ФИФА твърди, че поне засега най-великият голмайстор си остава Йозеф Бицан

Кралят на футбола май си брои и головете от тренировките

Фенските емоции са по-необятни от Вселената. Ще минат милиарди години и пак ще срещнете на някоя забутана планета в Космоса двама запалянковци, които спорят кой е най-великият отбор или най-ненадминатият футболист за всички времена. Затова и по-хладнокръвните любители на футбола обичат сухата статистика. Там всичко ти е написано черно на бяло. „Реал“ (Мадрид) например има основателните претенции да се нарича Кралския клуб, защото е спечелил рекордните 13 титли в Шампионската лига и 34 пъти е ставал шампион на Испания – много повече от всеки друг елитен клуб в Испания. Цифрите са категорични и не могат да бъдат заобиколени, когато говорим за най-великия клуб на нашата планета Земя.

Доста по-сложно е при играчите, които през десетилетията

запалват по

футбола милиони татковци,

а те своите деца, внуци и така докато свят светува. На пръв поглед и тук данните, събирани с толкова усърдие от хора, посветени на каузата, биха дали задоволителни отговори на вечните въпроси. Най-великият би трябвало да е този, който е изиграл най-много мачове, вдигнал е най-много купи над главата си и е вкарал най-много голове. Само че не става толкова лесно. Марадона навремето не печели чак толкова отличия, но половината свят завинаги ще го помни като най-гениалния и вдъхновяващ играч.

Тези дни се оказа, че дори статистиката не може да избере кой е първи между богоизбраните. Кристиано Роналдо свърши адски много работа през годините, унижи стотици защитници, наказа десетки вратари и в един момент сякаш забрави човешкото в себе си,

превръщайки се в машина за голове

И ето че броени дни преди 36-ия си рожден ден Кристиано се приготви да седне удобно в трона и да получи царския жезъл на най-велик голмайстор за всички времена.

Така поне го убеждаваха част от статистиците, след като вкара попадение номер 760 в богатата си на слава и успехи кариера.

Свикналият да бъде номер 1 във всичко португалец обаче получи тежък удар под кръста броени часове след като отвори шампанското в чест на своя велик успех. От Бразилия първо се обади Краля Пеле, който се

самопровъзгласи

за вечен

голмайстор,

приписвайки на сметката си 1283 гола! Такова постижение не може да бъде надминато дори и след някоя и друга година играчите да имат право да монтират по един реактивен двигател в двата си крака. Роналдо обаче бързо се възстанови от шока, тъй като Пеле май единствен си признава рекорда. Статистиците са категорични, че той е вкарал 757 гола в официални мачове. Другите може и да ги е нанизал, докато рита с приятели в махалата.

Много по-сериозен удар върху егоцентризма на Кристиано нанесоха водещите сметката на головете, които припомниха на широката футболна общественост геройствата на вече покойния футболист на Австрия и Чехословакия Йозеф Бицан.

Според едни любители на числата той е вкарал 759 гола в кариерата си, но техни колеги поставят на масата числото 805, което е признато и от ФИФА. Тоест на Роналдо ще му се наложи да поиграе още няколко години футбол на най-високо ниво и чак когато се разпише за осемстотин и шести път, да се откаже с необходимите почести.

Не се съмнявайте, че звездата на „Ювентус“ има необходимите качества и

достатъчно физическа сила,

за да се задържи точно колкото му е необходимо на терена и да стане номер едно според всички съществуващи статистики. Но дотогава Йозеф Бицан ще продължи да се усмихва от небето, гледайки опитите на наследниците му да го изместят от трона.

Гениалният голмайстор се ражда през 1913 г. във Виена. Иронията е, че футболът става причина за твърде

ненавременната смърт на баща му

Таткото Франтишек получава тежка контузия на терена, но отказва да се оперира. Положението му рязко се влошава и той си отива от този свят едва на 30-годишна възраст. Семейството му остава без никакви спестявания и настават трудни времена, но малкият Йозеф решава, че ще върви по стъпките на своя баща и също отива да подритва парцалената топка на разкаляния терен.

В началото се отличава от останалите с изключителна бързина. Треньорите му дори го съветват да отиде на лекоатлетическата писта, където може би ще е по-добър. Но младокът остава във футбола и малко след навършването на пълнолетие подписва с „Рапид“ (Виена). Следва скоростно изстрелване към върха както в клубния футбол, така и в националния отбор. Голям е приносът му за четвъртото място на Австрия на световното в Италия през 1934 г., а в първенството печели три титли с „Рапид“ и „Адмира Вакер“, преди да се премести в Чехословакия, откъдето са и корените на семейството му. Там с екипа на „Славия“ (Прага) Йозеф Бицан разгръща истинския си потенциал и за девет сезона

вкарва невероятните 328 гола

После животът му е оглушен от грохота на нацистките ботуши.

Популярният в цяла Европа по това време футболист отказва да играе за националния отбор на Третия райх, след като германците окупират страната му. Години по-късно Бицан ще демонстрира абсолютно същата неприязън към комунистите и ще остане в историята като човек, който с цената на дребни компромиси успява да защити основните си принципи. Въпреки житейските сътресения той продължава да бележи голове и многократно печели голмайсторския приз в Чехословакия. Играе професионален футбол чак до 1955 г., когато вече е на 42. Впоследствие се пробва в треньорската професия, но без някакви особени успехи.

В последните си години е чест посетител в болницата, тъй като има

сериозни проблеми със сърцето

За една бройка да пропуснат огромния му принос към футбола, след като всички говорят за головите рекорди на Пеле. Но се намира бивш негов съотборник, който призовава журналистите да се поровят по-внимателно в статистическите данни и така на бял свят излиза постижението на Бицан. Въпреки това Краля на футбола продължава да настоява, че е вкарал над 1200 гола, което е посрещнато с чувство за хумор от неговия съперник.

„Сигурно си е броил и тези на тренировките“, отвръща с усмивка Йозеф Бицан, чието сърце го предава в навечерието на Коледа през 2001 г.