Спонсорите сякаш нарочно отбягват пловдивчанина Мариян Тодоров, а той се готви да тегли 90-тонен влак

След поредната тежка контузия не отива на скенер, за да не получи лекарска заповед да се откаже завинаги

В България младите момчета и момичета са свикнали да се прехласват по яки батки с напомпани до пръсване мускули, които очакват с нетърпение летния сезон, за да покажат на плажа релефни тела. Мнозинството от почитателите на яките бицепси и впечатляващите преси пропускат факта, че всичко това е постигнато с малко труд и много химия. Здравеняците гълтат всевъзможни хапчета, вдигат непосилни за тях тежести и се радват на всеобщо възхищение.

Но спрат ли само за месец или два употребата на допинг, мускулите се спихват и остават само вредните последствия за организма.

Навремето Мариян Димитров също опитва да подкрепя организма си с химически съединения, които не можеш да намериш по магазините за добавки или в аптеките. Оказва се, че опасните за здравето хапчета и инжекции по никакъв начин не повишават качеството на мускулите му. Пловдивчанинът решава да се откаже от този рискован път към успеха и набляга на тренировките и качествената храна. Благодарение на всички тези усилия и лишения днес той притежава достатъчно самочувствие и успехи, за да се нарече най-силният мъж в България.

"Горд съм, че от 2016 г. досега не съм пипал от субстанциите, за които ме питате. Просто не ми влияеха добре и осъзнавах, че правя нещо вредно за самия мен, което не ми носи никаква полза. Много по-добре е да си купя подходяща за диетата ми храна, да потренирам здраво в залата и резултатите не закъсняват", разказва пред "168 часа" Мариян.

В самото начало и той като всички други момчета отива в залата, привлечен от възможността да се сдобие с физика, която да впечатлява околните.

Много от неговите връстници се отказват след първите няколко месеца или година, но Мариян остава в залата. И постепенно вдигането на щанги се превръща в страст, дори в нещо повече – наркотик.

"Ако по някаква причина не мога да отида в залата за няколко дни, започвам да се чувствам като затворено в клетка животно. Преследването на по-големи и по-големи тежести се е превърнало в моя живот. Няма как да се откажа", категоричен е Мариян Димитров.

Силната болка не само не го отчайва, но сякаш го зарежда с допълнителна енергия. Най-силният българин десетки пъти е късал мускули и сухожилия. Само преди няколко месеца получава може би най-тежката травма.

"Не бях спал няколко дена, защото дядо ми си отиде от този свят и не бях добре психически. След като го погребах, отидох в залата, за да избягам от мъката.

Тренировката ми вървеше добре, сякаш не усещах щангата, и качвах още и още тежести. Започнах да клякам с 300, а после с 350 килограма и се чувствах добре. Явно силната емоция ме държеше. Но на излизане изведнъж нещо силно изпращя в гръбнака ми. След това се чу втори пукот и тялото ми изтръпна от пръстите на краката до главата. Едва успявах да правя ситни крачки, за да се прибера някак си до нас. Добре че беше жена ми да помага с преобличането и всички други ежедневни задачки, които ни се струват толкова простички. Така и не отидох на скенер. Страхувах се, че лекарите ще кажат нещо лошо и ще ме принудят да се откажа. Не мога да го направя!", усмихва се Мариян.

Дали цялото това страдание и рискове за здравето му се отплащат? Едва ли. Мариян печели титли и престиж, но така и не успява да хване вниманието на спонсорите. Пловдивчанинът е многократен балкански и републикански шампион, участвал е на шест световни първенства за мъже, които са се заели да се опълчат на физичните закони. Нашият здравеняк е дърпал 45-тонен трамвай, правил е три крачки с т.нар. кобилица, натоварена със 700 килограма тежести, разхождал се е с 270-килограмов къс стомана във формата на рицарски щит, а с една ръка изхвърля 135-килограмов дъмбел, при положение че световният рекорд е 150 килограма.

"Сега се подготвям за ново предизвикателство – искам да тегля от новите влакове на БДЖ, които тежат около 90 тона. Преговарям с железниците, дано ми позволят. Ако направя достатъчно метри, ще подобря световния рекорд", надъхва се Мариян Димитров.

Големият му проблем е, че така и не успява да хване окото на фирми, които имат пари за реклама. А т.нар. стронгмен спорт – царството на най-силните мъже на планетата, не е никак евтин. Съперниците на пловдивчанина по света разполагат със свои екипи, включващи треньор и физиотерапевт. Мариян е съвсем сам.

"Ако се храня по правилата на спорта, би трябвало да отделям по 100 лева на ден, което е огромна сума за мен. По принцип се препоръчва телешко и риба, но аз си ги позволявам от време на време. Принуден съм да ям свинско, пилешко и много яйца. Стигал съм до 20 яйца на ден, направо не можех да ги погледна. Сега разнообразявам менюто с боб в консерви. Това е положението, защото никой не ми помага. Добре че мога да разчитам на приятели и на семейството си, за да ходя на състезания по чужбина. Но и там е постоянно пестене и пресмятане кой е най-евтиният хотел", казва още най-силният българин.

Физическата му мощ му носи поне едно предимство – по-лесно му е в работата. Мариян е полицай и работи като патрул.

Външният му вид моментално респектира кандидатите да нарушат закона.

"В 99 процента от случаите се разбирам с хората още от първата дума. Уважавам ги, а и те вече ме познават добре. Това със сигурност прави работата ми по-лека", усмихва се здравеняк номер 1 на родината.