Не можа да сбъдне само две свои мечти - да бяга маратон и да работи като треньор

Днес след кратко боледуване на 77 години в родния си град Сливен е починал известният лекоатлет Михаил Желев, съобщиха от общината в града. В съболезнователен адрес до близките му кметът на града Стефан Радев написа: "Загубата е голяма не само за неговите близки, приятели, но и за цялата спортна общественост. Напусна ни един голям спортист, човек и почетен гражданин на Сливен. Той ще остане в историята на сливенската лекоатлетика като носител на голямата награда „Златен шпайк“ и пример за високо спортно майсторство и дисциплина. Поклон!".

Михаил Желев е роден на 15 юли 1943 г. в Сливен. Коронната му дисциплина беше 3 хиляди метра стипълчейз. Участва в две олимпиади - през 1968 г. в Мексико и 4 години по-късно в Мюнхен. В Мексико завършва шести в своята дисциплина и така става първият български лекоатлет, класиран в шестицата на олимпиада в леката атлетика. През 1969 г. е европейски шампион на 3 хиляди метра с препятствия от шампионата на Стария континент в Атина, а постижението му от 8.25.02 минути - републикански рекорд, е подобрено чак след 45 години - през 2014 г. от Митко Ценов. Петкратен балкански шампион. Единственият българин, носител на престижната награда за най-добър лекоатлет в Европа "Златен шпайк".

Желев беше женен и имаше 2 деца и 2 внуци.

В началото на август 2017 г. той даде едно от последните си големи интервюта пред вестник "24 часа". Тогава той сподели, че в живота си не е сбъднал само 2 свои мечти - да бяга маратон и да работи като треньор. Разказа, че неговата приказка на пистата започнала от ученически бас, че може да пробяга 5 километра за време под 5 минути. Включил се в отбора на гимназията си направо, без тренировки.

"Майка ми казваше, че до третия ден орисниците те орисват и никой никога не може да знае какво ще стане с теб и никой не може да го промени. Затова аз вярвам в съдбата си", казваше приживе Михаил Желев.

Неговите орисници го пратиха на две олимпиади - през 1968 г. в Мексико и през 1972 г. в Мюнхен, както и на десетки състезания у нас и в Европа, след като след казармата се заема сериозно с лека атлетика. На европейското първенство в Атина през 1969 г. той става европейски шампион на 3 хиляди метра с препятствия. От тук тръгва и възходът му - в един момент Желев няма загуба в 23 поредни старта в тази дисциплина.

В щастливата за него 1969 г. лекоатлетът не само печели в Атина, но е първи и в двустранната среща Европа - САЩ в Щутгарт. Тогава той печели приза "Златен шпайк" - за първи и последен път присъден на български спортист. Това е признание на вестник "Чехословенски спорт", който организира анкета сред журналистите в Европа за най-добър бегач. От България тогава участва само един журналист, оценката идва от пишещите в целия континент.

Разделя се с пистата на 31 години, и то не заради контузия. Не иска да приеме тогавашната политика, че в леката атлетика трябва да се бяга за точки за отборното класиране. Последното му голямо състезание са Балканските игри по лека атлетика в София през 1974 година.

След това работи като офицер в армията и първи зам.-председател на армейското физкултурно дружество "Сливен". Пенсионира се през 1992 г. на 49 години, но след това има още 20 години трудов стаж - основно като пазач и бензинаджия. По този повод Михаил Желев обичаше да казва: "Няма срамен труд". До последно поддържаше формата си с дълги разходки в района около Сливен.