Щом надвиснат избори, в кухнята на БСП започват да чупят чинии – Станишев и брюкселската му свита пак захапаха Черната перла, канела се да се коалира с Бойко Борисов! Ужас. Брюкселските социалисти казват: "Не гласувайте за БСП, ще получите пак Бойко!".

Странно. Защо част от елита на БСП се опитва да провали БСП на изборите? И още по-странно – защо според Станишев и Йончева коалицията с ГЕРБ е табу, а с ДПС е необходима като слънцето и въздуха? Нали ГЕРБ бе създадена от свои хора, бивши членове на БКП?

Очевидно разломът вътре в самата БСП е по-дълбок, отколкото между нея и външната конкуренция. Вътре в партията се наблюдава социален и дори класов конфликт. Аз бих казал, че Столетницата се опитва да се прероди от “патримониална” партия в модерна бюрокрация

И затова така се гърчи. Що е патримониална партия? Това е система, която се управлява от наследствена аристокрация. За нея партията е частна собственост, която се предава от бащи на деца и внуци. На свободните постове или се назначават роднини, или се продават на богати хора. Който си купи пост, също се старае да го остави на децата си.

БСП си е такава родовообщинска организация още като БКП. Но при демокрацията родовото наследяване породи два големи проблема. Първо, то циментира десния характер на БСП. Ако фирмата бе дясна – няма лошо. Но за ужким социалистическа партия това е минно поле.

И второ, наследственият принцип блокира амбициите на низовия актив. Тези хора също искат да се издигнат и да вкусят от облагите на властта, а шансовете им са минимални. При соца те нямаха изход, бяха като крепостни селяни, но днес никой не може да ги спре да си направят друга партия. Може да се каже, че ГЕРБ е партия на избягалите крепостни селяни.

В елита на ГЕРБ например забелязваме огромна социална мобилност. С изключение на самия Борисов в днешното й ръководство не е останал никой от първоначалните кадри. В елита на ДПС също виждаме засилено текучество. Само в БСП, поне до възхода на Нинова, партията приличаше на ресторант, където на всички маси има табелка “резерве”.

А за случайните клиенти е оставена малка масичка до входа на тоалетната.

Тъй като в патримониалната партия няколко елитни рода се борят за надмощие, виждаме кървави драми и дори убийства - нещо като Войната на розите в Англия през 1455 – 1485 г.

БСП преживя своята Война на розите между 1989 и 1997 година.

Ако си припомним прокудените и убитите видни червени фигури и червени бизнесмени, виждаме сюжети за още поне 3 сезона от сериала "Игра на тронове".

Другият проблем на патримониалната партия е, че губи избори. Междуродовите борби й пречат да се мобилизира, а и народът все избира нещо по-свежо. Налага й се да повери собственото си управление на външни "експерти" като например Орешарски и Нинова.

Това впрочем се наблюдава при всички аристократични режими в историята. Китайските императори назначават за министри високообразовани евнуси от простолюдието, които не могат да създадат конкурентен род. В Османската империя деца от раята се издигат до велики везири, а султаните редовно избиват братята си.

Изпокараните шведски барони си докарват за крал френския маршал Жан-Батист Бернадот, кадър на Наполеон, който също не е аристократ. Ценен е с това, че е външен човек, не е от родовата мафия. Точно същото се случи и с БСП. Тя си внесе финансовия експерт Пламен Орешарски, който преди това бе зам.-председател на СДС и в главата му нямаше и помен от Маркс. Като министър на финансите под крилото на Станишев той проведе най-ултрадясната данъчна реформа в Европа.

През 2013 г. БСП го издигна за министър-председател. Чужд след своите, но свой сред чуждите, той бе идеалният чиновник за една наследствено - родова партия като БСП. Той бе поливалентен. През 2016 г. дори се кандидатира за президент с подкрепата на ДПС, но Нинова избра друга схема.

Самата Нинова също бе външен човек, бивш зам.-министър при управлението на Иван Костов. За разлика от Орешарски тя все пак тръгна по вътрешнопартийното стълбище. Стана член на БСП през 2003 г., постепенно проникна във Висшия съвет и зачака патримониалната криза.

Тя дойде през 2014 г. с провала на правителството на Орешарски, фалита на КТБ, спирането на "Южен поток" и тоталния провал на изборите през есента, когато БСП взе едва 15 процента от вота срещу 32 за ГЕРБ и едва 39 мандата срещу 97 за ГЕРБ. Малко преди това принцовете като Станишев и Пирински се спасиха в Брюксел и оставиха партията на отговорно пазене в ръцете на Михаил Миков.

Но низовите активисти на БСП най-сетне осъзнаха, че децата и внуците от Политбюро и ЦК на БКП са на път да пуснат кепенците на столетницата. Вратата към властта бе на път да се захлопне. Фирмата фалира. Нужен бе "външен, но свой" човек. И след още 2 години агония през 2016 г. Нинова стана председател на БСП с помощта на друг външен човек - пловдивския олигарх Георги Гергов.

Първата й работа бе да разчисти депутатските листи от тези, които вече са изкарали в парламента 12 години. Това силно изнерви стария родов елит, но пък зарадва напиращите отдолу кариеристи.

Вторият й ход бе да въведе пряко избиране на партийния вожд от всички партийни членове. Това, естествено, укрепи личната й власт, но в същото време овласти широките партийни маси. Настъпи етапът на абсолютизъм, който е неизбежен при упадъка на патримониалните системи.

Разбира се, родовият елит на БСП не се предава. Брюкселският бункер от време на време пуска артилерийски залпове по Нинова. Мине - не мине ден, и Михаил Миков обяснява по телевизията какъв диктатор е Корнелия. Битката за вестник "Дума" се превърна в Стогодишна война. Всичко това са нормални, естествени гърчове на трансформацията. И аз не казвам кой е крив и кой прав, просто такава е играта.

Принцовете се борят за наследствените си права. Ето защо за тях е по-изгодно партията да катастрофира на изборите през март, за да може после да поиска оставката на Нинова. И чак след това, вероятно с потомствен принц начело, ще се яви на извънредни избори през есента.

Разбира се, големият проблем на БСП е друг - как да стане пак лява партия. Боя се, че тя вече си изгори мостовете.