Генералът е обвинен за клането в Сребреница и обсадата на Сараево

Гробът на момичето е в края на странична алея, досами нисък бор. Мястото е усамотено и потискащо тихо, не се набива на очи. На черната плоча няма снимка. Пише само името. Оставени са и цветя. Ако някой днес попита гробаря дали близки на девойката идват често при нея, той би казал, че до 1996 г. генерал Ратко Младич не е пропускал нито ден.

Тя не е една от жертвите на ужасяващото клане в Сребреница или кървавата обсада на Сараево, наредени лично от него. Не е една от брутално изнасилените жени, които след изтезанията се побъркват, нито пък една от разстреляните и захвърлени в масов гроб жертви.

Тя е Ана Радич. Неговата най-голяма и истинска любов. Неговият смисъл, както я нарича. Дъщеря му! За началника на главния щаб на армията на Република Сръбска тя е всичко.

За роднините на брутално избитите мюсюлмани под негово ръководство, Ана е възмездието. Тя е извинението, което генералът не моли никога от тях. Случилото се с нея е глътката въздух за тези, които и до днес не са погребали децата си, тъй като телата им остават неидентифицирани.

Самоубийството на нежната Ана в началото на 1994 г., точно когато босненският конфликт е затънал в кървава безизходица, преобръща стотици хиляди животи. Студентката по медицина, лудо влюбена в млад лекар, отвратен от екзекуциите в Босна, взема любимия пистолет на баща си, за да се застреля в главата. Романтичната легенда гласи, че момчето поискало от нея да се опълчи на Ратко Младич и да му каже да спре терора. Според друга самата Ана не искала да живее във война и да става свидетел на зверства. Истината е някъде там.

Неоспорим факт е, че след фаталния ден сръбският началник-щаб се затваря в себе си, свива кръга на приближените си и става още по-безскрупулен.

Следват едни от най-кървавите моменти в човешката история. Кои са те, четете в сп. "Космос".