Докъде води масираната бомбардировка с такива внушения

 

Слушам вчера сутринта по радиото ген. Атанас Атанасов, съпредседател на ДБ, как първо изсипа куп съмнения честни ли ще са парламентарните избори на 4 април. После обяви, че управляващите разчитат на ниска избирателна активност и колко лошо ще е, ако стане така. Сиреч той първо намалява избирателната активност (защото масираната и целенасочена бомбардировка с внушения отсега, че изборите няма да са честни, обективно води до този резултат), а след това посочва колко лошо ще е, ако стане така. Щом избирателят повярва, че изборите ще са нечестни, защо да ходи да гласува? Ако обаче не гласува, как да стане бленуваната от ДБ смяна на модела?

Това е когнитивен дисонанс: да си разкъсван от противоречиви смисли и тези. В него няма нищо лошо, според някои изследователи когнитивният дисонанс е полезен за формирането и съществуването на култури (в случая политическа). (Ювал Ноа Харари, “Sapiens. Кратка история на човечеството”)

Но защо пък да не се предупреждава срещу нечестни избори, нали трябва да внимаваме за честността на демокрацията? Работата е там, че преувеличаването, хипервнушенията, големите думи с малко факти, прекаляването с дозата води до обратен резултат и дори рикошет. Ген. Атанасов например твърди, че “на предходни избори управляващите са купували 300 000 гласа”. Откъде се знае? “Известно е”, казва той, пък и не го питат за нещо по-внушаващо доверие.

Странно, такава бомба да е гръмнала и да не се е усетило. Това факт ли е? Ние знаем, че по изборите партиите, при това не само управляващите, съвсем не са ангели небесни, но ако такова чудовищно купуване на гласове е имало, значи българи колкото населението на град като Варна са си продали гласовете. 300 000 - това е например близо 10% от гласовете за партии и коалиции на последните парламентарни избори. И как всички многобройни наблюдатели от НПО-та и застъпници от най-различни партии са си мълчали? Как това безобразие не е докладвано веднага в Брюксел и ЕС не ни е порицал бързо и строго в някой доклад, резолюция, дебат в подкомисия на ЕП?

В последните 2-3 седмици разни политически кръгове, прилежащи към икономически и медийни, заливат публиката с внушения в тази посока: изборите у нас не са честни и няма да са честни. Няма съмнения, че тази пропагандна опорка ще се засилва. Христо Иванов от ДБ обобщава със замах: “Обсебването на нашата демокрация е подчинено на циничния закон “Не е важно как се гласува, важно е кой брои”.

Президентът започна консултации за изборите, три дни говори с извънпарламентарните партии и внушението, което се чу от тези партии, беше “Изборите няма да са честни”. Според Мая Манолова например сме свидетели на саботаж на организацията на честни избори от страна на институциите, отговорни за провеждането им. Спомняме си, че Манолова изнесе в навачерието на парламентарните избори през 2013 г. мероприятието “Костинбродска афера”, станало нарицателно за инсинуация, изкривила резултатите от вота. И това е потвърдено от съда.

Всяка теория на конспирацията се опира на някакъв когнитивен дисонанс, но и на повърхностна проверка на достоверността на фактите. Например вярванията, че изборите у нас са мащабно и постоянно фалшифицирани, манипулирани, компрометирани и т.н., стъпват върху следния сблъсък на смисли. “Ние” сме умни, добре образовани, имаме експертиза и огромна подкрепа във фейсбук, следователно трябва да печелим на избори. Щом резултатът ни е нисък, значи е фалшифициран! Тази нагласа например не отчита факта, че победата на изборите изисква и много други действия. И че ентусиазираната подкрепа в “твоите” групи във фейсбук съвсем не значи, че те подкрепят повече от 5-6% “аналогови” избиратели, от старомодния тип.

Нека се замислим. В изборния ден и след него стават нарушения, купуване на гласове и т.н. и медиите ги съобщават. Но дори да оставим настрана присъствието на многобройни наблюдатели и застъпници по време на изборния процес, ако имаше толкова големи шашми, които променят значимо резултата, нямаше ли да последват реакция и санкция от Европейския съюз? Колко избори сме правили от 2007 г., откакто сме член на ЕС, при това 4 от тях - за представители в Европейския парламент.

Всеки път в изборния ден няколко социологически агенции правят т.нар. екзитпол - и мерят подкрепата за партии и кандидати. И всеки път числата, които всички съобщават през целия ден, не се различават съществено от резултата, който съобщава по-късно ЦИК при 100% преброени бюлетини. Ако изборите са били нечестни, екзитполовете ще дават съвършено различни данни. Някои социологически агенции може да си позволяват да манипулират числата за електоралните нагласи примерно месец или седмица преди вота, но в самия изборен ден не биха го направили, защото манипулацията лъсва мигновено.

Масираната бомбардировка с твърдения как изборите ще бъдат нечестни, по ирония на съдбата напомнят твърденията на “тръмпистите” след президентските избори в САЩ. Но освен това те, ерозирайки доверието в изборния процес и институциите, ерозират почвата, върху която се канят да стъпят устремилите се към властта “нови играчи”. Най-ценният ресурс, с който разполага една демокрация, е доверието на избирателите. Ако го разпиляваш късогледо, за да удариш “враговете”, няма да остане и за тебе.