Синдромът Happy END now, ама не!

Списание Time задраска на корицата си 2020 година.
Хората масово заявиха, че тази година не се е случвала и щом си замине, трябва да я забравим. Сякаш е кофти филм, който оставяме зад гърба си с напускане на киносалона и изхвърляне на остатъка от пуканките.

Ако смеем да предположим само, какво гигантско разочарование ни чака само след месец, а после и през всички идващи месеци!
Този декември, въпреки свитите работни места, въпреки икономическата несигурност, въпреки, въпреки, въпреки… хората харчиха като бесни, като да искат да купят всичко, точно преди края на света и да си го имат, макар този край да е съвсем близо. Или да се подготвят за ново начало – и всички заживели щастливо от този ден нататък с всичко, което са си купили.

Горчивата истина е, че сме гледали твърде много филми, които в най-лошия случай приключват за три часа и накрая всичко е ясно и всеки е поставен на мястото си.
И сагата „Междузвездни войни“ също свърши!
Но с живота ни не е така и понеже все очакваме в някой от близките дни щастливия финал, който да ни постави на светлата, ясна права към личното благоденствие от този ден нататък, ударите тепърва предстоят.

Някак естествено, след 31 декември идва 1 януари. Който е препил, може да повръща, който е преял, може да го боли корем. Това, че е 2021 няма значение. Дойде Новата година. Е, и?

Когато за първи път Париж бе ударен от огромен терористичен акт, бе направена театрално-площадна демонстрация от обединени лидери на силните държави, които направиха „марш срещу страха“, хванати под ръка. Ха, хаааа – да видят терористите какви сме мощни по телевизора!
Това, че улицата на марша беше изпразнена, а по околните покриви висяха снайперисти, беше малка подробност - гледани отпред лидерите се бяха хванали здраво един за друг.
Да, но тероризмът не само не спря, а се разпростря. И маршовете против страха се спихнаха, защото къде по-напред да се марширува и колко жертви накуп си струват марша?
Емоцията утихна, защото happy end-ът на филма в който всички спират да се страхуват и всички терористи се самоубиват от срам и морално безсилие, се удари челно в реалността.

Когато започна епидемията от Ковид, в Италия хора стояха по балконите и ръкопляскаха на лекарите – бурно и неуморно, певци пяха арии, музиканти свириха на цигулка и всичко пак беше шоу – чакахме финалните надписи на филма. И ние, за да не останем по-назад, опитахме номера с пляскането, но у нас хората традиционно предпочитат да бият лекари и да ги псуват, не да ги поощряват. Та бързо затихнахме.
После лекарите застанаха пред болниците и започнаха да пляскат на не-пациентите, които спазват ограниченията. И това омръзна.
Новият филм с главен герой Ковид премина в сапунка, от сапунка стана досада, а сега се оказва, че не предвиден никакъв край.

Тепърва ще започне истински прилив на отчаяние, защото по напълно нелогични причини заложихме на календарен вододел, който обаче няма общо с реалността. Ей, само да свърши 2020 и като започне 2021 и – леле, какъв рахат!
На 3 януари, учители не искат да се върнат в училище, защото се страхуват от децата; родители не искат да пуснат децата си обратно на училище, защото се страхуват от други деца; смелчаците искат всички мерки да бъдат прекратени на мига, защото и без това хората си умирали.

Не само не предстои happy end, никакъв end не се задава, а сценаристите на филмови продукции с глобални катаклизми ще останат съвсем без работа, защото ако не се появи истинска Годзила и не кацнат извънземни, всички други сценарии ги играем наживо.

Е, 2021-ва е. Няма Happy. Няма End.

Кадърът е на минутите межд деня и нощта. Тази линия може да се види ясно само от самолет. Прилича и на спасителен лъч на хоризонта, но всъщност зависи в коя посока летиш. Нито един пътник не може да промени посоката, независимо колко би го пожелал.

От фейсбук