Мама бе засегната по-сериозно и от светия отец, разказа

за “24 часа” от Бъфало дъщерята на Ан Одре - една от

двете пострадали американки

“Този атентат причини много страдания на мама и семейството ни, но тя никога не е споменавала българска следа.” Това казa за “24 часа” Джоан Кенярски от Бъфало, Ню Йорк. Тя е дъщеря на Ан Одре - едната от двете американки, ранени в стрелбата срещу папата през 1981. Другата е Роуз Хол. Имената им се появяват в доклад на американското посолство в Рим до Държавния департамент през октомври 1984 г. По време на стрелбата Ан е на 57 г.

“Мина много време оттогава, някои детайли са избледнели, но помня, че мама изпитваше голяма болка. Тя и Роуз Хол бяха не само свидетели на инцидента, но и жертви. Роуз бе ранена около лакътя, а мама - още по-сериозно, дори по-сериозно и от светия отец”, разказва пред “24 часа” Джоан.

По време на

стрелбата майка й

развявала

американското

знаме

За да бъде по-близо до папата, чакала с часове идването му на площада. Когато колата приближила, Ан била толкова съсредоточена, че не забелязвала лицата около себе си, само усещала притискането на десетки тела.

Още по-малко си спомня да е чула суматоха или да е видяла пистолет. Изстрелите проехтели неочаквано. “В първия момент не вярвах, че такова нещо може да се случи. После имах чувството, че ще умра”, споделила Ан пред близките си.

След инцидента била откарана в болницата “Санто Спирито”. За 3 седмици претърпяла 2 сериозни операции. “Имаше ужасни болки, получи масивна инфекция”, разказва Джоан. В началото на юни се върнали в САЩ и веднага приели майка й в болницата в Бъфало, където останала до средата на юли, за да лекуват инфекцията и да преработят колостомията.

Въпреки че се придвижвала с инвалидна количка, през 1982 г. Ан и дъщеря й имали лична аудиенция с папата. “Двамата говореха на полски, а той бе мил и състрадателен. Общуваха като стари приятели и той изрази безпокойство за здравето й. Всяка година след това мама пращаше поздравителни картички за рожденния му ден и за Коледа. Папската нунциатура във Вашингтон ни отговаряше с послания, в които винаги имаше папска благословия за мама и цялото ни семейство. Това за нея бе голяма чест, защото винаги е мечтала да споделят общата им връзка от Вадовице в Полша, където са родени той и майката на моята майка”, споделя Джоан.

Ан била потомка на

полски емигранти

И преди атентата била предана католичка, но след това вярата й в Бога станала безгранична. “Мама бе уверена, че всевишният е бдял над нея и й е подал ръка, за да спаси живота й”, казва синът Майкъл. Майка му и светият отец простили на Агджа за страданията, които им причинил.

До смрътта си през 1997 г. Ан пазела много статии по случая, както и новини за светия отец. “Интересуваше се от идеята за заговора, но не се вторачваше в нея. Никога не е споменавала България”, казва Джоан. Когато световните агенции разпространили снимката на мустакат мъж с очила и насочен пистолет, майка й не направила никакъв коментар.

И другата потърпевша от атентата американка - Роуз Хол, която произхожда от Ямайка, не обича да се връща към случая. “Това е твърде болезнено за нея, а и едва ли може да бъде съдник”, казва съпругът й Кен - протестантски пастор в малко градче в щата Тенеси.