Сградата се въздига като феникс от пепелта с иновации, които не отстъпват на най-модерните в света

Българин изгражда най-добрата акустика за времето си

Cлед скандалите около изграждането й емблематичната сграда на Народния театър е подложена на серия от тежки изпитания.

По време на спектакъл през февруари 1923 г. в нея избухва пожар, който унищожава театъра до основи. От този момент нататък започва новата му история.

Година по-късно държавата гласува кредити за изграждането на нов храм на Мелпомена и проектът е поверен на немския архитект Дюлфер. Благодарение на него сградата представлява истинска иновация за тогавашното време - това е

първата железобетонна постройка у нас, изпъстрена с решения, окачествявани години наред като истинско архитектурно чудо.

Освен изграждането на новата конструкция от Германия е доставена сценична механизация, каквато имат само най-добрите театри в европейските столици. Факт е, че тази техника от 1929 г. работи и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра. Първи балкон, където седят зрителите, дори е имал възможност за движение, възможно дотогава единствено в сградата във Виена.

Радостта и възторгът на работещите в театъра и на обикновените зрители са неописуеми. Запазени са много свидетелства от онова време, които разказват за вълнението на публиката.

Малко известна е историята, че акустиката в обновената сграда не е дело на германския архитект. Тя е изработена от български инженер - Кирил Чапаров, и се слави като най-добрата за времето си в цяла Европа.

Самият

инженер има нелека съдба,

също като на любимата си сграда, по която работи.

Според исторически документи бащата на Чапаров - Стамат, е бесарабски българин с голямо наследство, което е включвало дори остров в делтата на река Дунав.

След като таткото умира твърде млад, бъдещият инженер е осиновен от свой вуйчо - известен и заможен аптекар.

Чапаров заминава за Германия да учи аптекарство, за да го наследи в професията. Но пристигнал там, записва Мюнхенската политехника. В крайна сметка

вуйчото разбира, че е измамен,

и прекъсва издръжката. Младежът завършва третата година инженерство, като преподава частни уроци по математика.

Връща се в България през лятото на 1913 г. и се жени за дъщерята на един от големите меценати в София, построил сградата на Първа мъжка гимназия на ул. "Врабча" №15.

С паричната поддръжка от жена си

Кирил Чапаров завършва успешно Мюнхенската политехника с отличен успех. Забелязан е от холандска фирма, която му предлага добре платена служба на остров Ява, но той отказва и се връща в България, за да работи за възстановяването на родината си след турското робство.

В периода между двете световни войни на два пъти опитвал да изгради модерна канализационна система на София, но намеренията му са осуетени от инфлацията и от хроничния недостиг на средства след войните. Въпреки че е участвал в създаването и на други сгради в столицата, най-ценна за него си остава именно тази на Народния театър.

Откриването на възстановената сграда е голямо събитие за времето си.

Творците вече имат свой дом,

в който да показват изкуството си, театърът се развива, привличайки млади режисьори и актьори, изпълнени с огромно желание да се развиват. За съжаление, този щастлив и вдъхновяващ период продължава кратко.

По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. е разрушено южното крило на театъра, което е възстановено две години по-късно. Автентична е останала само фасадата на сградата с двете каляски върху куполите.

Така по един своеобразен начин още от самото си създаване тя събира в себе си цялата драматична история на България от този период.