Главата на Мата Хари е открадната, се ужасява кураторът на Музея по антропология в Париж през 2000 г. В институцията са изложени останките на различни скандални личности от миналото. При инвентаризация обаче служители установяват, че главата на най-известната шпионка е изчезнала безследно. Не знаят нито кога е взета, нито от кого.

Случката предизвиква огромен интерес, тъй като никой в музея не може да установи как е задигнат експонатът. Още по-странното е кой би взел балсамирана глава и за какво. Музеят по антропология в Париж е достатъчно зловещ и без части от тела, които да изчезват. В него са изложени хиляди останки на хора от XVIII, XIX и началото на XX век – някои от тях със странни аномалии, други на известни престъпници и затворници, трети – любопитни от медицинска гледна точка. Хиляди стъкленици с глави, крайници, ембриони… Неслучайно музеят влиза в списъците на най-странните в туристическите гидове. А когато към всичко това се добави и фактът, че мистериозно изчезват експонати, историята започва да звучи като от хорър филм.

През 2000 г. тогавашният куратор на музея Роже Сабан дава специално изявление пред медиите, но единственото, което успява да обясни, е, че е възможно главата на шпионката да е открадната дори преди десетилетие, но никой няма представа как точно е изнесена от сградата и с каква цел. Най-вероятната теория е, че е взета от луд почитател на мистериозната Мата Хари или от страховит колекционер. Тази случка е поредният странен обрат в историята на Мата Хари. Животът на известната красавица от миналото отдавна се е превърнал в мит за съблазън, женска хитрост и предателство. Нищо обаче не е категорично доказано и до днес. Кой и защо открадва главата й, е поредният въпрос, който остава без отговор.

Обвинена в шпионаж, Мата Хари е разстреляна на 15 октомври 1917 г. рано сутринта. До последно тя вярва, че ще бъде спасена, до последно твърди, че е невинна. Отказва да носи дори превръзка на очите, предлагана на осъдените на разстрел. Разказват дори, че когато войниците вдигат пушките към нея, тя демонстративно им изпраща въздушна целувка. Според някои биографи на шпионката тя е убедена, че са заредили само халосни патрони, подкупени от някой от богатите й любовници. Според други теории това просто е единственият й начин на съществуване, да се държи сякаш е на сцената, да провокира и привлича мъжкото внимание, сигурна, че чарът й може да я измъкне дори от смъртта.

Родена и израснала в Нидерландските Източни Индии с майка- танцьорка в храм, а по-късно сама изучила изкуството на танците на остров Ява... Всъщност това е историята, която самата Мата Хари измисля за себе си и с която се представя пред висшето общество в Париж. А истината е, че се ражда като Маргарета Гертруда Зеле в заможно холандско семейство. Адам и Анти Зеле имат възможности и не пестят средствата си за тяхната любима дъщеря. Тя има частни учители, свири на пиано, ходи на езда. Но когато момичето е на 13 години животът й се срутва. Баща й банкрутира и му се налага да остави семейството, за да търси работа в Амстердам. От охолен животът им изведнъж се превръща в мизерен. Това е огромен удар за Маргарета, която гледа как майка й изнемогва с грижите за четири деца и не успява дори да им осигури прехрана. Анти се разболява и умира. Според биографи на Мата Хари именно това рязко преминаване от богато дете, израснало в сигурност и любов, към гладно и бедно сираче ражда жената, в която ще се превърне – готова на всичко само и само да не тъне в бедност, решена да се продаде, но не и да познае отново мизерията.

Още съвсем млада Маргарета си дава сметка, че външният й вид е нейното оръжие – тя е висока, с дълбоки очи и тъмна коса. Едва на 17 решава, че единственото й спасение е брак. Омъжва се по обява във вестник за офицер от холандската армия, който е с 21 години по-възрастен от нея. Той е назначен на остров Ява и младата жена заминава с него. Там събира идеи за бъдещата си измислена биография. Колкото и да остава впечатлена от екзотичната страна и култура, Маргарета всъщност е изключително нещастна. Мъжът й се оказва алкохолик, който изключително много я ревнува. Най-тежкият удар от съдбата е смъртта на малкия й син, който е отровен от бавачката си. Смазана от мъка, тя напуска остров Ява и се връща в Холандия. Там обаче отново се сблъсква със скучния и обикновен живот, който не може да понася. Затова решава, че иска да замине за Париж. Мистерия е как успява да си издейства документи и да намери достатъчно пари за пътуването и настаняването си в града. Според някои нейни биографи прелъстява самия консул на Франция в Холандия, който й дава препоръки кого да потърси в Париж.

Именно там с измислената биография на момиче, родено на остро Ява и кръстено Мата Хари, се ражда легендата. Тя не е обикновена танцьорка, нито е просто стриптийзьорка, тайната й е в това, че създава мистерия около себе си – твърди, че показва публично древни ритуални танци, които се изпълняват единствено в храмовете. Разбира се, не залага само на вкуса към екзотичното, но и на сигурното – изпълнява танц със седем воала, като ги маха един по един, докато остане напълно гола на сцената. Изпълва мъжете с мечти, а жените – с ревност. Успехът й наистина е учудващ – със своите екзотични танци тя стига дори до "Ла Скала" в Милано.

Но освен танцьорка Мата Хари привлича внимание и със слуховете, че е изключително високоплатена куртизанка. Мъжете отново се поддават на мистерията около нея и се твърди, че почти всички важни френски политици минават през леглото й. Някои й плащат в брой, други – с бижута и дрехи, а трети – с връзки в обществото и необходимата закрила. Славата на Мата Хари обаче стига далеч извън пределите на Франция, което е нейната сбъдната мечта, но се оказва и проклятието й. С течение на годините тя се забърква в няколко опасни авантюри с германци, англичани и испанци, които стават причина да бъде обявена за шпионка. Реални доказателства за това така и не са предоставени и се смята, че е възможно красавицата просто да е използвана като изкупителна жертва. Някои обаче са категорични, че именно заради близките си връзки с много мъже от политическия и военния елит Мата Хари наистина е агент и германците й дават кодовото име Н21.

След като събужда подозренията на френското разузнаване, тя е арестувана в хотела си на "Шан-з-Елизе" и е осъдена на разстрел. Истината е, че по време на процеса са разкрити много от лъжите й – че не е родена на остров Ява, че не е дъщеря на танцьорка от храм, че не се казва Мата Хари. Наистина това са съвсем наивни лъжи, но натежават за доказване на вината й. В крайна сметка красавицата сама се обгръща с толкова много измислици, че става тяхна жертва. Години след смъртта й продължава да се твърди, че тя просто е изкупителна жертва, че срещу нея така и не е намерено категорично доказателство, а само фалшифицирани документи. Вярва се, че дори е възможно да е предадена от най-близките си – нейни любовници, страхуващи се за положението си в обществото и браковете си - стъкмили най-подходящото обвинение за времето – шпионаж.

В книгата на Паулу Коелю “Шпионката” е цитирано писмо на Мата Хари, в което тя споделя: “Невинна ли? Може би това не е точната дума. Никога не съм била невинна, откакто кракът ми стъпи в този град, който толкова много обичам. Реших, че мога да манипулирам всички онези, които искаха да узнаят държавните тайни на една или друга страна. Смятах, че германците, французите, англичаните и испанците няма да могат да устоят на чара ми, но накрая самата аз се оказах манипулирана. Не ме осъдиха за престъпленията, които наистина извърших, като най-голямото от тях беше, че живях като еманципирана и независима жена в свят, управляван от мъжете. Осъдиха ме за шпионаж, при положение че единствената конкретна информация, до която се добирах, бяха някакви шушукания и клюки в салоните на висшето общество. Да, аз превърнах тези клюки в “тайни”, защото исках да се сдобия с пари и власт. Но всички, които днес ме обвиняват, знаят, че не съм разкрила нищо ново.” Реално писмо или авторова измислица? Поредният въпрос без отговор.