Огромни количества културни ценности се държат в трезори, складове и частни имения в чужбина, казва Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет

- Г-жо Карагьозова, от години работите за опазване на културното наследство от криминално посегателство в България. Познавате ли обвинения за участие в престъпна група началник на сектора “Престъпления с културно-исторически ценности” в Главна дирекция “Национална полиция” (ГДНП) Ангел Папалезов. Изненада ли ви новината?

- Да, работили сме по общи инициативи, основно свързани с обучения на разследващи и полицейски служители за превенция и противодействие на престъпленията с културно-исторически ценности. Повече от 10 г. Новината не беше добра.

Ангел Папалезов е началник на сектора от неговото създаване като отделно звено в ГДНП, около 2008-2009 г. и е такъв до момента на обиска и повдигнатото му обвинение. И през трите мандата на ГЕРБ е несменяем на поста си. Той не наследява Кирил Христосков, последният управител на Фондация “Тракия”, както беше тиражирано в много медии. Христосков не е бил служител на МВР, а на отдел в Държавна сигурност, който е работил и по тази линия до началото на 90-те години на миналия век.

Случаят не бива да се политизира. Опитът, който Ангел Папалезов има, едва ли е свързан по какъвто и да е начин с коментираните СРС-та. Не съм запозната в детайли с вътрешнонормативната уредба на МВР, но е странно специализиран служител по направление културни ценности да участва в проверки за СРС-та.

- Васил Божков е може би най-известният наш колекционер, но защо от над 6000 предмета с културна и историческа стойност само малко над 200 се оказаха регистрирани? 

- Голямото предизвикателство пред частните колекционери остава доказване на произхода на предметите, идентификацията им. За колекцията на Божков може да се каже, че проблемът е още по-сложен. Той стои назад във времето в нормативно отношение, може би от 2003-2004 г., когато започват първите инициативи за легализиране на т.нар. частни колекции. И още по-назад може би, от началото на 90-те, та до ден днешен, ако говорим за методите и начините на тяхното натрупване.

И в двете направления се минава през различни законодателни промени, които улесняват процеса на легализация или създават предпоставка за формирането на висящо положение или законови вратички в услуга на притежателите на такива сбирки, натрупани чрез престъпна дейност.

Със сигурност при идентификацията или т.нар. регистрация няма и е нямало нищо сложно през годините. Причините да не са изпълнени трябва да се изяснят.

Има и друг момент. Доколко т.нар. регистрирани предмети са действително узаконени, защото процедурата може да е спазена само формално. Или да не са били проверени други обстоятелства по придобиването им, които не са били от компетенцията на служителите, които извършват идентификацията.

Въпросът нямаше да стои, ако през последните 20 г. регулаторните органи бяха извършили проверките без бързане, вместо да се инициират поредица от законодателни промени, които да ги замазват.

Не трябва да се забравя, че независимо дали искаме, или не, съществува легален световен пазар за културни ценности и те потенциално носят тежестта на имущество, което може да служи за инвестиция или сделки от всякакъв характер. Разбира се, това ги прави предмет на внимание, когато говорим за изпиране на пари.

Последните данни сочат, че има силно завишаване на печалбите от сделки с антики на световно ниво и се формира пазар с годишен оборот от милиарди. (За 2020 г. – 12,4 млрд. долара.) Един сляп процес на легализация без ефективна регулация би ни направил заложници на тъмни икономически процеси.

Със сигурност има и други такива сбирки, но кои са и точно колко, могат да кажат разследващите органи. Факт е, че по темата има голяма неяснота, наслагвана две десетилетия. Никой не знае реално колко и в какъв обем са те. Има данни в Министерството на културата, но те не отговарят на реалната ситуация и е безсмислено да ги цитираме.

- Трудна ли е регистрацията на предмет, който е движима културна ценност - археология?

- Процесът на регистрация на предметите от частните колекции се предхожда от тяхната идентификация. Правилата са уредени в Закона за културното наследство и в подзаконовите актове. Не е ясно за колко от частните колекции е приключила идентификацията и дали изобщо се е стигнало до регистрация. Или всичко е спряло до подаването на заявления до съответния музей.

В случай че не се внесе такса от колекционера, процесът не може да продължи. Много обаче смятат, че разполагайки с документ, че са подали заявление за идентификация, нищо, че процесът не е завършил, едва ли не прави техните колекции законни.

Всъщност срокът за амнистираните колекции, в който е следвало да се поиска идентификация и регистрация, е изтекъл на 10 април 2010 г. Така е, защото параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби казва: “В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от НИМ или от съответния регионален музей”.

- Какви документи се прилагат?

- Декларация, в която се описват вещите, с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства се носи наказателна отговорност. Директорът на съответния музей издава удостоверение. Той не го издава, ако се предположи, че предметите са незаконно придобити или са фалшификати.

За монетите се отнася параграф 6, който казва, че лицата, които до влизането в сила на закона са установили власт върху тях, са длъжни в едногодишен срок да поискат идентификация и регистрация. Тя се извършва от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата.

Известно ли ви е колко регистрирани нумизматични дружества има в България и че голяма част от тях са неоткриваеми на адресите им по регистрация, като например нумизматичното дружество “Червен” в Русе. Проверете дали на неговия адрес се намира изобщо такъв офис и дали там може да бъде открит представител на дружеството.

Помещението представлява заведение, което е отдадено под наем на хора, които нямат нищо общо с нумизматиката. Друг въпрос е, че с този ред за идентификация и регистрация един колекционер-нумизмат узаконява колекцията на друг свой колега по хоби. А вероятно колекциите и на двамата са придобити чрез закупуване от иманяри и без държавата да има възможност за контрол. По какъв начин председателят на нумизматичното дружество ще провери дали дадена монета е придобита чрез иманярски дейности?

- Може ли по “втория начин” да се узаконяват предмети с археологическа стойност?

- За да се идентифицират и регистрират колекции, съдържащи движими културни ценности, трябва да се представи документ, че са придобити чрез легална сделка в чужбина, тъй като предметите, произхождащи от територията и акваторията на България, са публична държавна собственост. Към момента не е възможно да се узаконяват изкопани на наша територия археологически обекти като част от частни колекции, независимо дали са изкопани в собствения двор, в чужда нива или на територията на някоя недвижима културна ценност например.

Това е така, защото, както казах, срокът за амнистирането на тези предмети, изкопани чрез иманярска дейност, е изтекъл преди повече от 10 години.

Сделките с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности са нищожни и се наказват по НК. Отделен въпрос е дали и кой изобщо проверява представени документи за придобити ДКЦ чрез сделки в чужбина, дали са истински и дали в тях не са отразени неверни обстоятелства.

- Говори се, че предметите се легализират чрез контролирани търгове в чужбина.

- На всички е известно, че съществуват множество аукционни къщи в Западна Европа, през които се “изпира” произходът на вещи, изкопани от иманяри в България. Те се изнасят нелегално до там, предлагат се на съответния аукцион с напълно фалшив документ за произход. Например, че предметът е бил част от колекцията на граф или барон Х от 1850 г., та до днес и сега неговите наследници са решили да го продадат.

“По случайност” купувач се оказва или известен български колекционер, или някое негово подставено лице. След това предметът се внася вече “законно” и става част от колекцията също “напълно законно”.

- От какво зависи да се извърши по-бързо регистрацията?   

- Идентификацията на такива “колекции” е процес, свързан с много условности и докато те не бъдат решени, законността на притежанието винаги може да бъде под въпрос и не би трябвало да се изчерпа с термина “регистрация”.

Със сигурност има обявени, заявени или незаявени сбирки. Но от 10 и повече години представители на различни колекционери или те самите явно намекват или директно заявяват, че имат такива ценности и пълното завършване на процеса трябва да е свързано с още законодателни промени (вероятно в тяхна полза), както и че част от тях се придобиват от иманяри. Тоест това не е новина. Проблемът е, че като че ли се прави опит за прескачане на част от процеса за доказване на законността.

- Къде са неузаконените колекции?

- Информациите, които има, говорят за огромни обеми от културни ценности, които се държат в чужбина, по банкови трезори, складове в свободни митнически зони, частни имения или под закрилата на юридически лица, които официално извършват търговска или колекционерска дейност, но са свързани и зависими под някаква форма от наши “колекционери”.

Такива може да има и тук и те въобще не са за подценяване, защото е възможно да се окаже, че са в многократно по-голям обем от това, което ни е известно.

- В частна колекция може ли да попадне предмет, изкопан от иманяри?

- Всяка културна ценност, свързана с археологията, идва единствено и само от земята или под водата. Вече как, кога и през кого, е друг въпрос. Предполага се, че всички такива колекции в мнозинството от случаите точно чрез такива хора са придобити.

Едва ли армия от 2-3 млн. нечии баби и дядовци по света са ги намерили случайно в нивите си, докато са копали, и така се е формирал световният пазар. В нашето законодателство е посочено, че човек, който намери такъв предмет, има срок от 7 дни да го предаде на властите, може и в музей. Има уредба, която предвижда възнаграждение в зависимост от случая.

Истината е, че такива предмети не се намират просто така. Вие или ваши колеги също имате баби и дядовци и села и на тях, а може би и на вас им е познат земеделският труд и разходките сред природата. Колко от тях или вие сте намирали просто така такива предмети?

Точно поради тази причина трябва да се внимава, когато се говори за либерализиране и по-свободни правила. Според вас сега много ли са строги правилата, като виждате, че всички специалисти ви казват, че има поголовно разкопаване и разрушаване, а аукционите и колекциите по света врят и кипят от наши предмети?

Популярни решения, които са свързани само с тежка наказателна отговорност, но с достъп до пазар, също не са алтернатива. Държави като Италия и Гърция например, където има изключително тежки наказания, не могат да решат този проблем, техните ценности продължават да заливат световните пазари с нарастващи темпове, както и на много други.

Тоест може би истинското решение е в ограничаване на достъпа и силни регулации, по това се работи от много държави и НПО и в момента в световен мащаб тенденцията е повече към ограничаване, а не към либерализация.

- Не трябва ли законодателството да се облекчи?

- Абсолютен мит е, че в някои държави, където има отворен пазар всичко е по-добре и обикновено това се цитира от хора, които взимат само “хубавата част”, но представят друга.

В САЩ, Франция, Германия и други държави тенденциите отдавна са други. Меценатството и световното колекционерство често се свързват с ранния европейски т.нар. италиански ренесанс и това по принцип са благородни каузи. Има много достойни меценати, а самия Хайнрих Шлиман, свързван от много хора с науката археология, всъщност е бил лаик. Истина е, че както много други благородни процеси и този е обект на превземане от тъмни интереси. Тук границата не трябва да се слага на общо основание, но това може да стане само със силна регулация. Тоест всяка държава се съобразява със собствените си традиции и интереси и не може да се говори за модела копи пейст, но трябва да се търси обща силна регулация и взаимен интерес.

В САЩ например има много случаи на частни колекции и музеи, които са били обект на тежки санкции и наказания във връзка с дейността си. Това не се споменава, когато се говори за облекчаване. Така е и на други места.

Можем да завършим с един много интересен казус, появил се в медии и социални мрежи в САЩ. Става въпрос за казус някъде от 2006 или 2007 г., при който американски частен музей и колекция са били обект на разследване, включително по отношение на документите от закупуване на предмети. Мисля че ставаше въпрос за Музея за антично изкуство в Калифорния, чиито основател Джером Берман също е бил обект на санкции и присъда. Интересното в случая е, че по време на съдебния процес той е получил официална подкрепа, изразена в писмо от шефа на реставраторския екип на един от най-големите частни музеи в Света - Гети музей в САЩ – българинът Здравко Баров.

И тук се появява парадоксът, кой колко е либерален и трябва ли автоматично едни нормативни уредби да се копират. Защото излиза, че българин защитава иначе „много либералната американска система“ от нейните рестриктивни действия. Традициите, наследството и специфичната среда на всяка една държава определят тези неща. В Италия и Гърция присъдите за незаконна търговия и трафик на културни ценности са идентични с тези за извършване на убийство – но търговете в САЩ, Великобритания, Австрия, Германия са пълни с предмети, идващи именно от тези две държави.

По богатство на археологическо наследство в Европа нашата България се нарежда на трето място след тях.

CV

Родена през 1977 г. в София

Магистър по Финанси и Национална сигурност

От 2009 г. оглавява инициативата “Форум” за опазване на културното наследство, която е съвместна с МВР и прокуратурата

От 2016 г. е председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, в който влизат 21 организации