Сурогатни партии направиха сурогатна революция и сега чакат сурогатно бебе

Миналата седмица българската политика разкри своята метафизическа природа. “На бюлетината ще пише БНО, но да се чете “Българско лято” - каза новият политик Борил Соколов – председател на партията на Васил Божков. Друг може още да не е схванал това високо ниво на абстракцията, но аз още утре отивам в “Свети Седмочисленици” да запаля свещичка - дано тази партия се явява от името на друга партия, която да успее да прекоси бариерата.

Иде пролет,

татковината

има нужда

от малко

веселие

Какво по-весело от една новородена партия, която се е качила на каруцата на една мъртвородена партия, да превземе урните с идеите на човек, който няма да се кандидатира, тъй като се крие в Дубай от лошотията на бившите си бизнес партньори? То е все едно да си поръчаш бебе от сурогатна майка, но не с твой собствен генетичен материал, а да наемеш и сурогатен баща, който за целта е задигнал от клиниката банка с чужди сперматозоиди.

Този експеримент е толкова смел, че трябва да успее, за да видим каква рожба ще се пръкне. Ще запаля свещичка, дано “Българско лято” стане част от бъдещата правителствената коалиция и да вземе Министерството на правосъдието или поне агенцията по хазарта.

Възможно ли е? Нищо чудно, ако например г-н

Божков обещае

на народа

да обявява

предварително

числата от

тотото

Не че някой ще се върже, просто народът си търси нов зевзек. Защо “Републиканци за България” не може да дръпне в анкетите? Защото Цветанов е прекалено сериозен, гледа мрачно и хич не се шегува, а се кани да води листата.

Тази схема със сурогатите на сурогатите вече се е случвала, така че пътят е прокаран. През 2001 г. Националното движение “Симеон Втори” (НДСВ) спечели 120 мандата от името на едни две кухненски партийки, наречени “мандатоносители”. Те прибраха субсидиите за НДСВ и повече нито се чуха, нито се видяха.

Саксът искаше да играе от свое име, но

българският съд

е принципен -

не го регистрира

Затова пък без проблеми регистрира други две партийки, които откраднаха името на царя и заедно с него поне 10 мандата. Така едни сурогати му отмъкнаха парите, други сурогати му откраднаха името, но Саксът все пак вкара 120 сурогатни депутати, както си беше базиран в Мадрид, без самият той да се кандидатира, защото не отива на един цар да иска мандат от народа. Царството е от Бога, а управлението на НДСВ бе сурогат на Третото българско царство.

Читателят се сеща накъде го избивам. Не става дума за Божков, нито за Сакса, нито за Борисов, Доган или Корнелия, а за този сурогат на избори – вота за партийни листи.

За който има проблеми с чуждиците - думата “сурогат” е същото като “заместител”, но звучи по-гинекологически.

Когато някоя милионерка иска дете, без да си разваля фигурата, нейната яйцеклетка се влага в утробата на някоя бедна жена, която я износва и ражда срещу заплащане. Същото е при вота за партийна листа -

заради един

човек, който

често дори не се

кандидатира,

в парламента

влизат по 10, 20,

50, 200 оплодени

яйцеклетки

Тъй като народът нищо не разбира от модерна генетика, той поиска мажоритарни избори в 2 тура (М2) на референдума през 2016 година, но получи дългия сурогатен пръст. Тази пролет виждаме новите рожби - пръкнаха се какви ли не сурогатни “партии на промяната”. И само една като че ли ще пробие - тази, която направи референдума през 2016 година, за да сложи край на политическата сурогатност в България.

Какво са другите партии на промяната, ако не неоплодените яйцеклетки от сурогатната революция миналото лято?

Стоенето вкъщи

натрупа гневна

енергия,

трябваше да се използва. Ако народът не бе казал категорично какво иска, революцията можеше и да успее. Но сега вече знаеше, а сурогатните лидери му обещаваха какво ли не, само не това.

То не бяха лакърдии за нови конституции, нови съдебни системи, нови републики, нови прокурори, нови мутри и само едно липсваше – това, което народът вече поиска с убийствените 73 на сто от вота, които всъщност бяха 78, но нещо стана с броенето.

Не било важно кой ще дойде, важно било мутрите да си отидат? Тъпо. Тъкмо обратното – важното е кой ще дойде! Засега идват

все рожби на

постмодерната

генетика

Партията на Божков поне е монолитна, знае се кой е донорът.

Какво да кажем за “Изправи се! Мутри вън!”, която обединява Мая Манолова (бивш атакуващ халф на БСП) с “отровното трио”, което вече стана дуо, както и партиите ДБГ (“Движение България на гражданите”), “Движение 21” на Татяна Дончева (бивш център-нападател на БСП) и “Волт” на Настимир Ананиев, който пък е бивш депутат от вече споменатото ДБГ, което от своя страна е лабораторен експеримент с гените на Реформаторския блок - бивш хибрид от НДСВ и ДСБ. Който чака от тези рециклирани яйцеклетки да родят нова България, сигурно е ударен с паве по главата.

Защо ли на чисто лексикално ниво нашите партии бягат от думата “партия”? Те вече са “движения”, “граждански платформи”, “блокове” - утре сигурно ще са “дружби”, “сговори” или “мисии”. Език синор няма. Който бяга от истинското си име, значи се срамува от себе си и от своите гени. Нашите партии се

срамуват от политиката,

защото знаят, че не ѝ

е чиста работата

В служба на сурогатната политика у нас вече е отгледана и сурогатната интелигенция. Имали сме гражданско общество? Има, но цялото е на издръжка от чужди фондации и декламира чужди сурогатни идеи, които оплождат умовете с чужди яйцеклетки. Затова у нас истинските избори и референдумите вече са табу. Те само пречат на демокрацията.

Но да се сравним с тези, които ни дават акъл. Вижте например парламента на Обединеното кралство – все партии! Консервативна, лейбъристка, либерална, “Шин Фейн” – никой не бяга от думата. Защо там в парламента няма ни “движения”, ни “граждански платформи”? Защото никой не се опитва да оплоди сурогатни яйцеклетки като “Изправи се! Мутри вън”? Там вотът е чисто

мажоритарен,

т.е. истински,

а политическото оплождане става по старомодния, т. е. истинския начин. Затова никой няма проблеми с бащинството. Всеки избирател знае кой му е депутатът и всеки депутат - знае кой му е избирателят.

Кога ли ще го имаме и у нас?