Учени от Природонаучния музей към БАН откриха кост от титанозавър

Екземплярът е стигал 37 м и е тежал над 100 тона 

В България се е разхождал динозавър от групата на титанозаврите, част от която е и най-големият в света динозавър - аржентинозавъра. Учени от Националния природонаучен музей при БАН съобщиха пред "168 часа", че са открили костта близо до Трън.

"Първоначално установихме, че е от динозавър, по метода на изключването - обясни главен асистент Латинка Христова. - Открихме го в район със седименти от периода горна креда

(преди 65-95 млн. години),

когато най-големите бозайници са били с размер на котка, така че нямаше как да имат подобни големи кости. Фрагментите са само първите находки, благодарение на които установихме, че е гръбначно."

Колегата й Владимир Николов прави хистологично проучване и стига до извода, че става дума за динозавър, а не за морско или летящо влечуго.

"С изследване на фини шлифи (срезове) под микроскоп той я анализира (костта - бел. ред.) и стига до извода, че това е дребен (джуджевиден) титанозавър - обясни доц. Христова. - Най-големите

от този вид са аржентинозаврите,

които стигат 30-37 метра. Нашият е по-малък, но все още е трудно да съдим за размера му само по това парче."

На повечето титанозаври костите от крайниците са колкото човешки ръст, а в случая откритата до Трън е много по-малка. Но и по нея трудно може да се съди, тъй като липсват и двата й края.

"Не се наемам да кажа с точност размерите на този титанозавър, тъй като все още не можем да установим тази кост от коя част на тялото е", обясни Христова.

Аржентинозаврите

са вид титанозаври и са смятани за най-големите на планетата. На ръст стигали до 37 м, а теглото им варирало от 60 до 108 тона.

Още с излюпването си малките тежали 5 кг. На 40-годишна възраст средното им тегло вече било около 75 тона.

Учените предполагат, че поглъщали листата и тревата цели, без да ги дъвчат, тъй като в стомасите им имало специфични бактерии, които разграждали храната.

Находището край Трън е открито случайно

Намерена е находка в реката от любител колекционер на фосили. Геолози от Софийския университет посещават района, като е поканена и Латинка Христова. За съжаление на екипа не откриват мястото, от което би могла да идва костта. В подобни случаи научната общност е склонна да подцени ситуацията, тъй като логиката е, че водата може да я е донесла от много далеч. С времето разкритията често се оказват обрасли или затрупани и учените обикновено преценяват, че не си струва да се правят подробни огледи. Слава Богу, в случая не е станало така.

Единствените, които все пак решават да проверят дали това наистина е така, са Латинка Христова и нейната колежка Ралица Коньовска.

"Отидохме в района и за щастие попаднахме на разкритие, където се виждаха и въглищни прослойки - казва Христова. -

Там намерихме и фрагментите

от тази кост. След това огледахме находището с по-голям екип от хора от музея и Геологическия институт при БАН. Сега вече имаме план къде да се копае, тъй като знаем пласта, в който са костите."

"За няколко часа нямаше как да съберем повече материал - разказва Христова. - Сега се надяваме при предстоящите разкопки да открием по-добре запазени останки, на които си личат и краищата (епифизите) на костите. Те са най-важни, тъй като по тях има оформени ставни повърхности, а в случая разполагаме с няколко фрагмента на средна част на кост."

Именно такива добре запазени кости са откритите през 2014 г. в Аржентина на

най-големия титанозавър Изследователят Дейвид Атънбъроу съобщи, че дължината му е 37 м., а теглото му е около 70 тона. Само бедрото му било 2,43 м. Вероятно затова този подвид на аржентинозаврите бе обявен за новия най-голям динозавър на планетата.

За България е истински шанс, че макар и по-дребен представител на тази група се е разхождал у нас.

Според Христова по-малкият размер може да се дължи на факта, че по това време Европа е представлявала сбор от различни по размер острови.

"Те са били заобиколени от топло плитко море - обясни Христова. - Островът предполага по-малка площ, с по-малко храна, и затова динозаврите са се приспособявали според условията - ставали са по-дребни, за да могат да съществуват с наличните ресурси."

Титанозавърът е бил тревопасен и в България се е радвал на климат като в тропиците.

"По нашите земи е било по-топло и температурите не са падали под нулата", казва Христова.

Именно заради благоприятните условия учените се надяват да открият още ценни находки и да направят възстановки на динозаври в музея.

Как може да стане това, четете в хартиеното издание. 

Четете още:

Откриха кости на хипариони и пещерни мечки

Замитат първия хадрозавър под килима - над 20 години го бъркат с морско влечуго