Популярен ултрас на “Черно море” го повиши в звание направо на терена след знаменитата победа над “Левски” във финала за купата

Навремето спечели шампионската титла с “Локо” (Сф), а след това остави диря и в португалското първенство

Понякога едни 90 минути могат да ти донесат толкова слава и фенска обич, колкото не може цяла една стабилна кариера на футболния терен. Важното е да се намираш на точното място в точното време. През 2015 г. Никола Спасов се възползва именно от тази съвършена подредба на звезди и планети, за да влезе завинаги в сърцата на феновете на „Черно море“. Сега същите тези фенове скърбят за адмирал Спасов, който не успя да спечели битката с COVID-19. Трагичната му гибел покруси не само ултрасите, но и всички, които се занимават с футбол. Защото Никола Спасов освен уважаван треньор, беше и джентълмен на терена и добър приятел в живота.

Болестта обаче не пита кой какъв е

и продължава да коси наред по нашите географски ширини. Лекарите се борят лъвски за всеки един живот, но мнозина паднаха жертва на пандемията, която, оказва се, в момента притиска най-тежко именно нашата държава. Никола Спасов също се бори лъвски около три седмици, но накрая организмът му се предаде на коварната болест. В тези дни на огромна мъка за близките му може би е редно да се върнем към славните футболни спомени с обичания от всички треньор, защото никоя болест не може да ни отнеме спомените.

Стана вече дума, че преди пет години специалистът бе удостоен с адмиралско звание след един велик мач на ст. „Лазур“. Разбира се, не става дума за

официално повишение и истински пагони

Феновете на „Черно море“ го повишиха и облякоха в адмиралска униформа след великата победа над „Левски“ във финала за Купата на България. „Сините“ тогава бяха съвсем друг отбор и съвсем естествено стъпиха на терена със самочувствието на фаворит в решителния мач. Само че опитният Спасов им беше заложил поредица от капани и те до един сработиха. След 120-те „кървави“ минути „синя“ България беше в шок, а варненските играчи и фенове бяха на седмото небе от щастие и отдадоха заслуженото на своя треньор.

Един от емблематичните фенове на „Черно море“ Иван Иванов-Ванката се заема с организацията на ритуала още преди мача. Естествено най-важното условие за успешната реализация на плана е „моряците“ да спечелят Купата. Ванката купува

специален плат за ушиването на униформата,

сдобива се с пагони и специалната шапка.

След това любимият му отбор триумфира във финала, а запалянкото успява да се добере до Спасов, за да го облече в новата му униформа. Треньорът няма нищо против да участва в този ритуал и се появява пред камерите в адмиралската униформа, а оттам тръгва и прякорът му Адмирала.

„Бяхме се разбрали с феновете да сътворим шоуто, ако спечелим финала. Мисля, че беше добре ушита униформата и ми беше по мярка. Впоследствие я дарих на клуба и те я изложиха до трофея“, заяви преди време пред „24 часа“ Никола Спасов.

Любопитното е, че той наистина беше мичман от флота, макар и от резерва. Още като футболист го награждават с военното звание, след като вкарва 50 гола за „Черно море“, но самият Спасов приживе казваше, че военната йерархия не му е по сърце. А иначе футболната му кариера започва в „Локомотив“ (София). Със столичните железничари дори печели шампионската титла, но след това преминава в няколко отбора, за да се озове накрая в „Черно море“. В началото публиката не го приема добре, но нападателят от столичния квартал „Надежда“ обръща настроенията с поредицата си от красиви голове.

Спасов

имаше късмета да поиграе и в чужбина

В Португалия с екипа на „Бейра Мар“ дори стига до финала за Купата на страната, но отборът му губи с 0:1 от „Порто“, а голът вкарва Емо Костадинов. Впоследствие играе 9 сезона с отбори от първа дивизия. Обичаше да си спомня, че на 33 години е успял да вкара 10 гола в португалския елит – което сега сигурно звучи като някаква научна фантастика за днешните ни нападатели, които трудно вкарват и в слабото българско първенство.

Някога обаче българският футбол беше съвсем различен и наистина имаше футболисти, които заслужаваха обичта на феновете. Спасов продължи да печели такава и като треньор. Първо за кратко се изявява в чужбина, но всичките му големи успехи бяха с „Черно море“.

Извън терена Никола Спасов

отдаваше цялата

си любов

на дъщеря си

Вероника, която беше заедно с него в онзи велик момент със спечелването на Купата на България. На нея той посвещаваше и големите си победи.

Сега вече го няма, но споменът за скромния човек и много добър треньор няма да се загуби.