е знаел и макар да е одобрявал по принцип акцията, е твърдо против да я поверяват на Димитър Общи. В последното му писмо от 12 декември 1872 г. при вече разразилия се голям провал Левски пише: "Като го не видях на другия ден, та да му кажех да не бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стояна Пандур да каже на Д. Об., но както за сичко и за това не е слушял."

Към насилствено събиране на пари комитетите на Левски пристъпват още през 1871 г., след като "поканителните писма" до имотни българи да благоволят за "народний ни жъртвеник" не дават ефект. Става ясно, че с членски внос не могат да се купят пушки за въстанието. Организацията на Левски е бедна, богаташите отсам и отвъд Дунава се дърпат от нея и парите едва стигат за тайната поща и за печатни материали.

Утопичната идея да се купят наведнъж 100 000 пушки и фишеци за тях от панаира в Узунджово показва колко безхитростни са били комитетските дейци по финансовите въпроси. В по-късни писма Левски поставя по-реалистичната цел 5000 пушки, а в писмо от 2 юли 1872 г. вече пише за "от най-добрата система 500 длъги като понапред са изпитат на секи десет една".

Една пушка струвала 10-12 лири, което тогава е цяло състояние. Левски в окръжно до комитетите дава инструкции да се правят колкото може повече заявки за пушки, за да падне цената на 8-9 лири. Имало е замисъл Каравелов да поръча пруски пушки на оръжеен търговец в Швейцария, но това така и не става. Напротив, знае се, че постоянно е бил в недоимък и е трупал дългове покрай издаването на вестниците. Левски пише, че се е надявал при крайно рискования обир в къщата на Денчо Халача да вземе достатъчно пари, че да плати и борч на Каравелов.

В крайна сметка са купени само 50 револвера с 3800 (при заявени 15 000) патрона. При това от тази поръчка Централният комитет задлъжнява с 984 гроша на Данаил Попов.

Идеята за обира на пощата в Арабаконак обаче е чорбаджийска. Има версия, че пръв я подхвърля плевенчанинът Костаки Костов. Според друга версия хрумването е на Тодор Пеев - очилат етрополски даскал, който се оказа и драматург, тъй като преди 30 г. бе открит текстът на пиесата му "Фудулеску". Той разказва на Каравелов, че обирът е скроен на сватбата му в Етрополския манастир на 14 септември и е обсъден от комитета в Ловеч.

На разпитите Общи разкрива, че обирът му бил нареден от чорбаджията хаджи Станьо Врабевски, председател на тетевенския комитет, и от касиера Петко Милев Страшния. За разлика от другаде в този комитет влизат общо 5-има чорбаджии

А председателят му обичал да казва, че "10 000 гроша пари има винаги готови", т.е. за него това са джобни пари.

Явно тетевенските богаташи виждат, че Общи е ахмак, и го подлъгват да извърши обира, за да не става нужда да се бъркат за народното дело. Тъкмо тогава от Тетевен се искат 50 000 гроша берии. И хаджи Станьо казал на Общи: "Комитетската каса не ще се напълни така, като събираме по две, по пет лири. В Орхание ще постъпят 50 000 гроша и оттам ще се изпратят в София. Да нагласим и да оберем тази хазна."

Общи нарежда на Стоян Пандура, стар хайдук по Странджа, да събере хора за обира. Четата се състои от 17 души, все разбойници и катили, между които и един турчин или помак - Кара Мустафа от Правец, "човека със зеления джамадан". За него обаче и за още двама от четата няма данни да са заловени.

На Марин Николов, околийски ковчежник в Орхание и секретар на комитета там, е наредено да обади кога хазната ще тръгне за София

За някои от четата са ушити "низамски дрехи". Други са с кебета или елеци, но повечето са с чешири. На главите носели кърпи или фесове. Димитър Общи обаче от суета си зашива на ръкава подофицерска нашивка.

Повечето четници носят свое оръжие, а които нямали, получили от Петко Милев. Четата се изнася в Балкана над Арабаконак, носи се храна и два-три дена чака известие за хазната.

Турският дилижанс бавно навлиза в прохода преди обед на 22 септември 1872 г. Представлява висока покрита каруца, запрегната с биволи. Кара ги заптие с пушка. Охраната е от 2 конни заптиета с карабини, препасани през рамо.

Общи е наредил засадата в местността Камена стърга. Там шосето се вие в теснина между урвите и видимостта напред и назад е под 50 м. Разбойниците са разделени на две групи - едните са над завой и виждат колата пред себе си, другите я дебнат от ската вдясно над пътя. Първи гръмва Тодор Кръстев Бръмбара, после и Общи. Следва пукотевица във въздуха над главите на заптиетата за сплашване на конете им. Едното заптие дава 3 изстрела, после стражата търти да бяга назад по пътя.

Колата е зарязана. В нея има 125 000 гроша в торби по 1000 гроша. Сумата е твърде малка, тъй като в бедната Орханийска каз данъкът е събиран грош по грош, акче по акче. Златото (яръм алтъни по 3,6 г, меки махмудии по 3,45 г, жълти меджидии по 7,2 г, рубета по 0,9 г и наполеони) е много малко. Сребърните бели меджидии (на стойност 20 гроша) са само 600.

Доста пари са в сребърни грошове от 4,25 до 6,15 г, бешлици (5 гроша) по 6 г и онлуци (10 гроша). В товара обаче преобладава мангърът -

монети от неблагороден метал, най-вече металици от 1 грош с тегло цели 18,4 г, кърк пара и он пара по 10,2 грама. Така броят на монетите е огромен, но те са предимно малоценни и изтъркани - т. нар. чурук. Теглото на товара пък се оказва внушително - общо над 800 кила.

При вида на плячката в четата настъпва пълно разложение. Всеки граби, хвърля на рамо и мъкне, а Стоян Пандура тайно от другите мушва едно торбе с алтъни под дрехата си. На разпита Общи разказва:

"Отрязохме торбите и кой колкото може да вземе, напълнихме си чантите." Той нарамил и две големи торби с металици. В съдебния протокол е уточнено, че монетите в тези торби са на стойност 2000 гроша. Така от книгата на Йосиф Аврамов за историята на парите по нашите земи може да се пресметне колко монети е помъкнал Общи и колко са тежали торбите. Оказва се, че са били към 8000 с общо тегло над 40 кг. И съвсем логично на разпита той казва, че му натежали по стръмното, не можал да ги носи дълго и ги заровил в пясъка.

Без да знае колко пари идват към нея, четата се оказва неспособна да ги пренесе. Претоварват конете, единият бивол е разпрегнат и отрупан с торби. Всеки разбойник мъкне на гръб по 4 торби, но те се клатят и го вадят от равновесие. Четата се изнася едва-едва, биволът крета и се налага товарът му също да бъде заровен.

Общи обменя при чорбаджиите в Осиковица 17 200 гроша в злато и го взема със себе си. За останалите пари нарежда на четниците да отнесат колкото могат в Тетевен и той щял да дойде да ги разпредели. "Но количеството пари се знае. Аз ще го науча от касиера.

Да не разходите от тях нито една пара, че после ще отговаряте", казва той. Така става ясно, че дори след обира Общи все така си няма представа каква сума е ограбена.

От протоколите на разпитите става ясно, че Общи е раздал на част от обирджиите общо 16 510 гроша. Това прави средно по 1835 гроша на човек. Ако се предположи, че и останалите са получили по толкова, за награди са дадени 25 685 гроша, или над 20% от цялата плячка.

Общи е щедър и към други. На Велчо Шунтов от Орхание съобщил кога ще мине хазната, дава 500 гроша. На Никола Цвятков от Правец - още толкова. На Цвятко Вълчев, чипилския ханджия в Правец, който укрива в торби 108 000 гроша, са дадени 1000 гроша.

Виждат му се малко обаче и той си иска още 200

Общи му ги дава.

В Тетевен братята ханджии Станьо и Станчо му поискали по 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен. Дава им, понеже обещали да ги върнат. На чорбаджията Дочо Мръвков от комитета дава също 1000 гроша на заем. На ковчежника Марин Николов обещава 10 000 гроша. По-късно дава неясно за какво 1000 гроша и на Васил Йонков от Гложене. Единствените пари за делото, дадени от Общи, са 4 кесии с 4000 гроша на Анастас Попхинов, за да купи коне.

Той ги скрива в дома на зет си Пано Рогозанов, даскал в Тетевен, и турците ги намират при последвалите разкрития и издайничества. Те успяват да си възвърнат общо 115 000 гроша от ограбеното. В Ловеч и  у Левски не попада нито грош.

Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Каравелов. Занася ги драматургът Тодор Пеев. Той ги иска от Общи, щом усеща, че обирът ще се разкрие. После заедно с Васил Шишков прилъгват орханийския каймакам Ахмед ага да ги прати във Влашко да шпионстват по дирите на обирджиите. Така двамата се спасяват от арест.

Лошата организация и изобилието от посветени в обира предопределят провала му.

Вместо да бъдат избити, пропъдените пазачи на хазната само след час дават описание на нападателите. Отначало то заблуждава властта и тя разпраща телеграми в околността да се търсят арнаути в униформи на запасняци, които се връщат по родните си места. До средата на октомври властта не подозира, че обирът е дело на българи и в хайките и потерите се включват дори някои от истинските извършители, помагачи и вдъхновители като драматурга Пеев и тетевенските чорбаджии.

Това съвсем притъпява конспиративните сетива на участниците и те не правят нищо, за да се укрият по други места, да изнесат парите и да намалят броя на посветените.

Разкритията започват, когато проницателният софийски управник Мазхар паша узнава, че бандата е забелязана след обира в един царевичак край Етрополе. Тази следа е в обратна посока на хайките и насочва към български извършители. Все пак разкриването става донякъде случайно. Писарят на Общи даскал Васил Бушаранов го описва на Захари Стоянов в писмо от 13 май 1885 г. така:

"Издателите на хазната са: Мино и Стамен Ташеви. Стамен отишъл в клисурата за дърва и срещнал един керван коли с ракия "Загарска". Той пийнал от тази бъчва малко, от онази малко и тъй наш Стамен се напил и не набрал дърва.

Вечерта, като се върнал празен, жена му се скарала и той се одумал с това: "че не го оставили хайдуците на хазната да набере дърва, понеже ги водил да им покаже пътят". В този момент дохождат заптиетата Абдураман и Ибу да изкарат колата Стаменова на ангария, жената разядосана им отговорила "че те знаят само ангария, кокошки и масло, а не можат да хванат хайдуците". Прибавила, "че днес мъжът водил хайдуците, утре на ангария, а децата седят гладни, като нема кремка дърва да се опече хлябът". Турците казаха това гдето трябва."

В свой спомен съучастникът Гавраил Брънчев казва сбито почти същото и добавя: "Заптието закарало Стамен в конака и след дълъг разпит най-после му обещали, че него не ще го привличат под съд, а за възнаграждение му сложили на масата 70 лири. Той не знаел какво да каже, защото нищо не му беше доверявано, па и член не беше записан, освен това че Велчо Шунтов всичко знае."

Арестите започват на 19 октомври

Велчо Шунтов и Божил Генчев са смазани от изтезания. Те признават, че са носили хляб на четата и очаквали награда. Шунтов издава Пандура и Бръмбара и от тях разкритията следват лавинообразно. Пандура издава четниците, а Бръмбара казва къде е заровил 11 240 гроша и изрежда обирачите по име, сред тях и Димитър от Сърбия. Той разкрива политическия характер на обира и сочи тетевенските чорбаджии като съучастници.

Името на Левски като водач на комитетите и подробното му словесно описание дава Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот, учител в Тетевен.

Настава смут и

Общи е приканен настойчиво да се маха от Тетевен

Той обаче е потънал в ласките на вдовицата Ненка Павлова и отказва. Потегля чак на 25 октомври, преоблечен от нея в женски дрехи. Ненка го води до Гложене в дома на Васил Йонков. Общи носи 2 торби с пари и й дава 10 меджидии. Снабден от Йонков с кон, едно празно буре и два чувала орехи, Общи поема към Плевен, откъдето да продължи за Влашко.

Но турците още на другия ден разпитват Ненка и залавят и измъчват Йонков. От слугите му в хана научават накъде е тръгнал Общи и го настигат в луковитското село Чериково. Заварват го заспал в яхъра върху чувалите с орехи. Той им казва, че ще издава всичко и да не го мъчат. Показнията му са толкова подробни, че предадените дейци са повече от 100, а осъдените са 62-ма.

Най-тежката последица от ковбойския обир на хазната е предаването, залавянето и гибелта на Васил Левски.

Четете още:

 Научно доказано: Левски е предаден! 

Седем потенциални предатели на Левски

Поп Кръстьо намразва Левски

40 дни на поп Кръстьо

Агонията на поп Кръстьо

Заветът на поп Кръстьо

Палачът на Левски му вдига паметник

Общият предател