Когато си спомням за теб, си спомням за целия ми живот. За това как в осми клас играехме на 21 в двора на НПМГ, как крадях вино от тавана на баба ми и го пиехме в гората, докато си говорим за черни дупки и паралелни вселени.

Как ходехме на море преди казармата с две китари и двадесет лева. Как си говорихме за всичко и как бяхме честни. Споделяхме си.

Как се радвахме, когато се виждахме случайно.

Как се научихме да слушаме метъл.

Благодаря ти, че бяхме заедно.

Мир и покой. Мир и покой. Мир и покой.

От фейсбук по повод внезапната смърт на доц. Златан Цончев от COVID отделението в ИСУЛ