Военният аташе в Белград Артамонов знаел за плановете на “Черната ръка”

Ироничната забележка на руския външен министър Лавров относно атентата в Сараево, направена с цел да се подчертае, че България търси отговорност за събития, случили се преди много време, има доста двусмислено съдържание.

Всъщност още навремето за печалното събитие в босненската столица,

дало началото на Първата световна война, често е обвинявана Русия. И макар пряката връзка да не е доказана от историците, някои от тях са склонни да виждат "дългата ръка" на руското разузнаване и в него.

Първото сведение за подобна следа

идва не от друг, а от самия император на Австро-Унгария Франц Йосиф. Непосредствено след убийството на племенника му и негов престолонаследник в своя телеграма до германския кайзер Вилхелм II той категорично казва, че подозира участие на руските тайни служби в атентата.

Впоследствие тази конспирация е тиражирана и в много европейски вестници от периода. В нея основни действащи лица са Драгутин Димитриевич-Апис, сръбският офицер, който през 1911 г. основава тайната организация "Обединение или смърт", позната и под името "Черната ръка", и

руският военен аташе в Белград

Виктор Артамонов.

Апис е запомнен от историята като организатор на убийството на ерцхерцог Фердинанд и се познава добре с офицера за свръзка на руското посолство Артамонов.

Можем ли обаче да отидем по-далеч и да предположим, че Артамонов действително е помогнал за убийството в Сараево?

Самият Димитриевич, въпреки че се издига до

шеф на разузнаването

на Сърбия, през 1917 г., е осъден на смърт от собственото си правителство и е разстрелян в Солун. По време на следствието той дава показания, които уличават Русия във връзка със Сараевския атентат.

През 1953 г. югославското правителство на Тито повтаря процеса задочно и реабилитира Апис посмъртно. Тогава обаче на бял свят излизат и документи, написани от сръбския офицер, в които той твърди, че руснакът Артамонов е финансирал "операцията" в Сараево.

"В съгласие с Артамонов, руския военен аташе, наех Малобабич да организира убийството на Франц Фердинанд при пристигането му в Сараево. ...Малобабич изпълни заповедта ми, организира и извърши атентата", пише сръбският националист.

Освен това според сведението руският аташе е уверил Димитриевич, че

Русия ще окаже военна помощ

в случай на австрийско нападение като следствие от заговора за убийство.

Както е известно, прекият извършител е 19-годишният Гаврило Принцип, а наетият Раде Малобабич е важен член на тайната просръбска организация и един от организаторите на атентата.

Оттук нататък единствените съмнения могат да бъдат дали Димитриевич е написал истината и дали руският офицер е изпълнявал тайно нареждане от своето правителство, или е действал "на своя глава". Но поне доколкото се знае от държанието на руски дипломати в други подобни операции на Русия, последното е малко вероятно.

Иначе на самата дата 28 юни 1914 г., случайно или не, Артамонов е заминал на почивка в Италия, което му осигурява желязно алиби срещу всякакви подозрения за пряко съучастие. И то при положение че военните маневри,

заради които пристига австро-унгарският престолонаследник, би трябвало да са от голям интерес за него като руски военен наблюдател.

В тази ситуация е разбираемо, че историците са предпазливи по отношение на информацията за руска следа в убийството, но все пак трябва да се отбележи, че малцина я отхвърлят напълно.

Между другото, когато Димитриевич-Апис е осъден, Русия и Великобритания изискват той да бъде пощаден от югославския крал.