Асен Ризов-Арсения помогнал на всичките си роднини да отидат в Струмица, защото ги преследвали у нас

Обявили го за “бандит”, а той се криел от село в село, докато стигне чак до Америка

Официално властите ги наричаха "бандити", "диверсанти", "злосторници". Тогава нашето детско съзнание беше приело внушението, че това са опасни хора, които желаят злото на народа и родината. В съзнанието ни се бяха набили имената на най-страшните "бандити" от района: Вампира и Агликин от Петрич, Арсения (Асен Ризов от Игралище) и още няколко. Понякога слушахме гърмежи, друг път гледахме как милиционери и войници гонят нарушителите. Имаше и жертви. По-късно разбрах, че са били по-смели от останалите и са имали куража да изразят несъгласието си с новата власт, с комунистическата идеология и с извращенията при нейното прилагане."

Цитатът е от книгата "Огражден" на Кирил Назъров, в която той разказва спомените си от дете. Около 1970 г. в Петричка околия малцина са мъжете, които се бунтуват срещу соцрежима. Само те си позволяват смело да изразят своята позиция, което ги превръща в кръвни врагове на управляващите. Това обаче не ги плаши. Един от тези смелчаци е Асен Ризов.

Днес за него си спомнят единствено най-възрастните хора в родното му село Игралище. Останали са само двама-трима души, които казват, че непримиримата му душа не можела да се опише с думи, а кръвта му кипяла всеки път, когато чуел думата "комунист".

Възможно ли е между същия този човек и един друг, който преди дни разбуни духовете в Северна Македония, да има връзка?

Отговорът е "да". "168 часа" научи, че един от най-големите противници на властта преди 1989 г. всъщност е дядо на Васил Гарвалиев - македонския участник в Евровизия, който скандализира, след като показа българското знаме в клипа към песента си Here I Stand за конкурса. Ако трябва да бъдем по-точни - Асен, по-известен като Арсения, бил съпруг на сестрата на бабата на Васко.

Дали младежът е наясно с това, "168 часа" не успя да научи.

Кой всъщност е Арсения и какво се случва с Норка и Серафим - бабата и дядото на Васил, през 1970 г.?

Описват Асен Ризов като човек с различен светоглед, който приел борбата срещу соцрежима присърце. Заради твърдите си убеждения, че Тодор Живков трябва да бъде свален, а всеки комунист - пратен в затвор, попада в полезрението на властите. Те го обявяват за "бандит". На всяка цена искат да го вкарат в затвор. Дори заплашват, че същата съдба ще последва и ятаците, които му помагат да се укрие. Започва дълго преследване.

“Той е бил нещо като комита, издирван е заради политическите си убеждения - разказва кметският наместник на Игралище Митко Стоянов пред "168 часа". - Нямало е човек в околията, който тогава да не е знаел името му. Бягал е през Малашевската планина, от село в село, преспивал е по колибите. Тогава родното му място е било разделено на няколко махали. Криел се е където може, за да не го задържат. Бягал е през граница, за да влезе в Гърция, после се е връщал. Все са били по петите му, но винаги им се изплъзвал."

Според спомените на автора Кирил Назъров в книгата "Огражден" Ризов нямал друг избор, освен да напусне страната, когато направил непоправимото - убийство, но не на кого да е, а на най-важния човек в Петричкия район тогава.

"Още звучат в ушите ми гърмежите, когато под самия връх Маркови кладенци Арсения уби началника на Държавна сигурност в Петрич - капитан, посмъртно майор Тодоров - спомня си Назъров. - И сега ако отидете там, ще видите как от пътя се отклонява малка пътечка, която извива до заобления превал при неговия самотен гроб. Всяка пролет на 2 юни идвахме тук. Поляната се изпълваше с хора от района. Ставаше голям събор. За много кътчета от планината пазя свидни спомени. За много интересни преживелици. Още ми настръхва косата, като се сетя..."

След убийството Асен трябва да изчезне.

"Имал е скривалища у нас, постоял е още малко в България, но се налага да напусне границите на страната - спомня си негов познат. - Прави го тихомълком, някъде през 1970-1973 г. Отива в днешна Северна Македония. Там вече не мога да ви кажа къде точно се е криел, но преследването е продължило."

Властите у нас започват да притискат близките му. Сред тях са съпругата му Магда, сестра й Норка и нейният съпруг Серафим - бабата и дядото на Васил. Никой не знае как, но Арсения успява да уреди и тяхното преминаване през границата. Преди това обаче за кратко се крият в селце на 3-4 км от Струмица.

Всъщност крайната цел на Норка и Серафим е самата Струмица. По време на бягството с тях е и бащата на македонския участник в Евровизия, който също се казва Васил. Тогава той е на 3 години. Фамилията се установява там за постоянно. Пред "168 часа" запознати казват, че в младежките си години таткото на Гарвалиев продавал вестници в тамошни лавки. След това се влюбил и се оженил. Родили му се две момчета. По-голямото кръстили Константин, а по-малкото - Васил.

За съжаление, Васил-старши си отива от този свят след катастрофа в Италия, където работи известно време. Година по-късно умира и бабата на Васко, а след това и дядо му.

Приживе Норка не се връща никога в България. Дядото Серафим обаче страда и често мисли за родното си място. Говори за Игралище с много любов.

Като възрастен той е идвал няколко пъти у нас, за да се види със старите си приятели и да посети къщата, в която е израснал.

"Доста хора оттук са гостували при бащата на Васко в Струмица, както и хора оттам са пътували дотук, те никога не са забравили корените си", разказва Митко Стоянов.

Какво обаче се случва с Арсения и неговата съпруга Магда?

Те не остават в Струмица. Причината - властите не спират да преследват бунтовника. Това, което двойката може да направи, е да избяга и оттам.

"Нямат друг избор, освен да заминат за Америка - споделя местен. - Отново никой не знае как, но успяват да го направят. Стигат чак до Чикаго, където се установяват за постоянно. Те никога не се връщат в България. Не мога да ви кажа как се е развил животът им след това. Не знам дали са имали деца и внуци. Нямам идея и какво са работили. Сигурен съм, че в Игралище повече не са идвали."

Според кметския наместник в селото останала само една жена от родата. Казват, че била сестра на Магда и Норка, но не били сигурни дали е биологична, или доведена.

За бабата на Васко познати споделят, че била честна жена, много работлива и услужлива. Родена през далечната 1924 г., израснала като усмихнато дете. Пред "168 часа" дори разказаха и за нейните родители. Прабабата и прадядото на Васил Гарванлиев били от бедни семейства с по много деца. Живеели в сламени колиби. Занимавали се със земеделие и гледали животни, колкото да преживяват.

Днес всички местни в Игралище застават зад Васил Гарванлиев, след като българското знаме в клипа му предизвика крайни реакции в Северна Македония. Видеото, в което има кадър на три вертикални пана с цветовете на българския национален флаг, дори породи две онлайн петиции. В едната се включиха хората, които не желаят той да представлява страната им в конкурса, а в другата - на тези, които го подкрепят.

Малко след като скандалът се развихри, певецът сам призна, че от 20 години има и българско гражданство. Това още повече ядоса някои от сънародниците му.

"Аз съм музикален посланик, а в музиката няма религия, политика, ориентация, раса или цвят - написа той във фейсбук профила си. - Написах песента на един дъх. Нямах абсолютно никакви намерения да нараня никого. Точно обратното! Толкова се гордея с този проект, който не само въплъщава мен, но и моята страна и култура - музиканти и художници в галерията. Не се извинявам за това, което съм, но ако съм наранил някого случайно, съжалявам и моля за прошка. Съжалявам и за погрешната интерпретация на произведението на известната художничка Жанета Вангели, което е в галерията от пет години. Аз повече от 20 г. пея и представям Македония и македонското знаме. Така и ще остане."Кадрите с българското знаме във видеото все пак бяха премахнати. Под въпрос беше дали Северна Македония ще се яви на конкурса с тази песен. Сформира се и специална комисия, която трябваше да реши съдбата на Васил Гарванлиев в конкурса.

"Групата ще трябва да разгледа и анализира всички аспекти от реакциите на обществеността - обясни ръководителят на македонската делегация за Евровизия Мери Попова. - Общественият оператор ще вземе предвид и ангажиментите според лиценза за участие, както и задълженията от членството на Македонското радио и телевизия в Европейската радиодифузна мрежа. Обществеността скоро ще бъде допълнително информирана за окончателното решение."

Преди дни стана ясно, че Васил остава македонският участник в конкурса.