Въпреки невероятния си външен вид, успехите, славата и множеството мъже в живота си Мерилин всъщност е изключително несигурна, депресирана и вечно недоволна от себе си жена. Това твърди френската психоаналитичка Вероник Моралди.

Тя изследва моделите на поведение на секссимвола и доказва, че стремежът й към перфектна външност и провокативното поведение не са израз на самоувереност, а напротив – отчаян вик за внимание, изблик на маниакалност. Моралди обяснява, че Монро никога не успява да създаде стабилна и пълноценна връзка, защото тя не може да се чувства щастлива с един мъж, а има непрекъснато нужда от нови и нови ухажори – доказателство, че е харесвана и желана.

Но по този начин сама влиза в капана – повечето мъже я харесват единствено заради външността й и всъщност никой от тях не се стреми да създаде дълготрайна връзка с красавицата. Дори смятаният за голямата любов на живота й Джон Кенеди никога не я възприема като жена, която официално може да застане до него. Затова всички мъже я желаят, но и отблъскват. И причина за всичко това е именно несигурността на актрисата, нейната непостоянност, фактът, че подсъзнателно самата тя не вярва, че заслужава безусловна обич, твърди психоаналитичката, която подчертава, че всичко се корени в детството на актрисата.

В книгата си "Мерилин Монро. Поверително и лично" Мишел Морган разкрива, че когато Монро се ражда, майка й официално все още е женена за инкасатора Мартин Едуард Мортенсен. Но по същото време има връзка с 25-годишния красавец Стенли Гифорд – един от шефовете на "Консолидейтид", а освен това и с колегата си Реймънд Гътри. Истината може би знае единствено Гладис, която от една страна убеждава Гифорд, че той е бащата, а от друга - решава първоначално да запише Норма Джийн с фамилията на съпруга си Мортенсън. В крайна сметка Гладис се разделя и с двамата и остава сама.

Тя се опитва да се справи с ролята на самотна майка, но ту се лута към убеждението си, че ще се справи, ту оставя малката си дъщеря на чужди хора да я гледат. Именно тази непостоянност и несигурност оказват негативно влияние върху малката Норма Джийн, която до края на живота си винаги ще се опитва да намери тази сигурна и безусловна обич, която майка й така и не й дарява.

Дори собствената й баба изпитва неприязън към нея. Според някои биографи Дела Монро така и не може да приеме факта, че Норма Джийн е извънбрачно дете и дори веднъж се опитва да я задуши с възглавница, докато спи. Приписват го на факта, че възрастната дама е болна от маниакална депресия, но може и да е просто следствие от желанието й да изчисти името на дъщеря си от позора, за да може най-накрая да я омъжи в прилично семейство. Факт е, че Норма живее при чужди хора и никога не се чувства част от любящо семейство. Първоначално е поверена на фамилия Болендър, но Гладис никога не им дава официално разрешение да осиновят Норма Джийн. Момиченцето е толкова объркано. То дори не знае на кого да казва мамо – жената, която я гледа й мъмри, че тя не й е родител, докато Гладис никога не я нарича своя дъщеря.

А в редките случаи, когато посещавала биологичната си майка, която вече живее в Холивуд, тя е толкова груба и строга, че Норма Джийн се крие в гардероба и не смее да излезе оттам по цял ден. Така момичето расте без реална фигура на майка в живота си, а само с размити представи какво представлява родителската обич. Такава голяма травма в детството няма как да не остави сериозни последствия.

Огромен шок е и когато майка й решава да я премести от едно приемно семейство в друго. Норма Джийн е само на осем и загубва хората, с които живее, приятелите си, училищната среда и трябва да започне от нулата. Преди това е възпитавана строго от силно религиозни хора, а изведнъж попада на прекалено освободени и широкоскроени личности. Този сблъсък на ценности и разрушаване на малкото стабилни неща в живота на момичето още повече го травмират и го карат да осъзнае колко нетрайно е всичко. Когато майка й е приета в психиатрична клиника, Норма Джийн дори месеци наред се съмнява, че всъщност е мъртва. Момичето става затворено и не допуска никого до себе си. В училище дори я наричат "сираче". Тя обаче намира отдушник – пее в хора, измисля си истории и разиграва какви ли не сцени сред съучениците си. Преувеличава нещастието си, за да печели съчувствие. Тя често дори казва, че майка й е починала, за да не трябва да признава, че всъщност е луда.

Но дори в лудница, майка й пак не дава разрешение момичето да бъде официално осиновено и в крайна сметка бъдещата звезда е настанена в сиропиталище. Когато след години си спомня за този период от детството си, Мерилин го нарича “ужасяващ”. Най-лошото е, че Гладис не позволява на нито едно приемно семейство да осинови дъщеря й, но не признава своето решение пред момичето. Норма Дийн винаги живее с мисълта, че нито едни родители не я одобряват и не пожелават да я направят своя дъщеря. Според психолози именно това стои в основата на по-късните й истерии и желанието й за прибързани бракове.

Коя е истинската й голяма любов, четете в хартиеното издание на "168 часа".