Звездата в ски алпийските дисциплини бе съкрушена от смъртта на баща си, но сега започна да усеща жаждата за победи

Американката спечели две олимпийски и пет световни титли, но след това сълзите бяха от мъка

Cпечелила е две олимпийски и пет световни титли, и още десетки други престижни награди. Най-големите легенди в спорта забравят за егото си и са готови да й се поклонят, когато се озоват в едно помещение с нея. Рекламодателите ще си избодат очите в съревнованието

кой първи да ангажира чаровната й усмивка

Парите отдавна са престанали да са проблем. Изглежда, че има всичко необходимо, за да бъде щастлива.

И тук отново се намесва тази толкова изтъркана поговорка, че парите и славата не са всичко на този свят. Дори са много малко, когато ги няма другите неща, които приемаме за даденост и започваме да ценим чак когато ги изгубим. Микаела Шифрин може много да разказва по темата, но едва ли ще го пожелае. Една от най-големите звезди в световните ски със сигурност опитва да натика в някое тъмно ъгълче на съзнанието си тъжните моменти, които я преследваха през последните две години. Американката премина през любовно разочарование, след това загуби любимата си баба, а после дойде и тоталният срив заради нелепата смърт на баща й.

Жестоките удари на съдбата я спипаха неподготвена, не че някой може да се подготви за връхлитащия мрак, и я запратиха в бездната на отчаянието. Абсолютната шампионка в слалома изгуби интерес към трупането на победи и медали. Искаше просто да си лежи в леглото и да преследва в спомените си щастливите дни, когато любимите й хора бяха до нея. Но времето е най-великият лечител и успява ако не да заличи, то поне да притъпи всяка болка. Само преди дни

Микаела Шифрин се върна отново на пистата

и по стар навик надви конкуренцията в гигантския слалом във френския зимен център Куршевел. Готова ли е да се завърне на върха? Изглежда че да, а нещастията явно не успяха да сломят психиката й и по-скоро я направиха още по-силна.

Но да се върнем месеци назад до 2019 г., когато щастливият живот на двукратната олимпийска шампионка започва да се руши като картонена кула.

Обещаващата

връзка на Микаела

с колега скиор

изведнъж е захвърлена на боклука. Красивата американка се оправдава, че не може да инвестира достатъчно време и внимание в личния си живот, тъй като е твърде ангажирана със състезанията.

“Ние се виждаме пълноценно по три-четири пъти в годината. В тези моменти се чувствам прекрасно, но през останалото време страдам, че съм далеч от него. По-добре да прекратя това мъчение”, казва тогава Микаела Шифрин, а близки и приятели усърдно кимат утвърдително. За какво й е любов, когато има толкова много писти за превземане. Млада е, нека сега трупа медали и пари, а после ще му мисли за семейство. Такива са съветите на хората около американката и тя очевидно се вслушва в тях.

Но кой ли би я обвинил, че поставя кариерата пред личния си живот. Целият свят й се кланя като на новата абсолютна звезда в алпийските дисциплини на ските. Най-малкото притежава уникален сбор от качества – физическа мощ, красота и интелект. И най-важното – влага страст в това, което прави. Микаела понякога греши и се вълнува еднакво силно както от победите, така и от провалите. А публиката обича най-много звездите в спорта, които не се държат като киборги от бъдещето и понякога се поддават на емоциите. Феновете й са категорични, че

провалената любовна авантюра ще я направи още по-силна на пистата,

и не бъркат. Микаела съсредоточава 99 процента от своето съзнание върху подобряването на формата си, а победите валят една след друга.

Тогава любимата й баба си отива от този свят, което силно разтърсва шампионката. Не се е срещала със смъртта до този момент и загубата на любим човек за първи път я сблъсква с жестоката реалност, че всички на този свят сме смъртни. Американката обаче си позволява само временна загуба на концентрация. Сезонът е в разгара си и главните действащи лица нямат право да слизат от сцената.

Или поне така си мисли Микаела Шифрин до онзи прокълнат месец февруари, в който губи баща си.

Джеф Шифрин пада на цимента,

докато поправя покрива на семейното имение във Вейл, Колорадо. Линейката идва навреме, лекарите дават най-доброто от себе си, но всички положени усилия се оказват напразни. А Микаела и майка й успяват да се приберат у дома едва няколко часа преди баща й да загуби битката за собствения си живот. Професионалните спортисти често се сблъскват с проклятието да се състезават в деня, в който техен близък човек вдишва последна глътка въздух. И да трябва да продължат надпреварата въпреки отчаянието.

Американската звезда в ски алпийските дисциплини не успява да се отърси от собствения си ужас и да продължи напред. Отказва следващото състезание, а след това и по-следващото. Остава си у дома и започва най-трудната битка – тази с всепоглъщащата мъка.

“Двете с майка ми просто лежахме една срещу друга

на леглото и чакахме ужасът да свърши. Всеки ден ми се струваше дълъг колкото месец, колкото цяла година. Знаех, че съм длъжна да се съвзема заради майка ми. А тя се държеше заради мен. Светът ми се срути и не изпитвах никакъв интерес към ските, към победите, към рекордите”, признава след това Микаела Шифрин. И все пак животът трябва да продължи. Голямата звезда в слалома и гигантския слалом решава да се върне на пистата. И точно тогава връхлита пандемията от коронавирус. Светът започва да се върти по-бавно, спортът също е качен на трупчета. Американката е

изправена пред поредното си голямо изпитание

Но то като че ли идва точно навреме. Тя използва месеците на изолация, за да се разхожда в гората и да обмисля своето бъдеще. Решението й е категорично: ще се завърне на снежната писта и отново ще побеждава. Победата й в Куршевел доказва, че тя ще изпълни обещанието, което е дала пред самата себе си. Спортният свят очаква с нетърпение завръщането на Микаела Шифрин и дано този път сълзите не са от мъка, а от радост.